Разпространението на коронавирус се превърна в глобална пандемия. Пътуванията спряха, границите се затварят, а стотици милиони хора по целия свят са под карантина.
Глобализацията създаде условия за разпространението на коронавируса, твърди Николай Балтов, докторант по социология към УНСС:
„Парадоксалното е че именно тази свързаност предполага да се реши проблемът. На международно ниво има редици организации. Може би най-ярък пример е СЗО, която всъщност е продукт на глобализацията. Изключително много лаборатории, научни центрове и т.н. си сътрудничат по въпроси за разрешаването на кризата. В този смисъл трябва да кажем две неща. Първото, че да, има затваряне, всяка страна се затваря, но затварянето е физическо. Затварят се граници, ограничава се движение и така нататък, което предполага физическо дистанциране, но паралелно с това протичат други процеси на много по-голямо сътрудничество – в научни центрове и организации. Наблюдават се два процеса, но глобализацията не е спряла“.
Сценариите за развитието на обществените и социалните процеси са няколко. Според социологическата теория при проблемна ситуация има около пет вида възможни адаптации.
„Единият тип е иновация. Това означава да можем да свикнем с новата ситуация. Да се придържаме към целите, които трябва да постигаме в живота като подменяме средствата. Този тип адаптация го виждаме добре в училищата. Иновацията не винаги има позитивни измерения. Очаквам колкото повече продължи кризата, толкова повече компании, които не са имали проблеми, да почнат да имат проблеми и да бъдат придобивани от големи компании- хищници, каквото всъщност вече прави Китай на международните пазари. Има вариант да се конформираме със ситуацията. Тук могат да се експлицират хората, които остават без работа и рисковите групи от хора, които разчитат на помощите сега известно време“, коментира Николай Балтов.
Другите адаптации към ситуацията са чрез социално недоволство, оттегляне и институциите да спрат да изпълняват своите действия, допълва още Балтов.
От всяка ситуация, от всяка криза, следва да се изведе поука, смята още докторантът в катедра „Икономическа социология“ към УНСС:
„Светът трябва да види условията, в които се роди този вирус, а именно тоталитарната система. Според мен, в демократична система с установяването на този вирус мисля, че щеше да бъде изолиран в рамките на самата държава. Ние трябва да пазим демокрацията, защото в демократични условия този вирус би се родил, но не би се разпространил“.
Чуйте интервюто с Николай Балтов =>Днес, на 18 януари, църквата "Свети Атанасий" в разложкото село Елешница празнува и 190 години от освещаването си. Юбилеят бе отбелязан с празнична света литургия, на която бе поканен и Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим със свещеници от Неврокопската духовна околия. В миналото в селото съществували много оброчища, едно от..
На 18 януари се празнува Международният ден на снежния човек. Идеята за рождения ден е на германския колекционер Корнелиус Граетц, който 30 години събира снежни човеци и колекцията му от над 3000 бр. е записана в Книгата на Гинес. Датата е избрана, защото единицата символизира метлата, а осмицата – тялото на снежния човек. Понастоящем рекордът..
Музиката, която пленява, води до нови постижения и е от сърце – това беше основният лайтмотив на срещата в нашия радиоефир с благоевградската поп изпълнителка Мина Сучева, която е и преподавател в Националната музикална академия „Проф.Панчо Владигеров“. Една динамична и изпълнена с лични и професионални събития 2024 година изпраща..
Комисията за защита от дискриминация се самосезира по доклад на д-р Орлин Колев, член на КЗД и преподавател по Конституционно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Докладът е внесен с искане за образуване на производство пред КЗД за установяване на непряка дискриминация, произхождаща от чл. 21, ал. 4 от Закона за висшето..
Това е и първото цялостно проучване за появата на произведения на народното творчество в българските вестници и списания преди Освобождението. Автор на задълбоченото изследване „Срещата на устното слово с печатната страница: употреби на фолклора в българския периодичен печат от 60-те и 70-те години на ХХ век" е Николай Вуков, доцент в Института за..
Новото правителство, оглавявано от Росен Желязков, е резултат от невъзможността на демократичните сили през последните години да осъществят истински реформи, заяви Цецка Бачкова от „Синя България“ и бивш депутат от „Демократична България“. В интервю за медията ни тя посочи, че неспособността за реализация на реформи е довела до криза на доверие и..
Политологът и бивш депутат Калоян Методиев отправи остри критики към правителството на Росен Желязков, като го определи като „уродливо съставено“ и „прецедент в новата ни история“. В интервю за Радио Благоевград Методиев заяви, че два месеца преговори между ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС на Ахмед Доган, са довели до правителство, в което „народът отсъства..