Далибор Добрич разказва, че след основното земетресение отпреди седмица и половина е имало много по-малки, вторични трусове. Това породило колебания сред хората – дали да останат в домовете си заради коронавируса, или да излязат по улиците заради трусовете.
„Заради извънредното положение хората работят от дома си, училищата и градините са затворени. Магазините са затворени, с изключение на онези, от които човек може да си купи храна за основни нужди. Движението извън градовете е забранено. Със специално разрешение се излиза, ако работиш в друг град, има спешен случай или си доставчик на храна. Обаче след труса хората излязоха, бяха на улиците. На дистанция или в автомобилите си. Беше леко паническа ситуация. Хората не знаеха кои указания да следват. В центъра на Загреб, който е близо до епицентъра на земетресението, има стотици сгради, които се обследват и за много от тях препоръките са, че не може да се живее. Хората бяха принудени да напуснат домовете си. Властите ги настаниха в палатки и в студентски общежития. Тези дни в Загреб имахме зима със сняг по средата на пролетта. Това буквално беше някакъв сценарий от филм, който разказва за апокалипсис. Хората даже шегуваха, че този филм просто биха си го спрели, защото е с твърде лош сценарий. Като филм на ужасите. Властите обаче считат коронавируса за по–сериозната заплаха и затова дадоха указания на хората да се приберат”, разказва хърватския журналист пред БНР.
Далибор Добрич обаче не крие, че предстоят проблеми. Загреб прилича на София – с планина до града, и мнозина живеещи по склоновете на планината са останали в разрушените си домове.
„Хората, които живеят по склоновете на планината, бяха много лошо ударени. Там почти 100% от сградите са пострадали. Властите смятат, че не може да се живее вътре в тях, опасни са, но хората все още живеят там, защото няма къде да отидат. При последвалите над 70 труса никой не излизаше и не бягаше. Ситуацията е сложна заради психозата. От една страна имаш непосредствена заплаха - земетресението. А след това имаш и тази постоянна заплаха от коронавируса. Наистина това оказва влияние на хората”, допълва Далибор Добрич.
Хърватското правителство има изграден екип от експерти за борба с коронавируса.
„Здравният министър и на вътрешните работи, заедно с най-известните доктори и от „Гражданска защита”. Имаме извънредно законодателство, което им дава възможност да решават мерките, за да се справят с коронавируса директно, без процедури или през парламента. И те се справят доста ефективно с работата си. Ако направим проучване в момента, министърът на здравеопазването вероятно ще бъде най-харесваният човек в държавата. Той е доста спокоен, знае какво говори. Хърватия до този ден успява да ограничи разпространението на коронавируса. Затова ние нямаме тези графики, на които се вижда линията, която отива нагоре. Линията за заразяването стои малко по-хоризонтална и не се покачва. Имаме, разбира се, недостиг на защитно облекло, маски. Но с тези неща се справят. Все още няма широкоразпространена паника.”
„Можем единствено да се молим“, отбелязва още хърватският журналист Далибор Добрич. По думите му, много от хората подкрепят мерките. Той очаква в следващите седмици много от хората да започнат и да ги нарушават.
„Има нещо, наречено умора от карантината - хората спират да се подчиняват, защото просто не могат да понесат ограниченията. Смятам, че още два месеца може да сме в тази ситуация на извънредно положение. Надявам се правителството да започне да вдига част от ограниченията, просто защото хората няма да ги изтърпят и ще започнат да ги нарушават”, коментира той.
Според хърватският журналист Далибор Добрич по-големият проблем е какво ще стане с бизнеса и с доходите на хората.
„Мерките, които хърватското правителство е приложило към момента, не са като в другите държави. Хърватия е държава, която изключително много зависи от туризма. Но тази година може да забравим за туризма. Има известни облекчения за малките фирми, свързани по-скоро със забавяне на плащания, данъци, банкови кредити. Но това всъщност само забавяне на плащанията, а не е отлагане на плащане. Предприемачите и хората от икономиката просто искат някакви по-сериозни мерки, за да получат по-лесно помощ. Регистрираме и бум на безработицата, защото много компании вече са затворили са освободили своите работници. Правителството се опитва да овладее ситуацията, да контролира бурята, но ако сравним с това как Германия помага на своя бизнес, правителството в Хърватия не прави достатъчно. От друга страна хърватското правителство не би искало да дава повече, отколкото би могло да се върне като данъци. Знаем, че тези пари не биха могли да „дойдат от небето“, заяви Далибор Добрич.
Добрич остава предпазлив по въпроса дали властите смятат да изземат оръжие от населението, както в България предложи бивш министър на отбраната. Но припомня, че „войната е оставила доста сувенири по мазетата“. Далибор Добрич се надява прилаганите от правителството мерки да проработят. За да не се стигне до ситуацията в Италия, където вече и негови приятели лекари са дали положителни тестове за коронавирус. Затова призовава хората да си стоят по домовете.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..
2025-а година е определена като най-успешната след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..
"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..
За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..
Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка. Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..
Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..
Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..