Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Фотография и изкуствен интелект в проекта Deep Nostalgia

Стари снимки „оживяват“ - има ли граница между технология и памет

Симеон Донов: Живеем в свят на гледащите, не на виждащите

Има ли етика в употребата на спомените - мнозина си задават този въпрос, след като технологиите вече позволяват тези образи да заживеят в друга реалност. Снимката е илюстративна.
Снимка: historymuseumplovdiv.org

Анимиране или реанимиране на стари семейни снимки с помощта на изкуствен интелект – проектът Deep Nostalgia предизвиква разнопосочни реакции. Двуизмерни образи се раздвижват. Има ли граница, която не бива да прекрачваме? Всичко ли е приемливо, когато става дума за семейна памет? Къде приключва емоцията и започва етиката в това да видим наш покоен близък да се „движи“ върху стара фотография?

Тази тема може да се разглежда от много различни ъгли, има различни измерения, но едно от тях е зловещо, смята фотографът Симеон Донов.

В подобна технология той откроява три неща: морал, чисто изкуство и емоция.

Чисто човешки, когато искаш да пресъздадеш твой спомен и използваш тази технология, за да се опиташ да съживиш спомена за твоите близки – това е емоционалната страна, тя е положителна и може би има някакво оправдание, разсъждава фотографът в предаването „Изотопия“, навлизайки в дълбоките води на темата. Донов обаче се съмнява, че в днешно време нещата се използват по този начин. Свят на гледащите, не на виждащите – така той обрисува днешната реалност.

„Проблемът е, че живеем в един свят, в който всичко е показно. Това дали ще покажеш на хората нещо хубаво, нещо лошо, умно или глупаво, има еднаква стойност.“

Ако обаче погледнем откъм моралната страна, има нещо много зловещо в това да се опитваш да пресъздаваш нещо, което го няма, което е запечатано по един начин – с неговата си емоция, убеден е Донов.

„Това е една фотография – тя е такава, каквато е и всеки зрител на тази фотография намира това движение, което създава тази технология, гледайки снимката. Не е нужно да се рови в това.“

Снимка: Исторически музей - Пловдив

„Фотографията пресъздава истински реален момент, докато тази технология пресъздава нещо, което ние не сме сигурни дали е така. Има доста изкуствени елементи в пресъздаването. Създава се нова реалност. Това не е продължение на изображението, а нова реалност, което мисля, че не е много морално.“

Ако тръгнем да раздвижваме снимките за живи хора, може и да е забавно, но по начина, по който е представено – това са стари снимки, на хора, които вече не са между нас, отбелязва фотографът. Там ми се губи на мен нишката и идеята.“

Не е необходимо да залагаме на технологията да ни покаже нещо подобно. Тези неща са вътре в нас“, твърди Донов.

Симеон Донов смята, че тази технология няма да просъществува във времето. Могат ли нещата да излязат извън контрол?

„Смятам, че е нещо, което ще отмине, но, за да не отиваме твърде далеч, всички ние на някои места трябва да си слагаме спирачка. Да търсим някакъв баланс. Не може всичко да бъде интересно, не може всичко да бъде ново и завладяващо. В този момент, да кажем, ако сме някъде на границата, ако тръгнем да търсим в това и говор, да добавим и говор – вече минаваме баланса.“

Ако говорим за изкуство, не съм сигурен, че искам да видя Мона Лиза раздвижена, изтъква Симеон Донов.

Симеон Донов  Снимка от личен архив

Симеон Донов снима от години. От 2015 г. Донов се занимава професионално само с фотография – пейзажи, архитектура, портрети, лични и бизнес събития. Преди време се е занимавал с реклама. „2015-та реших, че е време нещо да променя и се хванах за фотоапарата.“

Споделя, че в пейзажната фотография се опитва да бъде „част от природата, а не нещо допълнително“.

Как във време, в което всеки може да снима с помощта на прецизни технологии и са достъпни програми за обработка на снимки, може да се различи почеркът на професионалния фотограф?

С днешните мобилни телефони се прави фонография, но това е снимка. За да видим дали един човек наистина е професионален фотограф, трябва да му разгледаме портфолиото, защото то откроява системата и стила на снимане, пояснява Донов.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Александър Симов

Ал. Симов: Експертно управление - за да може политическата система да продължи напред

" Може би се налага да минем през експертно, надпартийно управление, което да реши конкретни икономически задачи. Това е единственият начин политическата система да продължи напред . Иначе сме обречени на Делян Пеевски, сглобки, ГЕРБ, Бойко Борисов и градска десница до откат. В България вече няма лесни решения ". Това коментира пред БНР..

публикувано на 27.04.24 в 14:45
Снимката е илюстративна

Фермер: Няма недостиг на мляко в България, целта е внос на евтино сухо мляко от Украйна

От правителството и депутатите зависи докога ще продължава този нерегламентиран внос на сухо мляко най-вече от страни, които не са членки на ЕС . Това заяви пред БНР Димитър Шопов, председател на Асоциацията за развъждане на черношарена порода в България. Асоциацията обединява фермери, които произвеждат над 60% от млякото в страната...

публикувано на 26.04.24 в 09:55

Проблеми с вноса на работна ръка за туризма, сигнали за искани подкупи в консулства

"Парите за заплати в туризма се увеличиха в пъти. Добре платени са и най-неграмотните ни служители. Но кадри в България няма ".  Това заяви пред БНР Веселин Налбантов - зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. В тази връзка той отбеляза и проблема с демографския срив в страната . Според него освен това..

публикувано на 25.04.24 в 11:16

Разхищаваме 68 кг храна годишно на човек от населението

Разхищението на храни е риск както за продоволствената сигурност, така и за околната среда. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие близо 1/3 от храните, произведени по света, се губят или разхищават . В ЕС всяка година става дума за почти 59 милиона тона храни, а това се равнява на 131 кг отпадъци на човек годишно. Доклад на..

публикувано на 25.04.24 в 09:08
Български производители изливат млякото си в знак на протест срещу политиките в сектора

Украински млекопреработватели искат по-голям внос у нас. Българските: Не достига суровото мляко, трябва сухо

Украински млекопреработватели и производители на суровини искат да увеличат вноса си у нас . Това стана ясно от срещата във Велико Търново между Украинската асоциация на млекопреработвателите с Българската асоциация на млекопреработвателите. Българските им колеги казват, че има сериозен недостиг на суровини у нас, защото животновъдите са намалили..

публикувано на 24.04.24 в 07:40
Доц. Ангел Кунчев

Доц. Кунчев пред БНР: Все още не е обявена епидемия от коклюш. Очаква се заповед до края на седмицата

Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев потвърди пред БНР, че все още не е обявена епидемия от коклюш.  Очаква се да бъде издадена заповед на здравния министър до края на тази седмица. Но днес през цялото време доц. Кунчев говореше за епидемия, посочи здравният репортер на Националното радио Елена Бейкова. Е-обучение..

публикувано на 23.04.24 в 17:32
проф. д-р Андрей Чорбанов

Проф. Андрей Чорбанов: Ваксината срещу коклюш не е за възрастни. Крие риск от тежки нежелани реакции

Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат абсолютно безвредни и абсолютно ефикасни. Колкото по-безвредна е една ваксина, толкова по-малко имуногенна и по-малко активна е тя . Това обясни пред БНР имунологът проф. д-р Андрей Чорбанов, депутат..

публикувано на 23.04.24 в 10:43