Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Учени: Не убивайте прилепите, те са полезни като пчелите

Летящите бозайници консумират голяма част от вредните насекоми

Индонезийски служители на остров Ява изгарят прилепи, за да не се разпространява вируса, причиняващ Covid-19. Март 2020 г.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Учените наблюдават негативно влияние върху колониите от прилепи в Южна Америка заради човешкото посегателство върху популацията им вследствие на пандемията от Covid-19. В Европа още няма данни за подобно въздействие, но има много псевдоекологични новини, които в бъдеще могат да повлияят лошо върху прилепите. Това каза в предаването „Хоризонт до обед“ Хелиана Дундарова, главен асистент в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН и представител на Фондация „Наука за природата“. 

Както ако пчелите изчезнат, няма да има живот на земята, така и ако прилепите изчезнат, ще стане същото. Те консумират голямо количество от вредните насекоми. В световен мащаб една колония от прилепи на нощ може да изяде около 10 тона насекоми, което включва вредители по овощни насаждения, по зърнени култури, по гори, восъчния молец – неговите ларви паразитират в пчелните кошери. Тоест без тях няма как да се справим с тези насекоми. Нито един пестицид не може да се справи по този начин, както го правят реално прилепите.“

Хелиана Дундарова е била на експедиция в района на Юнан в югозападната част на Китай, откъдето тръгна следата на коронавируса SARS-Cov-2, причиняващ Covid-19.

„Набеденият прилеп наистина се намира в провинция Юнан. Това е част от Китай, която се намира в тропичната област. Направено е изследване на генома на вируса при този прилеп, който се оказва, че е много близък до този, който причинява Covid-19. Затова се смята, че той е първоначалният „резервоар“. Но самият вирус от този прилеп няма рецепторите, които да се свържат с човешките белодробни клетки, тоест не може да бъде предаден директно на човек. Затова е имало нужда от междинен гостоприемник и се предполага, че развиването на този вирус в междинния гостоприемник (панголин – бел. ред.) и в част от популацията на Китай е ставало около 30 до 40 години – това сочи една от последните статии, в която са анализирани геномите на SARS-подобни вируси при прилепи и при хора.“

Прилепите имат по-специфична еволюция като единствен летящ бозайник, изтъкна Хелиана Дундарова. Характерна за тях е по-високата температура на тялото, която варира при различните видове между 38 и 41 градуса.

„Активният им начин на живот, това летене, те така са еволюирали, че самият клетъчен механизъм малко се различава от този на останалите бозайници. Те живеят в постоянно висока температура и имат клетъчни механизми за отделяне на повече енергия и за бърза „поправка“ на ДНК, която при една висока температура нас би ни убила, би ни увредила ДНК-молекулите. Това води понякога и до онкологични заболявания. Самите прилепи не страдат от онкологични заболявания, забележете. И всъщност те са „резервоар“ на РНК-вируси. Тоест, вирусите живеят в тях, но те не ги убиват.“

Цялото интервю е в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Аз, морето – Живот в мълчание" - филм за уникалността на живота в Черно море

Зрителите на "Аз, морето – Живот в мълчание" ще видят кадри, които иначе само водолазите могат да видят .  Това каза пред БНР Кремена Ватева, координатор на кампанията "Живо Черно море" на "Грийнпийс"– България. Филмът насочва вниманието към уникалността на живота в Черно море. В него са включени невиждани досега кадри на живота в..

публикувано на 26.11.24 в 17:59
Кметът на Сандански Атанас Славчев

Сандански - лечебен въздух и минерална вода в съчетание с богата история и кино

Сюжетът на сериала "Вина" показва и значението на местното вино като културно наследство. По инициатива на продуцента на филма  Надежда Цветкова  в центъра на Сандански беше организирана публична прожекция, която привлече много хора от различни краища на страната. А след успеха на сериала, чрез който видяхме живописната природа, традиционната..

публикувано на 26.11.24 в 12:03

18 хиляди дървета ще бъдат засадени в Кипър за борба с климатичните промени

В Кипър по европейски проект ще бъдат засадени 18 000 дървета, образуващи 30-километров жив плет, за борба с климатичните промени и риска от превръщането на земеделски райони в пустиня. С две големи акции днес се открива новият залесителен сезон на острова, който продължава до края на януари.  Около 7000 устойчиви на суша дървета и храсти ще бъдат..

публикувано на 24.11.24 в 03:26
29-ата климатична конференция в Баку, Азербайджан

Нова сделка за климата бе постигната в Баку след извънредни преговори

Ново финансово споразумение за подпомагане на най-уязвимите държави беше постигнато на 29-ата климатична конференция на ООН в Баку, предадоха световните агенции. Целта е то да помогне на най-засегнатите правителства да се справят с последствията от глобалното затопляне, но сумата, която те ще получават всяка година, вече беше разкритикувана като..

публикувано на 24.11.24 в 02:18
Проект

Благотворителни и еко каузи по проект "Активни младежи в Родопите"

Младежи от няколко училища в Смолянско създават благотворителни и еко каузи по проект "Активни младежи в Родопите" по Програма "Еразъм+". Той е насочен към възможностите за младежко участие в разработване на политики за подрастващите от общините Смолян, Девин и Рудозем.  Проектът предвижда семинари за обучение на младежи във всяка от трите..

публикувано на 23.11.24 в 09:30

Как се борят с мръсния въздух в Лондон

Лондон е сред първите градове, които се индустриализират. За 100 години британската столица се превръща в един от най-големите градове в света. Интензивната индустриализация в комбинация с увеличаващия се брой на домакинствата, които се отопляват с изгаряне на дървесина, довеждат до силно замърсяване на атмосферния въздух. През 1952 г., заради..

публикувано на 22.11.24 в 06:51
Евгения Ташева

Евгения Ташева: Сякаш има паралелни реалности при управлението на отпадъците

" Много са поводите за притеснение , когато човек погледне към това как се управляват отпадъците в България. Сякаш има паралелна реалност ". Това каза пред БНР Евгения Ташева от екип "Нулеви отпадъци" в Екологичното сдружение "За Земята", която представи изводите от доклад, разкриващ слабостите и нуждата от реформа на управлението на битовите..

публикувано на 21.11.24 в 18:16