Добрата фотографска творба има въздействие и идентичност, допълва в интервю за предаването "Хоризонт до обед" фотографът, който няма свой любим фотограф:
"Имах любими фотографи, когато бях по-млад, но сега нямам. Доста работи на съвременни фотографи ми изглеждат фалшиви, повърхностни. Във фотографията повече ми допада естествеността, първичността, близостта до природата, до корените."
"Възможно е моите снимки да карат хората да се замислят за себе си и да почувстват, че снимките са им помогнали по някакъв начин, помогнали са им да разберат нещо за живота си. Но животът и човешкoто поведение са сложна материя. Сигурен съм, че моите фотографии по свой начин са оказали влияние върху много хора, но нямам представа какъв е крайният резултат от това", сподели творецът.
Най-много го вдъхновява природата. Смята едно дърво за по-вдъхновяващо от произведение на изкуството, защото "дървото е нещо живо, а не скулптура ‒ то функционира, пуска листа, променя се през сезоните". Животът е по-мъдър от изкуството, убеден е Роджър Балън, който задава въпроса защо хората търсят изкуствени заместители и се отчуждават от природата.
Вече съм на 60 години и ще е някак повърхностно да определям конкретни фотографии като любими, признава още фотографът. "Може да съм световноизвестен, но трябва да продължавам да върша своята работа. Не мога просто да си прекарвам времето, като говоря за себе си и не върша нищо."
Балън съветва младите си колеги, които се захващат със социална фотография да влагат страст в работата си, да следват своите собствени принципи и ценности, да работят дисциплинирано и последователно и... да бъдат най-добрият критик на самите себе си.
Днешният свят не е по-лош от света преди нас, казва още Роджър Балън. "Ако говорим за миналия век, може би сто милиона души са били убити през XX век при Хитлер, Сталин и други. Тогава светът не е бил по-добър, отколкото е сега. Днес има и по-добри, и по-лоши неща, но поне няма световна война, която е най-лошото. Имаме, разбира се, редица други проблеми, които не изчезват от факта, че имаме компютър Apple или че можем да пращаме съобщения по Фейсбук."
"Проблемът е какво очакваме от живота. Прекалено много гледаме телевизия, четем списания за знаменитости ‒ медиите ни налагат представи за смисъла на живота, за това как да бъдем щастливи. Обаче не всички са щастливи", отбелязва Роджър Балън и дава своето обяснение:
"Трябва ли всеки да е щастлив и какво значи да си щастлив? Щастлив ли е този, който кара луксозна кола? Хората говорят за това повърхностно ‒ без да се замислят. Не обичам да съдя за понятия като щастие, тъга или смърт. Животът е такъв, какъвто е ‒ смесица от всякакви неща ‒ и правим грешка, като формулираме съждения и ценности за живота."
Запитан провокира ли света със своята фотография, Балън отговаря, че самият живот го провокира. "Животът се случва реално. Не се опитвам да намеря нещо абстрактно. Трудно е да се намерят правила ‒ животът има свои правила. Зависи какво правите - не можете непременно да преодолеете правилата на живота. Тоест, сам по себе си животът представлява провокация за мен."
Всеки се страхува от смъртта, реалист е Роджър Балън. "Всяко живо същество, даже комарът и мравката имат страх от смъртта. Никой не иска да умре. Но никой не знае какво ще му се случи. Всяко живо същество на планетата се опитва да оцелее. Целта, смисълът на живота, не е в понятия като щастие, тъга, истина или лъжа, а е да оцеляваш, да се справяш с проблемите в живота. Трябва да излезем от западната терминология, западния морал, фалшивата етика, налагана от векове в човешките общества."
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Калина Канева е българска учителка, журналистка , авторка на изследователски и публицистични книги и материали. Главната тема в нейното творчество са са руско-българските културни и исторически връзки. Работила е в издания като в. "Антени". Част от най-известните и трудове са "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов"..
В рубриката "Горещи сърца" ще влезем в тъкачен стан, за да се убедим колко важно е да не изпускаш нишката. И това е валидно и за живота, и за тъканите. "Като се скъса основата и веднага се получава дупка. Така е и в живота." В нашия свят, залят от фабричен текстил, героят ни в "Горещи сърца" тъче на бабиния му стан. Ангел Милчев е един от малкото..
Александър Симеонов е от Плевен , занимава се с музика от дълги години и е вокалист на плевенската група "Страйкърс" . Другото признание за него идва от работата му като детски учител в Детска градина "Надежда" . Какво музикално предизвикателство е подготвил, как децата му влияят за творчески идеи и за още неща от живота: "От дълги години се..
Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..
Педя човек - лакът брада си има нов дом - Къщата на куклите. Арт-Къща с музей „Куклите” е уникален в България музей на куклите с над 3000 кукли, Творилница и парти център за рождени дни. Представени са порцеланови кукли, антикварни, ритуални, съвременни, марионетки, сувенирни кукли от България и от света, винтидж, колекционерски и др...
Най-ранните спомени на Георги Господинов свързани с Българското национално радио, са от предаванията "България - дела и документи“ и "Ранобудно петленце". БНР връчи годишните си награди "Сирак Скитник" Авторът на "Времеубежище" описа сигналите на тези предавания като "особен отключвател на памет" и разказва за първото си радио..
По-скоро става въпрос за групировки , не за идеологически различия. Това каза след избора на председател на БСП социологът Кольо Колев от..
Полицията в Благоевград обяви за издирване 39-годишна жена от село Аврамово, община Якоруда, и 7-годишния и син. Двамата са в неизвестност от 10..
Справедлив мир за Украйна няма да има. В това е категоричен журналистът Валерий Тодоров, бивш кореспондент на БНР и БНТ в Москва. В предаването "Преди..