Истории за историята в интерактивна карта на платформата Move.bg

В Move.bg вярват, че личните истории и личното преживяване на общото минало са нишките, които изграждат тъканта на колективната историческа памет.

„Сподели спомен, случка, факт или снимка от далечното и близко минало“ – този надпис въвежда към картата в „Моята българска история“.

До момента имаме над 800 разказани истории, съобщи пред „Хоризонт“ координаторът на проекта Ангел Златков.

„Картата е един от основните компоненти – там всеки може, влизайки в интернет, да ни разкаже. Имаме и събития, наречени „Дигитални седенки“, които са точно обратното: ние отиваме при хората и в един възрожденски дух си говорим с тях за миналото и споделяме част от историите на нашата карта“, обясни той в предаването "Изотопия".

"Нашето основно мото е „Твоята история е нашата обща история“, посочи още Златков. За август инициаторите са си поставили за задача да съберат и разказват 100 истории, свързани с вдъхновяващи личности, които са оставили важна следа в българската история.

Студентът Силвио Томов е сред авторите, допринесли за обогатяването на виртуалната карта. Той разказва за личности, свързани със Самоковско, каквато е Евдокия Филова – съпругата на Богдан Филов.

„Но не само това – тя е учен от световна величина. След установяването на комунистическия режим в България и убийството на съпруга й, осъден от Народния съд, е изселена в Дулово, след това в Ловеч, завръща се за кратко в София, но пак е изселена в Самоков. В Самоков тя преподава френски език, защото получава 50 лева пенсия и няма как да се издържа само с тази пенсия...“

Картата покрива голяма част от страната до момента, допълни Ангел Златков. Не липсва и приносът на емигрантските общности. „В Европа, в Съединените щати, в Канада, дори истории от Африка имаме за българи, оставили важна следа там. По времето на социализма се изграждат партньорства между българската държава и част от африканските държави и тогава български архитекти участват в строителството на обществени сгради в Африка.“

До платформата пишат както хора, които искат да споделят историята на своя род, така и такива, които искат да проучат историята на родния си край, уточни Ангел Златков.

„Писаха ни потомци на български бежанци от Македония и Одринско, които искат да разкажат за родните села на техните баби и дядовци. Малко по малко хората започват да се припознават и да искат да разказват. Нещо, което до скоро беше загубено, почва да се възражда.“  

Ангел Златков е впечатлен от многото лични истории, които се вплитат в проекта. 

„Пример е Хаджи Ненчо Палавеев от Копривщица. Баща му е търговец, още от малък обаче той остава сирак и въпреки това тръгва по пътя на баща си. В продължение на дълги години е търговец в Африка, Азия, в Константинопол. Стига дори до Индия. Успява да натрупа наистина значително богатство, благодарение на това, че той самият продължава да живее също толкова скромно, колкото е живял, когато е тръгнал по своя път в търговията. Самоук човек от една страна, от друга страна човек с изключително чувство за дълг към родината. Своите пари той ги дарява за построяването на редица обекти в Копривщица и околните населени места, за издръжка на бедни ученици и студенти.“