Как природен парк се превръща във вилна зона

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Валерия Николова с Тома Белев и Войслав Тодоров

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

С реституцията и приватизацията голяма част от постройките на Витоша, които дотогава имаха публични функции, стават собственост на търговски дружества, които нямат задължения да поддържат тези публични функции, пояснява за БНР Тома Белев, настоящ общински съветник и бивш директор на природния парк. 

„Стана явно модно за по-имотните българи, които са ограничен брой, да си имат база на Витоша. И така с всяка година по някоя база, която е била почивен дом, хижа ставаше вече частна резиденция, частна сграда, която се ползва само от собственика й. Това е дълъг процес, който продължава и в момента“, коментира Белев в предаването "Хоризонт до обед".

Според Белев Столичната община би следвало да разполага с актуални данни, защото е работила специална комисия, която е идентифицирала сгради, документи за собственост, разрешения за ползване, геодезични данни. Те не са публични, но Белев смята, че резултатите от проверката биха могли да бъдат предоставени на медии и заинтересовани лица.

Хижите са запазили своя публичен характер. Всички останали сгради, основно почивни станции на различни дружества – държавни, а впоследствие и частни, са започнали да се ползват като частни, уточнява Тома Белев. 

„Тези сгради не са предназначени за постоянно обитаване. По своя характер самата територия на Природния парк „Витоша“ не може да обоснове ограждане, недопускане на хора и т.н. Затова винаги съм си учудвал защо един имотен човек – депутат, голям бизнесмен, ще пожелае да придобие подобна сграда и да живее в нея, примерно, след като няма как да бъде ограничен достъпът на други граждани до съответната територия“, посочва той.

Тома Белев допълва, че има и „абсолютно незаконни огради и за това Столична община е длъжна на софиянци“.

При създаването на Народния парк Витоша миналия век периметърът, в който е разрешено да има сгради за почивка, е бил ограничен и те са били малко. След 1944 година обаче започват да се строят все повече подобни сгради, като част от тях се изграждат в нарушение на нормите. 

По време на извънредното положение много малки обекти в планината бяха оградени и недостъпни. Снимка: БГНЕС

„Уважението към нормата и Конституцията в България е закърняло, особено от институциите. Това, че половината от българското Черноморско крайбрежие, включително плажове и дюни, са частна собственост – по справка на МРРБ по времето на „Дюнигейт“ 2012 година 60% от имотите, от териториите са частна собственост, и не се предприемат никакви действия. 8 години нищо не се променя. Виждаме допълнително как се създават едни анклави по най-красивите части на Черноморието, където най-имотните хора на България си създават огромни латифундии, имения, които нарушават достъпа на българския гражданин до плажовете, до морето. По същия начин се случва и на Витоша“, изтъква Тома Белев.

Липсващият регламент за това какви функции може да изпълнява една сграда на територията на природния парк е проблем, който трябва да се реши, категоричен е Тома Белев.

През последните години управлението на София и на държавата по никакъв начин не се опитваше да защити планината, смята бившият общински съветник Войслав Тодоров. 

„2016 година това управление на София, ГЕРБ, кметът Фандъкова продават, да речем, Санаториума на Драгалевци. 2011 година отново този кмет и това управление продават Горския дом до хижа „Алеко“. Това управление продава имотите, дава им разрешителни за преустройство и след това обявява проверки, които са едно абсолютно кампанийно действие. Отговорността е ясна – на кмета, на това управление и на ГЕРБ“, подчертава Тодоров.