Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Изложбата "Швейцарска следа в българската история"- история върху текстил

Вицепрезидентът Илияна Йотова откри изложбата "Швейцарска следа в българската история" в Националния военноисторически музей.
Снимка: Пресцентър на президентството

Изложбата "Швейцарска следа в българската история" в Националния военноисторически музей е посветена на 142-рата годишнина от Освобождението. Експозицията, която може да видите в София до 22 март, събира щампи с български исторически сюжети, направени в различни печатници в швейцарския кантон Гларус. По препоръка на здравните власти и на оперативния щаб срещу разпространението на коронавируса Националният военноисторически музей в София няма да работи днес, 3-ти мартПрез април експозицията ще бъде показана и във Военноисторическия музей във Варна. 

История върху текстил. Нишките са оформили ключови сцени от военни действия от Руско-Турската Освободителна война - като превземането на Плевен. Върху плата са декорирани образите на главнокомандващия руската Дунавска армия княз Николай Николаевич, първият български княз Александър Батенберг, както и известната литография „Свободна България“ на възрожденския художник и революционер Георги Данчов- Зографина. Текстилът и кърпите със сцени от българската история са изработени в края на 19 и началото на 20 век в швейцарския кантон Гларус. Текстилните фабрики изнасяли продукцията си в цяла Югоизточна Европа. С България кантон Гларус търгувал в продължение на 30 години. Фабриките имали две представителства във Варна и в София. Така текстилните нишки се преплели с историческите и оставили интересна швейцарска следа в българската история. За нея разказва Хелен Оплатка, наследник на една от големите фабрики на щампован текстил в кантон Гларус:

"Цяло чудо е, че изобщо съществува такава връзка между България и Швейцария. Това е най-интересното. Има две причини страната ни да е произвеждала тези кърпи със сюжети от българската история. Едната е чисто комерсиална. Швейцарците са намери пазар с много голям потенциал и са решили да се възползват от това. Още повече, че е имало и такива интересни събития, които да бъдат изобразени върху тези щампи. Втората причина, не по-малко важна, е че събитията в България са напомняли на швейцарците за тяхната собствена история и за това как са се борили за свобода си две столетия по-рано. Затова са имали една особена чувствителност към съдбата на българския народ".

След Априлското въстание общественото внимание на цяла Европа било насочено към Източния въпрос. Събитията от Руско-Турската война отекнали и в Швейцария, докосвайки обикновените хора, разказва Хелен Оплатка: 

"Търсих много дълго в швейцарската преса от това време. В немско езичния всекидневник „Нойе Цюрхер Цайтунг“, основан през 1780 години в Цюрих, който излиза и до днес, открих много статии, които описват събитията на Балканите преди войната, по време на Руско-Турската Освободителна война и след нея. Събитията са представени много детайлно. Самият факт, че съществуват такива публикации показва, че читателите са имали интерес към темата. Публиката била впечатлена, дори уплашена и ужасена, от това, което се случва на Балканите. Защото съвременна Швейцария в сегашния си вид е създадена през 1848 година и тя е била първата и единствена за онова време демократична държава в Европа. 25 години по-късно започват събитията на територията на днешна България. На швейцарците им е прекалено прясно. Това им напомня за собствената им история, защото виждат нещо от себе си в събитията на Балканите". 

Част от документите, показани в изложбата, са свързани с Варна, където е било първото представителство на швейцарските текстилни фабрики от кантон Гларус. Рето Йени, наследник на една от най-големите фирми, споделя: 

"Не бих могъл да посоча конкретен експонат като най-важен или най-интересен. Изложбата показва връзките между двете държави по онова време. Може да видите писмата, които са разменяни. Подателят е в кантон Гларус, а получателят в София, или обратното, което е впечатляващо за онзи период в края на 19 век. Всеки експонат е важен и значим". 

За швейцарската следа в българската история разказа и д-р Бетина Гирзберг, директор на Регионалния музей в кантон Гларус:

"Много впечатляващо е, че хора от малкия швейцарски кантон по онова време отиват и се срещат с хора от Пловдив. Зад тези контакти е имало някакви бизнес цели, но на практика тези хора са общували помежду си. Не са се възприемали само като бизнес партньори. Швейцарците са научавали много за българската култура и са съумявали да съобразят продукцията си с вкуса на българина. Това показва разбирателство между двата народа. И днес сме много щастливи, че можем да продължим точно тази нишка на културно разбирателство от миналото".

А това се случва благодарение на текстилните нишки, които се преплели с историческите и оставили интересна швейцарска следа в българската история.

Репортаж на Мира Стефанова в предаването "Преди всички" можете да чуете от звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Анора, Фрида, Кете, Кариния, Орин, Джойс, Марина, Вера, Ели: Осми март отвъд календара

"Анора" на Шон Бейкър бе големият победител на тазгодишните "Оскар"-и с 6 номинации и 5 награди – за оригинален сценарий, монтаж, най-добра главна женска роля, режисьор и най-добър филм. Вечерта на "Анора" - наградите "Оскар" бяха връчени за 97-и път Така започна седмицата, в чийто край отбелязваме Международния ден на жената...

публикувано на 08.03.25 в 20:25

Джазът като "кипящо гърне", Биг бендът на БНР на 65!

Трети март е не само националният празник на България, но и рождения т ден на Биг бенда на Б ългарското национално радио . През 2025-а той празнува 65 години от основаването си . В чест на оркестъра "Изотопия" представя спомени и случки, разказани от осмината му диригенти. Снимки: Биг бенд на БНР

публикувано на 04.03.25 в 15:44
Проф. Николай Овчаров

Проф. Николай Овчаров: Има сериозен проблем с организацията на културно-историческите обекти

Има сериозен проблем с организацията на всички български  културно-исторически обекти . Това каза пред БНР археологът проф. Николай Овчаров и добави: "Особено с организацията на вече направените или направени в голяма степен обекти. Често ме питат Перперикон кога ще е готов и казвам, че това ще е след някое поколение, защото това е цял град. Но..

публикувано на 03.03.25 в 17:06

НВИМ показа за първи път златния венец, дарен от Борис III при откриването на Паметника на свободата

Националният военноисторически музей за първи път показва златния венец, дарен от цар Борис III при откриването на Паметника на свободата на Шипка. Гостите на музея имат възможността да се снимат с уникалния експонат и да разгледат обновената експозиция. Златният венец на цар Борис III е поръчан специално за откриването на паметника на..

публикувано на 03.03.25 в 16:22

Как голямото европейско семейство преобръща живота на едно българско семейство

В рубриката "Родина зад граница" ви срещаме с Йордан Минков, българин, който от 17 години, задено със семейството си, живее в Брюксел. Причината през 2007 година Йордан да емигрира в Белгия, е възможността за по - добро кариерно развитие на неговата съпругата. Веднага след влизането на страната ни в Европейския съюз, институциите в..

публикувано на 02.03.25 в 12:48
Мира Цветкова

Мира Цветкова: Грънчарското колело потушава пожарите на пубертета

В рубриката "Горещо сърце" ще завъртим грънчарско колело заедно с една 17 годишна тийнейджърка , за да изваем радио портрет на един млад творец. Това е Мира Цветанова Цветкова от Враца . Тя е от Враца, но учи керамика в Троян. Срещаме я в родния й град, където чиракува при майстор - грънчар - Куман Жеков, и така доразвива на уменията..

публикувано на 02.03.25 в 11:30
Бойко Василев

Бойко Василев: Сръбските студенти бягат от политиката, но идеите им ще трябва да станат политика

Голямата причина за студентските протести в Сърбия е липсата на правова държава , падналата козирка на гарата в Нови Сад е само поводът. Те бягат от политиката, но рано или късно ще се изправят пред момента, в който техните идеи ще трябва да станат политика. Как ще се мине тази крачка никой не вижда. Това каза пред БНР журналистът от БНТ Бойко..

публикувано на 25.02.25 в 18:53