Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Разказите като търкулнати ябълки от детството

Николай Милчев за писането като лечение и болестта на познанието

Поетът представя първата си книга в проза след дни в Националната библиотека

Николай Милчев
Снимка: Ани Петрова

На 24 февруари в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ поетът Николай Милчев ще представи първата си книга в проза -  „Ябълковият човек“

"Страховете ни превръщат в обратното на виното - ако виното ни отпуска и облагородява, страховете ни ни превръщат в оцет. А от оцет какво може да се направи, освен нещо, което не се разваля, но трудно се пипа, не може да се вкуси", казва авторът в предаването "Хоризонт до обед" преди премиерата на книгата.

Защо е прекрачил от поезията в проза?

„Не знам. Няма друга дума, която да опише незнанието на човек защо иска да се качи на друга шейна, защо иска да потъне в друга гора, защо иска да близне друга снежинка.“

Винаги съм изпитвал недостига на възможности да изкажеш всичко, което, по една или друга причина, премълчаваш в стихове, признава Николай Милчев.

„Когато влизаш от един жанр в друг, ти влизаш от една книга в друга – въпросът е защо го правиш. Някой влиза в книга като в спалня. Друг влиза в стиховете като в изповедалня. Аз влязох в „Ябълковия човек“ като в щастлива болница. През цялото време съм се лекувал – бил съм болен от това, което съм знаел и съм носил и съм бил щастлив, защото мога да го кажа върху лист. /…/ Тази книга събуди онова, което спеше дълго в мен.“…

„Душата на човека и доверието са като вятъра – излетят ли, никога не се връщат повече.“

„Това може да го каже само човек, който е живял край река, на село, където има един вятър, който слиза от манастира точно в 8 часа вечерта и си тръгва в 7 часа сутринта. Човек, който живее в долина, където идва специален вятър всеки ден, може да разбере, че вятърът отнася всичко: и доверие, и душа, и надежди, но носи прохлада… А иначе, ако избягаме от тази метафора, естествено че става въпрос за ценностите в човека и за честността. Душата и доверието бягат, когато престанат да намират честен дом в тялото на човека.“

Кога „вместо посадените домати ще поникнат невени“?

Когато лежал в болница на границата между живота и смъртта, жена от съседното легло задала гласно въпроса защо сади домати, а никнат невени, разказа Милчев.

„На моята поетична душа, болна, между земята и небето, само това й трябваше. Човек цял живот сади и домати, и невени. Когато е в градината си, той вижда и доматите, и невените, но когато е в интензивното, когато се бори за живота, той е садил само невени. Ако отиде на небето с тия невени (дай Боже да стои на земята, разбира се), значи е било добре.“

Манастирът като „кошара за душите на хората“

Навремето, докато работят на полето в долината под близкия манастир,  майка му се изправяла и казвала колко й е хубаво да гледа манастира и после да работи, сподели още Николай Милчев.

„Защото този манастир, кацнал там, на скалите, е точно като снесено яйце. Като кошара. Оттам пълзят и стада, и хора. И отиват горе, за да се видят – дали се е излюпило яйцето на вярата им и да се чувстват в кошарата, защитени, спокойни, а и близо до Бог.“

Жабата, жабата… а къде са рибите?

„В нашия край се научиха две жени да тъкат много хубави килими, чипровски. И казваха на едни от формите „жабета“. И когато една пролет се навъдиха и много жабета, наистина те почнаха да скачат навсякъде, сякаш от килимите жабетата преляха, всичко стана жабета. Ама на човек му се иска и да има риби в тия реки, тия градини да са пълни с риби. Всичко да е и фантастично. Защото само с жабета не се живее. Трябва да има и риби“, разказва за сюжета на един от разказите Николай Милчев.

„На света трябва да се помага – с красота и рисунък. Искаха да са хубави хората“, пише той в книгата си „Ябълковият човек“. А кой е ябълковият човек?

„Това са тези хора, които носят ябълки и се събуват пред всяка врата. Събуват се не за да не изцапат къщата. Събуват се от уважение и от смирение, че прекрачваш в друг свят. Видиш ли врата – трябва да си събуеш обувките, да си събуеш страстите, гордостта, предразсъдъците, яда да си събуеш, всичко да си събуеш.“

Николай Милчев е дългогодишен учител по български език и литература, автор е на множество стихосбирки.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Замръзналият Дунав - 1940 година

През 1954 г. Дунав замръзва за 74 дни

През 1929 година Дунав при Силистра е бил "ледена пързалка" . По него са минавали с шейни до отсрещния бряг.   Рекордът обаче е от 1954 година, когато реката е скована за цели 74 дни. Според статистиката в периода 1900 - 1964 г. Дунав е замръзвал 27 пъти . След това обаче - през 1985-а това продължава 2 месеца - от 16 януари до 16 март, а..

публикувано на 21.02.25 в 06:10
Изложба с рисунки на деца с епилепсия

Асоциация на родители на деца с епилепсия представи нов наръчник "Пътеводител към по-добър живот"

Асоциация на родители на деца с епилепсия представи нов наръчник "Пътеводител към по-добър живот". Той съдържа насоки и отговори на важни въпроси, свързани с живота и ежедневието на младежи с епилепсия на възраст между 14 и 28 години. На 10.02 организацията отбеляза Световния ден за борба с епилепсията, като отново стана ясно, че липсата на лекарства..

публикувано на 16.02.25 в 06:35
Виктория Бешлийска

Писателката Виктория Бешлийска гостува на Българското неделно училище в Барселона

Писателката Виктория Бешлийска гостува на Българското неделно училище в Барселона. В каталунската столица тя се срещна с децата и техните родители в разговор за силата на езика и нишките, които свързват българите по света.  Езикът е нашата идентичност и колкото повече изучаваме богатството му, толкова по-близо сме до същността си, каза..

публикувано на 15.02.25 в 11:42

С "Пеперудена прегръдка" мисията на Гого от Перник ще продължи

Мисията да показваш, че различните хора не са опасни, и че всеки човек заслужава шанс, продължава и след смъртта - в това вярват близките и приятелите на пеперудения Георги от Перник, който стана звездичка на небето на крехката възраст от 9 години. В негова памет беше представен филмът "Пеперудена прегръдка", в който участват Гого,..

публикувано на 14.02.25 в 16:24
Анна Малешкова

Поредицата "Бесарабски хроники" с нов том - "Следа в историята"

Поредицата "Бесарабски хроники" вече има своя нов том с наслов "Следа в историята ", излязъл през декември миналата година. Описан е периодът от 1762 до 2024 г. Всяка важна дата е разказана в три статии.  Съставители са Анна Малешкова, общественичка, писателка, художничка, бивш директор на Дома на профсъюзите в Сливен , на Кинефикация. Тя е..

публикувано на 08.02.25 в 06:15

Момчил Искренов: Кафето е ритуал, култура и удоволствие за сетивата

Кафето сутрин е едно от най-важните сутрешни ритуали за някои хора, за други е отделно изживяване. За това какво е да си бариста в България и какво не знаем за кафето, разказва Момчил Искренов: " На 29 години съм, от два месеца работя като професионален бариста в Coffe shop , отделям време и за заниманията си тук, но иначе имам икономическо..

публикувано на 08.02.25 в 06:15

Росен Гацин: От февруари започва новият цикъл на стопанската година

На 1- ви февруари православната църква почита свети мъченик Трифон. Той е един от най- славните светци лечители.  В народната традиция този ден се нарича Трифон Зарезан и се отбелязва и на 14 февруари, по стар стил. В българската традиция Св. Трифон е свързан с лозарството.  На 1 ви февруари се извършва ритуално обработване на лозата,..

публикувано на 02.02.25 в 10:24