В Музея на литовския език

В Деня на славянската писменост и култура ще разкажем и за един език, който не принадлежи към нашата езикова група, но има голямо влияние от нея. Литовският е най-старият индоевропейски език, който все още се използва и е запазил голяма част от фонетиката и граматиката си.

Музеят на литовския език представя историята му чрез различни игри и практически занимания, насочени към учениците. Да се пренесем в ученическите си години ни помага уредникът на музея Довиле Билевичиюте. Заставаме през 32 букви - 12 гласни и 20 съгласни.

„Литовската азбука представяме с дървени печати. На всеки от тях е изобразена една буква и произходът й. Така изучаваме нашите букви и ги показваме на другите хора. Моля, опитайте и вие.“

Посягам към буквата М, с която започва името ми. Естествено, от латински произход, както и повечето букви в литовската азбука. Има и няколко цветни печата, които обозначават букви с по-различна история - например - Ч, Ж и Шидват от чешки език, а А, И, У - от полската азбука.

„Ние имаме уникални литовски букви, които се произнасят удължено“, разказва Довиле Билевичиюте.

„Те са създадени преди много време от литовците. Например удълженотоАе създадено от Даниелюс Клейнас през 1653-година. Той е написал първата граматика в литовския език и е използвал тази буква в неговата книга. Тази буква е на няколко века. Удълженото У е най-новата буква и е създадена от Йонас Яблонскис. Той е един от най-големите литовски лингвисти.“

А съвременните литовски лингвисти са избрали да представят езика чрез цветни и забавни детски игри. Затова заставаме пред различни кутии, в които се съдържат думи на различни езици. Тази игра е за думите в литовския език, които пътуват по света и се използват и в другите езици. Част от тях идват от латински.  

„Магазин и войник са пример за думи, които идват от латински език. От руски имаме други думи, а интересното е, че в руския език се използват няколко думи, които всъщност произхождат от литовски. Всъщност, имаме три индоевропейски езика, които се използват в Европа. В нашия музей те са изобразени като овощна градина. Дърветата представят различните езикови групи – например германската, славянската, балтийската и други. Плодовете на всяко дърво показват различните езици в неговата група. Ако погледнем към славянските езици, ще открием плодове с украински, руски, беларуски, български език. Дървото на балтийските езици е много по-малко. Тук откриваме литовски и латвийски.“ 

От балтийските езици има и много, които отдавна се считат за мъртви.

„Това, което е много интересно за литовския език е, че той е най-старият индоевропейски език, който все още се използва. В нашия език са запазени много архаични елементи, най-вече във фонетиката и донякъде в граматиката. Езиковедите са убедени, че тези елементи са такива, каквито са били и преди векове, без особени промени. Балтийските езици са много близки до славянските и имаме много общи думи - например "крава", която звучи много сходно на български, руски и литовски.“

Има много думи, които звучат еднакво почти на всички езици - не само в славянските и балтийските, но и при германските. Такива са например "майка", донякъде "баща" или "папа", цифрите и някои думи за части на човешкото тяло звучат много сходно - нос, око.

Разбира се, можем много да кажем за думите и тяхната история. Довиле е убедена, че езикът ни обединява, а не ни разделя и че езикът е такъв, каквито сме и ние. И докато говорим, спираме пред бюро с 20-те тома на Речника на литовския език.

„Доколкото знам това е един от най-големите речници в света, защото няма друг с толкова прецизно описание на всички значения на думите и премери за тяхната употреба. Има невероятни думи, които се използват само в едно - две населени места. Лингвистите непрекъснато обикалят и събират такива думи, които за нас са съкровища. Ние непрекъснато пътуваме, събираме нови думи и нови значения на вече познати думи, изучаваме как те се променят във времето и в различните региони на страната.“

Билевичиюте прочита една от най-интересните думи в литовския език.  

„Тази дума е интересна и за литовците, защото повечето от тях не я знаят. Тя означава онзи звук, който веригите издават, когато се движат и се удрят в земята.“

Тази дума се използва в художествената литература, за която с Довиле Билевичиюте си обещаваме да говорим друг път. Истината е, че сега е мой ред да й разкажа за българската азбука и за Деня на славянската писменост и култура, за който получаваме поздравления и от Вилнюс.

В Музея на литовския език можете да се разходите и в звуковия файл.