71-годишният електроинженер Киро Маринов от Полски Тръмбеш е посветил повече от три десетилетия на делото да пази и популяризира изобретенията на първите производители на радиоприемници у нас. Така постепенно е събрал над 120 радиоапарата. Поправя ги, реставрира ги и 60 на сто от старите му радиоприемници днес работят.
Колекционерът от Полски Тръмбеш е сред малцината у нас, които имат приемници, каквито и музеите в страната нямат. Особена гордост на Киро Маринов са два радиоапарата, произведени от братя Алтимирски и тяхната русенската фирма „Бралть“ през 1938 и 1940-а година. Купил ги от битак преди години.

Човек трябва да си изработи един усет и като гледа, да вижда, казва инж. Маринов и обяснява как се е сдобил с двата апарата.
"За съжаление най-редките апарати, които имам, съм ги придобил от пазарите. Има хора, които не им са потребни, не разбират понякога за какво става въпрос и са готови да го изхвърлят, а в последния момент решават да го предоставят на пазара. С малко възстановяване - вътрешно и външно, те изведнъж си връщат онзи вид, който са имали преди 70-80 години и човек започва да се удивлява дали това, което днес се прави, ще просъществува тези години“, коментира колекционерът.
Всичко започнало с един приемник „Христо Ботев“, поставен върху маса на тротоар в Горна Оряховица. Радиото работело и от него семейството, което го притежавало, слушало новини и музика. Не след дълги увещания собствениците подарили уникалния апарат на колекционера.
„Друг любим апарат ми е „Турист“ – първият преносим български лампов радиоприемник, който започва да се произвежда 1958-а година и е олицетворение също на един много сериозен скок в производството на радиоприемници. Много силна емоционална страна за мен имат няколко апарата. Първият е „Гусла“, произвеждан 1950-а година. Има твърде непретенциозна външност на пръв поглед, но всъщност е много български по външност“, споделя Киро Маринов.

Близо 8 хиляди лева е вложил в колекцията си от стари радиоапарати Киро Маринов. Два от тях той е дарил на Историческия музей в Полски Тръмбеш, за да обогати музейния фонд от 12 радиоприемника. Някои от старите говорещи и музикални кутии са събирани по мазета и тавани, разказа музейният директор доц. Христо Харитонов:
„Аз имах възможността да обикалям в затворените училища, зарешетените прозорци на читалищата, подбирах това, което беше необходимо. Някои от радиоапаратите са в резултат на нашата издирвателска работа. Ако трябва да кажем кой е най-старият апарат, това е радиоапаратът „Христо Ботев“ – един от най-популярните, най-ранните български радиоапарати. Той е на около 70 години.“

Уредникът в Историческия музей в Полски Тръмбеш Деяна Христова разказа, че за първи път в община Полски Тръмбеш обществен радиоапарат се е появил през 1929-а година:
„Тогава село Страхилово е радиофицирано. За радиоапаратите в Полски Тръмбеш може да се говори за два етапа. Първите радиоапарати са акумулаторните радиоапарати още от 1929-а година. Така постепенно всички села започват да се радиофицират, като след това през 1935-а година в село Куцина в читалището е вторият радиоапарат, който има в общината. До 1940 година, когато се появява първата народна песен в радиоапаратите от общината - това е на певицата Мита Стойчева от село Обединение.“
С изложбата от 80 стари радиоапарата, в Полски Тръмбеш се надяват да си поставят началото на свой музей на радиото.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
Снимки: Здравка Маслянкова
Какъв е пътят на една книга, за да достигне тя до читатели? Ако днес можем да споделяме творчеството през социалните мрежи или лесно да се самоиздаваме, то преди 1989 година съдбата на една книга, а много често и на нейния автор, е съвсем различна. "По времето на социализма ние се снабдявахме и със западни книги. По какъв начин - крадяхме от..
Да живееш в Белгия и да се чувстваш у дома. Това е възможно - казва нашата сънародничка Габриела Хутелън. Тя е от София, но от пет години живее в едно малко село близо до границата на Белгия с Нидерландия , където я е завела любовта и е създала семейство. Попадайки на новото място, Габриела започнала да търси контакти с наши сънародници,..
В "Нощен хоризонт" гостува Кристиан Ваклинов, "будител - пазител" на историята и настоящето на единствената работеща теснолинейна жп линия у нас. Той е председател и на Гражданско сдружение "За теснолинейката", създател и на единствения у нас музей на теснолинейката в гара Цепина. В началото на месец октомври Ваклинов издаде и супер луксозната..
На 12 ноември от 17,30 часа на среща с автограф и чаша вино в Коктейл бар "Опус" на ул. "Иван Вазов" 8 Мариана Кирова кани приятели и почитатели на премиерата на новата си книга "Приключенията на една блондинка". В книгата са включени разкази и новели, както и едноименния роман, който е обект на второ издание . Излезе от печат новата книга..
Едно ястие от векове събира хората и гради мостове между поколенията – траханата . Позната още от времето на Древна Персия, днес това тестено изкушение не е просто храна, а символ на домашния уют и споделеността. Ивайловградското село Пелевун е сред малкото места у нас, където традицията се пази жива и оживява всяка есен с Празника на..
Мирчихан Мехмед или Мери, както всички я наричат е от Русе, но от 15 живее в Белгия. В страната на шоколада, младата жена открила възможността да осъществи своите кулинарни таланти и да превърне това, което й доставя радост, в удоволствие за другите - да прави десерти, торти и други сладки изкушения . "Как тръгна всичко? Аз торти и..
Тази събота в 19.30 часа ще започне грандиозният спектакъл по откриването на Големия египетски музей. Церемонията за официалното откриване ще събере 250 артисти, като сред изпълнителите са 160 египетски певци, музиканти и танцьори, а останалите са от 79 различни националности, и ще се предава на живо в платформата TikТок. На церемонията,..
Очаква ни много, много тежка 2026 г. от икономическа гледна точка, много тежка година, защото с този ръст на заеми – над 20 млрд. лв., ще надскочим..
При превалутирането на българските левове в евро в пощите ще се проверяват документите за самоличност , като ще се прави тяхно копие и ще се извършва..