Преди 45 години е открита АЕЦ "Козлодуй"

Преди 45 години на днешния ден тогавашният държавен глава и пръв партиен ръководител Tодор Живков официално открива "АЕЦ Козлодуй" ЕАД. Първият български ядрен блок е пуснат да работи два месеца по-рано. Въвеждането в експлоатация на атомната централа е ударно - за по-малко от пет години след първата ѝ копка.

Историята на АЕЦ "Козлодуй" е история на ядрената ни енергетика. Свидетелствата са от архива на БНР. Разказва приживе Петър Данаилов, министър на енергетиката през 70-те години:

"България имаше 20-годишна перспективна програма за икономическото и научнотехническо развитие и съответно за покриването на това развитие имаше нужда от енергетика, а за България атомната енергетика беше главната възможност. Ние почти бяхме изчерпали водните ресурси за енергийни мощности", каза Петър Данаилов.

България преживява много тежка енергийна криза: "Прекъсне токът, замръзнат пещите на "Кремиковци", замръзнат люпилните и по 30 хиляди яйца отиват на боклука. Аз бях станал комисар да давам бележки на някой да използва електричество за отопление за бита и сега си спомням как народния артист Черкелов дойде при мен да моли за Клуба на артистите в София да им разрешим да използват електричество за отопление. "Козлодуй" ни спаси, извади ни от това нещо", разказа Петър Данаилов.

Началото се поставя в средата на 1966-а година с подписването на спогодба за сътрудничество между тогавашните НРБ и Съветския съюз за изграждането на атомна централа, първата не само у нас, но и в Югоизточна Европа. Обяснимо, основното оборудване е съветско, но отделни съоръжения са от няколко братски социалистически държави от Съвета за икономическа взаимопомощ - ГДР, Чехословакия и Унгария. Първата копка е през 69-а година, а година по-късно започва мащабно строителство. Ангажирани са над 100 хиляди строители и монтажници. Реакторът е доставен 1972-ра година. Две години по-късно след пуска на първи блок в края на юни, през септември държавният и пръв партиен ръководител Тодор Живков официално открива АЕЦ "Козлодуй".

Един от съветските специалисти, които участват в пуска на първи блок, е Степан Константинов:

"До всеки един български специалист беше руският специалист, дори и аз бях в това число и питахме "Какво ще правиш" и след това, като ни разкажат и получат одобрение, на някои от ръцете им трепереха, хващаха се за ключа и нещо правеха. Ние ключове не пипахме".

Осигурявана е допълнителна подготовка на българските специалисти:

"Достатъчно бързо, след като започна пускът, българите се почувстваха самостоятелни и започнаха самостоятелно да работят. Макар че говоря, че опит нямаше, но това желание, такава самоотдайност, такова желание да се научи човек да си върши работата, това позволи блоковете да се пуснат бързо. Хората искрено искаха тази малка страна, тази земя, като една човешка длан, да напредне, да получи атомна централа. Знаеха и чувстваха каква ще бъде голямата полза от това за България", допълни Степан Константинов.

Здравата спойка между Съветския съюз, държавата и партията в онези години проличава не само в кратките срокове, за които е изградено уникалното съоръжение, но и в някои прелюбопитни факти от историята на централата. Например през 80-те години - в чест на 13-ия конгрес на БКП - планов ремонт е завършен ударно за 13 дни, при обичаен срок от около 40 дни.

Всякакви закачки могат да бъдат открити в ядрените хроники. Не бива да пропуснем да отбележим, че автори на атомните летописи са и тези, чийто професионален и житейски път е пътят на първата ни атомна централа.

"Дойдох като млад инженер по разпределение, при условие, че имаше възможност да избирам други места, но тогава идеализмът беше над всичко и избрах национален младежки обект - "АЕЦ Козлодуй" и от този период нататък, минавайки през всички, бих казал, йерархични места по стълбицата, съм работил непрекъснато в атомната централа", каза инженер Атанас Койчев.

Повече можете да чуете от звуковия файл