В Етнографския музей в Пловдив възстановяват занаятите

В Пловдив, с шествие под съпровода на гайда и тъпан и с тържествена литургия в катедралния храм „Света Богородица“ занаятчиите ще отбележат деня на своя покровител Св. Спиридон. Празникът ще започне от двора на Етнографския музей, където периодично майсторите излагат своите произведения.

В миналото традиционният еснафски празник е обединявал всички жители на града. Главите действащи лица били майсторите и семействата им, чието пъстро шествие се е отправяло първо в храма. В църквата носели хляб и варено жито за здравето на всички живи и в памет на починалите майстори.

"След това следвал един много интересен ритуал, защото всяка година еснафът е приемал нови майстори или на чираците, които са ставали калфи, се раздавало майсторското звание. Главният майстор - остабашията, връчва майсторското звание, тупва ги зад врата и казва "да станеш като мен", сиреч да се издигнеш, защото всеки, който бъде приет в еснаф е трябвало задължително да спазва много строги закони", обясни уредникът в Етнографския музей в Пловдив Грозделина Георгиева.

"И след това, след като се раздадат всички майсторски звания и се произведат новите майстори и им се препаше поясът през рамо, за да се знае, че те са вече въведени, следва най-хубавата част - угощението или зияфета. Всички еснафи са събирали пари от всички новоприети и стари майстори и се вземало общо жертвено животно, мъжко. Прави се курбан и се раздава за здраве".

Еснафът е бил много стройна организация, с много изисквания и строга дисциплина и освобождавал нарушителите:

"Това значи, че е обречен на глад, защото, не дай си Боже, някой да посегне, да открадне, да излъже, да наруши авторитета на еснафската организация, той няма място там". 

Занаятчийството, занаятите и еснафите са били най-масовата прослойка.

"Те се замогват, от края на 18 век, и те започват да променят историята, защото имат вече самосъзнание, имат самочувствие, пътуват по света, търгуват. Всъщност това е периодът, в който се заражда националното самосъзнание".

Преди 20 години екипът на Етнографския музей в Пловдив решил да възстанови традициите. Увеличен е интересът към занаятите. Има млади хора, които решават да тръгнат по този път.

"Всяка година при нас се раздават майсторски свидетелства на минимум 8-9 човека. Тази година са 11, което също е много радостно и всички се събират тук. Може да видим на място една сплотена общност, наистина. Те са като едно братство и това е едно най-хубавите неща. Помагат си, независимо че са от различни видове занаяти. Те наистина са като една цялостна общност. От 1999 година в нашия музей правим възстановка на този еснафски празник- Свети Спиридон -  мисля, че това е една много хубава традиция, защото знаем, че Пловдив е един от най-силните занаятчийски центрове от Възраждането. Сега те си го чакат с удоволствие", допълни Георгиева.

Репортажа можете да чуете в звуковия файл