Защо изгубихме звездния небосвод през нощта?

Обсипано със звезди небе и приглушена лунна светлина – това е често срещана природна картина в много литературни произведения. Спомняте ли си кога за последен път сте видели такъв пейзаж и виждали ли сте изобщо? Отговорът може би е отрицателен, а това има своето обяснение и то се нарича „светлинно замърсяване”, разказва в предаването „Изотопия” урбанистът проф. Ник Дън от Университета в Ланкастър.

„Проблемът със светлинното замърсяване е изключително сериозен. Много учени го определят като „скритото глобално предизвикателство”, коментира Дън. По думите му причината е, че с годините все повече свикваме с увеличаването на яркостта и броя на светлинните източници през нощта. „Така градовете стават все по-осветени, но не само те – помислете за осветеността около тях. И тук не говорим единствено за уличното осветление и лампите, които светят в домовете ни, но и за всички дигитални устройства, които използваме – мобилни телефони, лаптопи, таблети. Екраните на телевизорите ни също вече светят с различен вид светлина”, обяснява Дън.

Той цитира редица научни доказателства, че светлинното замърсяване и многото изкуствени светлинни източници имат сериозен негативен ефект върху здравето на хората и на екосистемите на планетата. „Свикнали сме да си лягаме и спим през нощта. Това важи за повечето от нас. Активни сме през деня, но вечер, когато трябва да заспим, студената синя светлина смущава съня ни. Тя все повече се използва, за да замени конвенционалното улично осветление. Също така тази светлина идва от нашите устройства”, коментира британският учен. Това е причината много хора да страдат от безсъние, да се будят често през нощта и дори да развиват сериозни заболявания. „Ефектът е най-ясно различим при хората, които отговарят на спешни повиквания през нощта – например медицинските екипи на Спешна помощ, както и при тези, които работят във фабрики с денонощен режим. Всички тези хора през нощта работят на изкуствено осветление и са много по-сериозно изложени на риск от тежки поражения върху здравето като рак, сърдечно-съдови заболявания, диабет, затлъстяване и стомашно-чревни разстройства. Във Великобритания нощните работници сега са един на всеки девет служители, така че това е важен проблем”, убеден е урбанистът.

Освен това изкуственото осветление създава много благоприятна среда за извършването на престъпления през нощта. Доказано е, че хората се чувстват по-спокойни навън, ако има силно улично осветление и понижават бдителността си, обяснява Ник Дън. Нападателите се възползват от това, тъй като знаят, че потенциалната им жертва има добра видимост в осветеното пространство, но заради силното осветление не може да види нищо в тъмнината на няколко метра. Ето как нападателят може да се приближи абсолютно незабелязано, казва професорът.

Светлинното замърсяване пречи не само на човека, но и на дивите животни. „Милиони мигриращи птици се объркват заради светлината в градовете. Това се нарича „фатално светлинно привличане”. Те се удрят в осветените сгради, което им причинява огромни наранявания или ги погубва. Има много известен случай, когато ято птици е привлечено от мемориалните светлини на Световния търговски център в Ню Йорк. Има голям светлинен панел, който се излъчва от кота нула. Птиците са толкова заслепени от него, че започват да се блъскат една в друга, защото не могат да видят нищо от ярката светлина”, обяснява Дън и дава още един пример: „Морските костенурки, бръмбарите и много други същества използват лунната светлина, за да се ориентират. Когато видят изкуствената светлина около градовете, не знаят в коя посока да поемат. Напълно дезориентирани са. Изкуственото осветление се простира много отвъд самите градове и обхваща голяма част от околностите им, където вече има диви животни”, пояснява урбанистът.

Светлинното замърсяване има и много висока парична цена. 30% от светлината на открити пространства в САЩ е „пропиляна”, коментира Дън. Това прави около 73 милиона киловатчаса генерирана енергия, която не служи на никого, но пречи на околната среда. Цената е 6,9 милиарда долара всяка година. Ако я изчислим като въглеродни емисии, изгасянето й би спестило толкова, колкото премахването на 9,5 милиона леки коли от пътищата. За ЕС изчисленията сочат, че загубата е 5,2 милиарда евро, казва още урбанистът.

Какво е решението на проблема? 

„Доброволно временно намаляване на консумацията на енергия, следователно на светлина”, убеден е Ник Дън. По думите му видът и дизайнът на осветителните тела също могат да са част от решението. „Това е тематика, с която се занимаваме в Университета в Ланкастър. Проучваме различен вид дизайн на осветителните тела и цвят на излъчваната от тях светлина. Целта е да помогнем на производителите да разработят такива осветителни тела, които замърсяват по-малко околната среда, но ни осигуряват достатъчно комфортна светлина. Говорим и за домашни условия, и за външно осветление”, обяснява проф. Дън.

Според него ако има нещо позитивно в ситуацията с разпространението на Covid-19 и неприятните ограничения, които сме принудени да изтърпим, то това е възможността да започнем да решаваме проблема със светлинното замърсяване. Например на повечето места, където в момента има локдаун, няма нужда от декоративно осветление на градските забележителности. „Евентуалното намаляване на осветлението няма да причини неудобства, тъй като не се предполага да има хора по улиците, а може би ще свикнем с това и ще го приемем за нормално след пандемията”, надява се проф. Дън, според когото обсипаното със звезди нощно небе може да се превърне в реалност, а не само в красива природна картина от любимо литературно произведение. 

Цялото интервю с Ник Дън можете да чуете от звуковия файл.

Снимките в публикацията са от проекта Darkened Cities на фотографа Тиъри Коен, който ни показва как биха изглеждали градовете по света без нощно осветление (http://www.reddit.com/).