До 2100 година белите мечки могат да изчезнат. Изводът е на екип от учени от Университета в Торонто, Канада. Част от него е и Стефани Пенк, която разказа специално за предаването „Изотопия”, че проучването е направено върху 80% от броя на белите мечки по света - т. е. върху 13 от съществуващите 19 субпопулации. Заради глобалното затопляне летата в най-северните части на света поставят мечките в ситуация, в която не могат да ловят тюлени. Те са най-важната част от менюто им, тъй като по този начин трупат мазнини и си набавят най-важните вещества за оцеляването. Причината е, че мечките или остават откъснати на леда и трябва да преплуват огромни разстояния, за да търсят храна, или остават откъснати сред ледени късове във водата. Това е период, в който те не могат да се хранят пълноценно.
Белите мечки се измъчват от глад
„Проучването ни се състоеше в изчисляването на калории и колко дълго може да продължи периодът, в който мечките не се хранят и разчитат на запасите си от мазнини без това да бъде фатално за тях. Изчислихме колко дебели или слаби могат да бъдат мечките в началото на този период и от колко енергия се нуждаят всеки ден през него. Важен елемент е дали имат мечета или не. Основният въпрос при възрастните мечки беше колко могат да издържат преди да започнат да се измъчват”, обяснява Стефани Пенк. По думите ѝ събраната информация за калорийното изгаряне и натрупаните запаси е съпоставена с моделите за климатични промени. „Установихме, че на възпроизводството и оцеляването на тези популации в някои случаи просто може да бъде поставен кръст. Изводът следва и от теренни наблюдения, а го допълваме с прогнозите за парниковия ефект от две независими проучвания. Опасението е, че това ще се случи скоро и с други популации. Единият от сценариите предвижда огромно увеличаване на въглеродните емисии заради употребата на фосилни горива, другият - умерено и дори разумно използване, което би довело до по-малко емисии”, допълва Пенк.
Изводът на проучването е повече от категоричен: „В екстремния сценарий се отчита много голяма вероятност да изгубим всички бели мечки по света, може би без популацията на островите на Кралица Елизабет, архипелаг в северната част на Канада, в следващите 80 години. Ако успеем да смекчим парниковия ефект, ще дадем шанс на белите мечки за оцеляване”. Умереният сценарий „заличава” популациите само в южните части на хабитатите им в Арктика. Това би дало шанс на северните популации, допълва изследователката.
Изчезването на белите мечки не е неизбежно
Най-важното, което трябва да направим, е да намалим парниковите емисии, заявява Стефани Пенк. „При умерения сценарий смятаме, че и след 2100 година ще има оцелели бели мечки. Това ни дава оптимизъм, че ако спазим Парижкото споразумение, ще дадем много добър шанс на белите мечки да живеят”, казва още Пенк. И все пак - дори умереният сценарий не трябва да ни успокоява, защото климатичните промени вече имат отпечатък върху популацията на белите мечки. „Те не могат да заченат и износят бременност, ако нямат определено количество натрупани мазнини. Все повече мечки не могат да забременеят, защото тялото им не може да износи плодовете. Например през 80-те сред белите мечки в западната част на залива Хъдсън изобщо не е било необичайно да се наблюдава майка с три мечета. Сега това е невероятна рядкост. Със сигурност климатичните промени влияят върху тяхната репродукция и това бе една от първите следи, по които тръгнахме. Дори и да успеят да оцелеят като възрастни индивиди, те нямат достатъчно енергия, за да отгледат малки”, разказва Пенк.
Наблюдение на белите мечки от... „човешки зоопарк”
Стефани Пенк е наблюдавала три бели мечки в залива Хъдсън при теренни проучвания. За да се случи това, учените са били в бъги с решетки, за да е сигурно, че хищниците няма да ги нападнат. „Изключително вълнуващо е да се видят бели мечки, но само ако си на безопасно разстояние и с добра защита”, категорична е Пенк и се усмихва на факта, че този път мечките са наблюдавали хората в клетка като в „човешки зоопарк”, а не обратното. Мъничък реванш за белите мечки, шегува се изследователката.
Цялото интервю със Стефани Пенк можете да чуете в звуковия файл.
Настоящият стопанин на хижа "Бонсови поляни" Иван Попов и членовете на Туристическо дружество "Манастирска кория" предлагат проект за развитие на Люлин планина . Той е на стойност 1 милион лева, като хижарят е разписал личната си инвестиция за инфраструктура на планината и хижата до петата година от предвидени 10. Попов смята, че след петата..
Пролетта е време за залесяване. Почти всяко дърво в Израел не е саморасло, а е посадено грижливо. Тази година в няколко почивни дни подред край изпепеления кибуц Реим пристигат автобуси с посетители, които веднага пристъпват към засаждане на дървета. Няма весели възгласи или почерпки на открито. Това е мястото на един музикален..
Пловдивският зоопарк е на път да излезе от периода на разрухата и да се превърне в място за забавления, но и за образование. Децата ще научават повече за животните и растенията и под формата на игра, а модерните технологии също ще бъдат включени , за да бъде преживяването пълноценно и обогатяващо, казва новият директор на зоологическата..
Ледниците са от ключово значение за поддържане на живота на планетата. По тази причина тяхното опазване в условията на глобално затопляне е темата тази година на Световния ден на водата , който отбеляваме на 22-ри март. Около 70 процента от прясната вода на Земята съществува под формата на сняг или лед, сочат данни на Международната метеорологична..
Поредица от екологични прояви, посещения сред природата, залесяване през двата почивни дни в Кипър целят да повишат информираността на обществеността за горите, тяхното устойчиво управление и опазването на ресурсите им. С тях на острова отбелязват Международния ден на горите, който бе в петък, както и днешния Световен ден на водата. С..
Срещаме ви с един млад мъж - Християн Христов, който е посветил професионалния си път, свободното време и хобитата си на опазването на природата и животните . Неслучайно преди шест години, малко след като завършва специалност "Екология" в университет във Великобритания, той става директор на Центъра за защита на природата и животните..
Той е разностранна личност - превърнал е хобитата си в професия , а животът му е свързан със спортове като скокове с бънджи и рафтинг, но също и летене с балон, както и с народни танци . " България е много благодатен район за всякакви екстремни спортове . Проблемът на много туристически фирми е, че избягват да правят екстремен туризъм в..
Това е един своеобразен данък, който хегемонът налага на света. Така п роф. Иво Христов, социолог и преподавател в Пловдивския университет, коментира..
Недостигът на медицински сестри у нас засяга цялата здравна система. Липсват около 30 000 медицински сестри . Това заяви пред БНР доц. Камелия..
"Очаква се новозеландско, дълбоко замразено агнешко, което вече е влязло в България. Вече е в пещерата на Али Баба, започват да го разфасоват ...