Маските в историята

„В славния град Флоренция избухна смъртоносна чума, може би под влиянието на небесните светила, а може би да беше изпратена върху нас, смъртните, от справедливия Божи гняв, за да ни накаже за греховете и да ни накара да се поправим.” Това е цитат от „Декамерон” на Джовани Бокачо. Специалистите по история на медицината четат между редовете по друг начин – десетината млади герои, които разказват истории, се самоизолират. Историци твърдят, че Шекспир е насипал Крал Лир и Макбет… в изолация.

Виждали сме във филмите причудливите маски на лечителите по време на Черната чума. С големи роби, ботуши, ръкавици и маска с клюн, пълен с благовонни билки и сухи цветя, средновековните лекари безуспешно се борели с пандемията през Средновековието.

Сега сме изправени пред реалност, за която много историци правят паралел – или с чумата, или с испанския грип.  

„Всеки носеше маска на лицето, все едно е в операционната зала. Събиранията между хората бяха забранени. Нямаше училище, нямаше възможност дори да се отиде на църква“, разказва Уилиам – един от съвременниците на испанския грип. В Съединените щати испанският грип идва заедно с корабите с войници, завръщащи се от бойните полета на Първата световна война.

В дневниците си американски лекари описват препълнените отделения и сестрите, които буквално падат на работното си място. Медиците са първите, които започват да носят маски. Това не помага особено, защото испанският грип отнема животи толкова жестоко, колкото и фронтът, пише един от преживелите инфлуенцата лекари.

„Някой почука на вратата в шест сутринта и каза: „Майка ми си отиде”. Преди изгрева цялото семейство бе мъртво. От осем души, оцелях единствено аз, независимо дали вярвата или не“, продължава разказа си Уилиам. Той допълва, че цели две години след края на епидемията от испански грип хората са се пазели един от друг, а шумните събирания на тържества са се върнали далеч по-късно през годините – било заради страха от грипа, било и заради икономическите щети от войната и болестта.

Малко преди Ковид-19 да връхлети Ню Йорк, Сара Хенри подготвя изложба именно за борбата с испанския грип.

„Проведен е много сериозен дебат дали да затворят училищата. Това е тема, която се дебатира и в момента в Ню Йорк. Беше решено училищата да се затворят, но през 1918 година те са взели точно обратното решение – да не ги затварят, защото са преценили, че в училище децата ще бъдат в по-хигиенична среда“, казва Сара Хенри.

В Ню Йорк по онова време маските стават задължителни, макар не без известна съпротива. Някои хора ги пробиват в областта около устата, за да могат да пушат цигари. Други не разбират същността им или ги махат, защото им пречат, особено ако извършват тежък физически труд.

„Дали са право на полицията да глобява, ако някой кашля и не покрива устата си с ръка.“  

И още – властите в Ню Йорк се опитват да ограничат разпространението като контролират бизнеса и градския транспорт.

„Става дума основно за най-натоварените часове, когато са предприели комбинация от задължителни и препоръчителни мерки. Така хората в метрото са намалели. Също така са се договорили с различни бизнеси, които са променили работното си време – това също е допринесло за справяне с проблема“, допълва Хенри.

Историци на модата пък могат да разкажат как маската се превръща в красив и загадъчен моден аксесоар.

Ние се връщаме в наши дни с една невероятна история. Анна е на 108 години и тази година преболедува Covid-19, а преди 102 години се справя с испанския грип.

„Ако трябва да бъда честна, просто вярвах в Бог и в доброто“, признава 108-годишната дама, която има три години по-млада сестра със същата съдба, а двете са родени на една и съща дата.