Само дни след създаването на страницата тя набра изключително много последователи и предизвика огромен интерес, а в момента има над 40 хиляди харесвания, също над 40 хиляди души я следват.
„Бяха разказани много лични истории. Всяка от тях – различна по свой собствен начин. Именно заради това реших страницата да бъде такава“, сподели Мануела Попова в предаването „Преди всички“. В началото замисълът й бил да са нейни преживени истории или такива, на които е станала свидетел. След това форматът се отворил по естествен път.
"Изложба" на унизителни реплики
„Реших, че хората трябва да застават с лицата си, с имената си, с техните лични истории. Това, което виждате в момента, е просто една „изложба“ на унизителни реплики, на това как тези хора са успели да ги преодолеят, какво значат те за тях и какво значи болката им“, разказа тя.
„Кой не е ставал жертва на стереотипи? Всички сме малцинство по някакъв признак – било заради начина, по който изглеждаме, заради нещо, в което вярваме. Според мен именно оттам идва този интерес към страницата“, коментира Мануела.
Хейтът идва и от преживели го
Много често хейтът на страницата идва от хора, които са страдали от подобен проблем, отбеляза парадокса Мануела Попова. „И те така гледат – леко арогантно на това нещо. И казват: „Е, аз успях да се справя с тези неща, без да трябва да се оплаквам, без да трябва да казвам на никой, без да трябва хората да ме виждат, бях си кротко и тихичко самичък, сам си го преживях и какви сте вие, тръгнали да давате гласност на тези неща, все едно да мрънкате?“
Мануела Попова признава, че не оставя „най-грозните и отвратителни коментари, които не са в реда на нещата“, но други стават повод за дискусия. „Почти под всеки негативен коментар отдолу има много хора, които поставят други въпроси. Страницата е едно огледало на обществото, в което живеем.“
Да видиш отвъд познатото
Самата Мануела в началото също обрала много негативи заради начинанието си. Но приема това като вид катарзис. „Да видя нещо повече от това, което виждам всеки ден, от милите хора, които познавам. Проведох диалог с много от тези хейтъри. Когато има диалог, така се ражда по някакъв начин истината.“
Мануела Попова има увреждания, които определя като невидими. „Те не са в краката ми, не съм в количка, те са в тялото ми. И тъй като често, когато хората чуят думата инвалид или човек с увреждане, си мислят човек в количка, в безпомощно състояние, който не излиза често от тях. И когато аз бях на интервю за работа, трябваше да кажа, че идвам с решение от ТЕЛК за инвалидност. Човекът ме погледна от главата до петите и ми каза: „Какво ти има, те, инвалидите са в колички. Как така си инвалид?“
Може би подсъзнателно имаме склонността да омаловажаваме проблемите на другите, особено когато става въпрос за нещо, което не разбираме или е далеч от нас – например психичното здраве, смята Мануела Попова. Затова и една от мисиите на страницата е да образова хората „за тези различни състояния, които не са толкова видими и често не познаваме“.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.Какъв е пътят на една книга, за да достигне тя до читатели? Ако днес можем да споделяме творчеството през социалните мрежи или лесно да се самоиздаваме, то преди 1989 година съдбата на една книга, а много често и на нейния автор, е съвсем различна. "По времето на социализма ние се снабдявахме и със западни книги. По какъв начин - крадяхме от..
Да живееш в Белгия и да се чувстваш у дома. Това е възможно - казва нашата сънародничка Габриела Хутелън. Тя е от София, но от пет години живее в едно малко село близо до границата на Белгия с Нидерландия , където я е завела любовта и е създала семейство. Попадайки на новото място, Габриела започнала да търси контакти с наши сънародници,..
В "Нощен хоризонт" гостува Кристиан Ваклинов, "будител - пазител" на историята и настоящето на единствената работеща теснолинейна жп линия у нас. Той е председател и на Гражданско сдружение "За теснолинейката", създател и на единствения у нас музей на теснолинейката в гара Цепина. В началото на месец октомври Ваклинов издаде и супер луксозната..
Едно ястие от векове събира хората и гради мостове между поколенията – траханата . Позната още от времето на Древна Персия, днес това тестено изкушение не е просто храна, а символ на домашния уют и споделеността. Ивайловградското село Пелевун е сред малкото места у нас, където традицията се пази жива и оживява всяка есен с Празника на..
Мирчихан Мехмед или Мери, както всички я наричат е от Русе, но от 15 живее в Белгия. В страната на шоколада, младата жена открила възможността да осъществи своите кулинарни таланти и да превърне това, което й доставя радост, в удоволствие за другите - да прави десерти, торти и други сладки изкушения . "Как тръгна всичко? Аз торти и..
Тази събота в 19.30 часа ще започне грандиозният спектакъл по откриването на Големия египетски музей. Церемонията за официалното откриване ще събере 250 артисти, като сред изпълнителите са 160 египетски певци, музиканти и танцьори, а останалите са от 79 различни националности, и ще се предава на живо в платформата TikТок. На церемонията,..
С фестивали, концерти и международна научна конференция Велико Търново отбелязва 840 години от въстанието на болярите Петър и Асен и възобновяването на българската държава. Светлинен спектакъл по повод честванията на 840-ата годишнина от въстанието на болярите Петър и Асен Велико Търново се върна 840 години в историята, за да..
Лидерът на "Продължаваме промяната" Асен Василев определи като "лоша шега" избора на Румен Спецов за особен управител в "Лукойл": "Румен Спецов беше..
В петиция на родителите на деца с диабет тип 1 и на пациенти с това заболяване се призовава НЗОК да плаща напълно за инсулинови помпи като съвременен..
Ако през 2015 г. Иван Портних не беше скрил факта, че мръсната тръба не е заровена под дъното на езерото, както е предвиждал проектът за 5 млн...