Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Има ли прегради пред псевдонаучната кариера у нас

Снимка: Pixabay

Има ли реална опасност от обезценяване на научните титли? Достатъчно самокритична ли е академичната система в раздаването им или е пропусклива за хора, които гонят трупането им без следване на ясни критерии и отчетливо израстване в определена научна област?

Следващият разказ е за Венелин Терзиев, роден през 1970 г. в Севлиево. Той демонстрира стремглаво научно развитие след опит да пробие в политиката. 

Завършил е химия в Бургас, преминал е през поста на заместник-изпълнителен директор на Националната служба по заетостта, опитал е да стане кмет на Русе, а след това се обърнал към научната кариера.  

През юли 2014 г. във Варненския свободен университет Терзиев прави първата си доктурантура. Пет месеца по-късно защитава първата си голяма докторска дисертация и става доктор на науките в Националния военен университет във Велико Търново. След още 11 месеца ректорът на Стопанската академия в Свищов му връчва дипломата за доктор на науките по финанси. За трети път доктор на науките Венелин Терзиев става през януари 2018 година в Бургаския свободен университет.

Венелин Терзиев  Снимка: Личен архив

Докато ръководи предприятието "Скални материали" в Русе, Терзиев се насочва към преподавателската работа в Русенския университет, през 2015 г. е избран за професор в направление "Архитектура, строителство и геодезия". Следващата година е назначен за професор във Висшето училище по телекомуникации и пощи в направление "Администрация и управление", а след това във Военния университет в Търново по направление "Национална сигурност".

Автономията на висшите училища им дава възможност да назначават когото искат да преподава каквото преценят и тук идват пропуските в закона.

„Освен към нашия университет той тръгна към други университети, започна да развива други докторски големи дисертации“, спомня си проф. Велизара Пенчева от Русенския университет.

„Проф. Терзиев е един от неособено добрите примери за академично развитие“, отбелязва проф. Миглена Темелкова, ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи. Академичното развитие трябва да бъде планирано във времето, а не стихийно, изтъква тя и допълва, че във всяка една област, не само в науката, „компетентност от Бах до Офенбах не е за предпочитане, не е за уважение“.

През 2019 година комисия, назначена със заповед на министъра на образованието, е констатирала, че „във всеки следващ дисертационен труд на Терзиев процентът автоплагиатство се увеличава“.

На това основание е сезирана Комисията по академична етика за проверка относно висока степен на плагиатство и автоплагиатство.

Междувременно Терзиев е освободен от заеманите длъжности на професор както в Националния военен университет в Търново, така и от столичното Висше училище по телекомуникации и пощи.

Частната Руска академия по естествознание обаче го прави член-кореспондент и академик, а последното му отличие е наградата Учен на годината на International Achievements Research Center, Chicago, USA.

Като изпълнителен директор на "Реставрации" ЕАД, предприятие на Министерството на културата, е отличен с почетен знак "Златен век" през ноември. Терзиев продължава да преподава във Военната академия в София и в Русенския университет.

Като си залепиш 10 титли отпред, ти знаеш, че по дрехите посрещат, по ума изпращат, но докато разберат умът какъв ти е, много време минава. Като си сложиш титлите отпред – шапка долу, голям учен и т.н. Такива стремежи да придобиеш научни звания, степени, да ги сложиш на визитната си картичка – в целия свят ги има“, коментира пред БНР доц. Марко Тодоров, министър на образованието в две правителства.

Тук нещата опират до това колко е халтава държавата и какви са правилата за присъждане на тези неща“, допълва той. „И понеже у нас това е абсолютно халтаво, всеки, който иска да се изпъчи с две гърди напред пред другите, го прави и номерът минава.“

Това явление в науката е за мен Остап Бендер в науката. И не са единични случаи. Лошото е, че никакви спирачки няма. Само държавата може да ги спре“, категоричен е доц. Тодоров. По думите му има отрицателна обществена нагласа към тези неща, хората мърморят, но когато могат да се облагодетелстват от тези отрицателни процеси, го правят с най-голямо удоволствие.

Посоката е да се върви към по-обективно външно оценяване, смята социологът проф. Петя Кабакчиева, председател на Националната агенция за оценяване и акредитация.

Със Закона за развитие на академичния състав и с неговия правилник се поставят ограничения, които трябва да канализират безразборното раздаване на научни титли, подчерта тя в предаването „Хоризонт до обед“.

„Не просто да се оставя на субективната преценка на колегите, които дават, „благославят“ определен тип хабилитиране чрез експертните си оценки, но и да има индикатори, показатели, които да дават външната гледна точка.“

Петя Кабакчиева  Снимка: БГНЕС

Все повече ще се увеличават случаите на интердисциплинарни научни области, което е предизвикателство, подчертава Кабакчиева. По думите й науката се развива в различни посоки, появяват се хора, които работят в повече от едно професионално направление и повече от една научна област и те трябва да бъдат оценявани комплексно.

Законодателят ограничава тези феномени по две линии, поясни още проф. Кабакчиева. С една от поправките в закона се цели ограничаване на „туризма“ на преподаватели.

Петя Кабакчиева допълни, че е изключително важно изискването за публикуване в престижни научни списания вън от страната. „Там има оценка от двама рецензенти, които не ви познават и дават по-обективна оценка на това, което се предлага.“

В сериозни научни форуми и списания много по-трудно би било да се скрият псевдопостиженията.“

Във всички университети се въведоха системи за контрол на плагиатството. Този контрол би следвало да бъде завишен, изтъкна още Петя Кабакчиева.

Повече по темата слушайте в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Донка Михайлова: Случаят в Брезе трябва да е сигнал – нужна е промяна

Случай като този от село Брезе следва да бъде сигнал . Той трябва да ни покаже, че промяна трябва да има и по отношение на законодателството, и по отношение на модела на финансиране . Това заяви пред БНР зам.-председателят на УС на Националното сдружение на общините и кмет на Троян Донка Михайлова след трагичния случай в девинското село..

публикувано на 11.02.25 в 12:42

Бюджетът като алиби за провалената еврозона?

Когато излезе проектобюджетът, ще видим дали той е реалистичен или е " история, която управляващите ще опитат да продадат на ЕК и ЕЦБ , за да не бъдат съдени, че са се провалили с фискалния показател и да остане единствено инфлационният" при кандидатстването за еврозоната. Това мнение изрази пред БНР журналистът Стефан Антонов. "Нямам..

публикувано на 11.02.25 в 08:18
Семейството на Габи

Габи от Горна Оряховица се нуждае спешно от средства за лечение

Млада жена от Горна Оряховица се бори с онкологично заболяване и се нуждае от сериозна финансова подкрепа. За лечението на 45-годишната Габриела Лазарова в турска клиника са нужни близо 400 000 евро. Хората от родния ѝ град са обединени да помогнат на Габи за втори път да пребори рака и провеждат различни благотворителни инициативи...

публикувано на 11.02.25 в 06:32

Величка Таседжикова: Времето показа, че изпитите след 4-и и 10-и клас са излишни

Относно матурата по математика след 12-и клас Боян Захариев, директор дирекция "Образование" в "Отворено общество", изказа мнението си: " Важно е за какво се ползват определени изпити. Те могат да се ползват за няколко неща. Едното е ако са необходими на някого напред във времето - подобен изпит е важен за работодатели или за кандидатстване за..

публикувано на 10.02.25 в 11:26

Асен Асенов: България трябва да направи големи и бързи стъпки към културната си интеграция в ЕС

България има да направи големи, едри и бързи стъпки към своята културна интеграция в ЕС.   Това мнение изказа пред БНР Асен Асенов, създател на поредица от международни фестивали, сред които и "One dance festival". " Страната ни може би е най-неинтегрираната държава-членка в европейската екосистема на културните индустрии. Ние не успяваме да..

публикувано на 10.02.25 в 10:24
Джамията

Турция две години след бедствието: Стремеж към възстановяване в свят, изпълнен със загуби

Две години след опустошителното земетресение в Турция всички усилия са насочени основно към възстановяване на жилищата на пострадалите. Знамената в Турция на 6-и февруари бяха свалени наполовина в памет на загиналите над 53 хиляди души. За оцелелите все още не е ясно кога ще има възстановяване на живота такъв, какъвто е бил преди. Две..

публикувано на 08.02.25 в 20:49
Доналд Тръмп и Владимир Путин се ръкуват на среща по време на първия мандат на американския президент

Природните залежи на Украйна - част от "сделката"?

Доналд Тръмп и Володимир Зеленски ще се срещнат идната седмица. Поне такова очакване изрази американският президент вчера. Тази среща може да се окаже съдбоносна за Украйна. От нея, най-малкото, ще зависи с каква нагласа Тръмп ще отиде на многократно вече анонсирания разговор очи в очи с Путин. Допреди броени дни украинците все още чакаха..

публикувано на 08.02.25 в 11:05