Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Стигматизирани ли са децата аутисти в България?

Снимка: Pixabay

По света заболяванията от аутистичния спектър растат в геометрична прогресия. България не прави изключение в това отношение. И ако преди повече от десетилетие едно на 10 000 деца по света е било диагностицирано с аутизъм, то в наши дни средно 1 от 70  е с нарушения от аутистичния спектър. Никой не може да обясни това явление, но то е факт и е повод за тревога както сред лекари, така и сред родители и педагози.

У нас обаче все още няма регистър, който да обхване всички случаи с това заболяване, твърди д-р Атанаска Аврамова, началник на дневното отделение към клиниката по детска психиатрия към Университетска болница "Александровска" в интервю за БНР - "Христо Ботев".

Д-р Атанаска Аврамова
"Поставянето на диагноза и включването в даден регистър е нещо, което изключително стигматизира хората и това изкривява данните. Защото много родители, когато се касае за децата им, се стремят да отклонят диагностицирането почти на всяка цена, за да не бъде то стигматизирано. За съжаление педиатрите сякаш са по-склонни да отложат посещението при детски психиатър. Една от причините за това е, че у нас детските психиатри са рядкост. При нас възрастта, в която се установява аутизмът, е различна за различните случаи. Най-честата заявка за помощ е при деца от 2,5 до 4-годишна възраст, като трудностите в адаптацията на детето в детската градина често са първият сигнал за родителите да потърсят професионална помощ" – казва д-р Аврамова.

Класическият портрет на детето аутист включва изолираност, значителни затруднения в говора и ученето, фиксиране върху еднаквост или повторяемост. Науката определя аутистите като невроатипични – при тях невронните връзки са различни. Диагностицирането на тези случаи обаче е много трудно.

"Това, което липсва в България, е подкрепата за родителите" – категорична е Ани Андонова, член на Управителния съвет на сдружение "Асоциация Аутизъм", и добавя:

Ани Андонова
"Защото е много труден моментът, когато родителят получава тази диагноза. Вече има малко повече социални услуги и места, където тези деца са приети и се работи с тях. Интеграцията в детските градини и училищата наистина е на по-високо ниво. Тези деца са малко по-добре приети, има положителна перспектива в тази насока, те са включени в училищата, в центровете за специална образователна подкрепа в зависимост от нивото на функционирането на всяко едно от тях. Но когато детето навърши пълнолетие, за него няма перспектива. Много малко са местата у нас, където се предлага работа за млади хора с това нарушение."

Родителите са затруднени и се лутат в ограничените възможности на социалната система у нас. Затова Ани Андонова поставя акцент и върху липсата на ранна интервенция в България – нещо, което се обсъжда вече 20 години.


"Ако едно дете бъде обхванато от социалната система от много ранна детска възраст, веднага след поставянето на диагнозата, нещата биха се развили по доста по-положителен начин. В момента към Центъра за социална рехабилитация и интеграция работим с програма, в която са включени родителите, и виждаме смисъла от това нещо", казва Андонова.

Според нея не всяко дете с аутизъм е подходящо за училищна среда. Същевременно за всеки отделен случай трябва да се намери подходящо място в образователната ни система. Но за целта трябва да се формира предварително мултидисциплинарен екип, който да запознае учителите със специфичните нужди на съответното дете аутист. Обикновено твърде късно се прибягва до тази мярка и се стига до конфликтни ситуации в учебната среда, заключава Андонова.

Вижте още:

Съставил: Венета Николова (по материали на Александър Райчев от БНР - "Христо Ботев")

Снимки: Pixabay, Сдружение "Асоциация Аутизъм", личен архив

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Медиците отново с призив за забрана неваксинирани деца да ходят на училище

Лекари подновиха призива си деца без задължителни имунизации да не могат да ходят на училище и да бъдат част от организиран детски колектив. Д-р Костадин Сотиров припомни пред БНР предложението, отправено от Сдружението на общопрактикуващите лекари, и..

публикувано на 11.05.24 в 13:26

Вицепрезидентът откри научния форум "Пътят на светлината" в Атина

В деня, в който православната църква почита светите равноапостоли Кирил и Методий, в Атина започна Международният научен форум „Пътят на светлината“ . Откри го вицепрезидентът Илияна Йотова, под чийто патронаж е събитието, предава пратеникът на..

публикувано на 11.05.24 в 11:05
Валентин Мундров

Чужди държави спонсорират кибератаки към държавни институции заради предстоящия вот

Опити за кибератаки към сайтове на държавни институции се наблюдават непрекъснато заради предстоящите избори за европейски и национален парламент, съобщи пред Нова тв служебният министър на електронното управление Валентин Мундров. По думите му,..

публикувано на 11.05.24 в 10:42