
Една от първите унищожени защитени зони от Натура 2000 е на няколко километра от столицата, алармират природозащитниците.
Тук са установени 159 вида птици, за 42 от които се изискват специални мерки за защита. Поради ключовото си разположение, Рибарници Челопечене се явяват важно място за почивка и хранене на много мигриращи водолюбиви, пойни и хищни птици от прелетния път Виа Аристотелис, преминаващ през Искърския пролом, Софийското поле и долината на река Струма.
"Басейните са били до голяма степен обрасли с водна растителност, относително плитки - 2,5 метра дълбочина, което създава условия наред с рибовъдството да гнездят и по време на миграция, зимуване, да се събират доста птици. Имаме гнездене на белоока потапница, имаме малък корморан, трите вида пъструшки, които са с много скрит начин на живот, се срещат тук", разказа пред "Хоризонт" екологът Ирина Матеева от Дружеството за защита на птиците.

От края на 90-те години рибарниците са приватизирани и спират да функционират като такива. Това довежда до постепенно пресъхване на рибовъдните басейни и белооката потапница спира да гнезди там.
"Със закупуване на това предприятие, това нещо вече не се водоснабдява, иначе водоснабдителната система е била от две места с едни огромни тръби. Каква е причината ли - 1989 година, свободията и безстопанственост, тотална. За съжаление оттук водата, която е идвала, вече не може да идва. Водата никога не е идвала от реката, тя е идвала от пречиствателна станция на "Кремиковци", изградена с тази цел да водоснабдява рибарника", допълни екологът Веселина Митова, която изследва терена от 2015 година.
Добивът на строителни материали е одобрен през 2008 г. с решения по оценка за въздействие на околната среда от 2008 година от министъра на околната среда и водите. 12 години след одобряването на проекта кариерата за добив на баластра действа активно, като създава обширни и дълбоки водни басейни със стръмни без растителност брегове.

Днес местообитанията във влажната зона са силно влошени и са необходими спешни мерки за възстановяване на тяхното качество и значение за гнездящите, мигриращите и зимуващите птици, твърдят природозащитниците. Най-сериозната заплаха за мястото е съществуващата концесия, която по думите им ще причини пълното разрушаване на ценните за птиците местообитания.
От години инвеститорът изпробва различни начини за оводняване на зоната, но голяма част от тях са неуспешни. Полагат се усилия за създаването на изкуствени плитчини и възстановяване на водните огледала в тази част, където не може да постъпи по никакъв начин вода.
Опитите са успешни и птиците започват да ползват тези територии, но постигането на благоприятен за тях ефект се оказва трудна задача. Според Българското дружество за защита на птиците с реализирането на инвестиционното намерение характерът на местообитанията е претърпял коренна промяна, защото в опитите си да възстанови басейните инвеститорът ги удълбава, премахва тръстиките и в крайна сметка променя облика им.
Находището се експлоатира въз основа на Концесионен договор за срок от 35 години. На запитване на „Хоризонт“ от регионалната екоинспекция отговориха в писмено становище, че на терен са извършвани няколко проверки, последната на 25 октомври миналата година. Установено е, че извършваните от концесионера дейности са допустими спрямо режимите на защитената зона, въведени със заповедта за обявяването ѝ от 2008-ма година.
От РИОСВ - София допълват още, че ежегодно концесионерът изготвя доклади за проведения биологичен мониторинг, извършван от експерти.
Природозащитниците и частният инвеститор обявиха, че най-рано през май ще са налице видими резултати от общите усилия, посветени на възстановяването на унищожената влажна зона.
Репортажа можете да чуете в звуковия файл.Сдружение „Млад планинар“ обединява деца и младежи в едно уникално пътуване през българската природа, история и културни традиции. Организацията не само че ги запознава с най-високите върхове на страната, но и ги приобщава към важни исторически събития и обекти. Това не е просто планинарска инициатива – това е мисия за възпитание на бъдещите поколения в..
Има пряка връзка между работата на ТЕЦ "Марица 3" и замърсяването на Димитровград със серен диоксид. Това заяви пред БНР Десислава Микова от "Грийнпийс" – България. Неизменно, откакто централата възобнови работа през 2021 г., когато включи своите мощности, се отчитат високи стойности на серен диоксид в града. Ни най-малко не е изненада..
В България и Румъния има едва 1,2 зарядни станции на 100 километра , а само в Хамбург има повече станции от България и Словакия, взети заедно. За сравнение – в Дания има 96 зарядни станции на 100 км, а в Нидерландия – 81. Голяма част от бензиностанциите в страната започнаха да се оборудват със зарядни станции за електромобили. В..
Над 3 милиона кубични метра вода са постъпили в езерото Сребърна при акцията по принудително препомпване от река Дунав. Така бе предотвратено пресъхването на резервата в периода на екстремни горещини през лятото. В момента нивото на водата е около 80 сантиметра. Ако зимата е с повече валежи, екоекспертите очакват стабилизиране на..
В декларация лидерът на "Величие" Ивелин Михайлов отправи критики към политиките за околната среда и управлението на екологичните проблеми в страната. Той посочи случаи на нарушения, свързани със замърсяване на питейната вода във Върбица и изливане на отпадъчни води в язовир "Тича". Документът бе оповестен преди изслушването на външния..
От края на ноември в Монтана започва подмяната на отоплителни уреди с екологично чисти. Ще бъдат монтирани близо 4200 климатика. 15 екипа ще работят в града и селата на общината. Повече от година жителите на община Монтана очакват да заменят старите си печки на дърва с екологично чисти отоплителни уреди. Процедурата се забави заради многото желаещи фирми..
Навсякъде по света се наблюдават екстремни явления, зачестяващи по сила, продължителност и необичайното време, в което се проявяват . Не всички тези явления можем да свържем с климата, отбеляза Валентин Симеонов, доктор по квантова електроника, изследовател във Федералния институт за технологии в Лозана. По думите му, следва да приемем, че..