„В момента имаме българска политическа класа, която няма визия за развитие на България, а огромен страх нещо да не се случи. Тя вижда само проблеми, рискове“, коментира Иванов. Според него "емигранти" е вече изчерпано понятие и далеч по-адекватно е да се говори за мобилни хора.
„В днешно време не можем да говорим за класически емигранти. Днес имаме дигитална свързаност, възможност да се информираме в реално време. Ние наистина сме мобилни. В рамките на няколко часа можем от всяка точка на света да се приберем за някакъв период от време и го правим."
На платформата „Обичаме България" ще бъдат публикувани истории за приноса на българите по света за развитието на съвременна България.
Това са разкази, които широката публика не познава като случки, въздействия, лица, като продукт. Има ги някъде, но платформата ще ги събере на едно място, поясни Димитър Иванов.
„Не бих искал да бъде като музей. Ние сме живи, ние сме активни, ние сме абсолютно пълноценни членове на българското общество. Този дискурс в българския обществен и политически живот липсва въобще. Ние сме все едно някъде, някъде си.“
Бъдещето на платформата е замислено като дигитална свързаност и на малките български общности по света, които да обменят добри практики.
"Дигитални виртуални общности. Смятам, че това е начинът да се активират и допълнително сънародници по света, които досега не са имали представа, че могат да бъдат полезни. Това би трябвало българската държава да го прави. Платформата е един вид осъществяване на националната стратегия за българските граждани и историческите общности по света, приета 2014 година, която и досега не се осъществява, държавата е пасивна. Смятаме, че с тази платформа ще накараме държавата да промени политиката си", заяви Димитър Иванов.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..
Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..
Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова. Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..
В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..
"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" , казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..
Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..
Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..
Всяка партия има определени цели и докладът за влизане в еврозоната може да бъде изискан, когато държавата отговаря на изискванията, в момента не..
Данъчните закони ще бъдат преработени и бюджетът ще бъде преработен . Това заяви пред БНР Делян Добрев, председател на Комисията по бюджет и финанси в..
Ако те решат с фалшиви данни да ни вкарат в еврозоната, ние ще ги подпалим . Това заяви пред БНР Костадин Костадинов, лидер на "Възраждане"...