Във френското градче Юнгерсайм извозват отпадъците с коне и каруци

В специално интервю за БНР кметът на Юнгерсайм Жан-Клод Менш каза, че са се насочили към иновативни решения и действия.

Община Юнгерсайм стартира през 2009 г. програма за демокрация на участието, озаглавена „21 дейности за 21-ви век“, която обхваща всички аспекти на ежедневието: хранене, енергия, транспорт, място за живеене, пари, работа и училище.

„Тази програма се основава на три големи глави – интелектуална автономия, енергийна независимост, която е свързана с гражданското общество, демокрацията, свободата, солидарността. Най-емблематичната дейност е гражданското участие – демокрация на участието. Хората правят инвестиции, участват със своите знания, ноу хау и житейския си опит. По втората глава – енергийна независимост – най-емблематичната дейност е монтажът на фотоволтаични панели, така че оттук нататък ще произвеждаме толкова енергия, колкото е необходима на общината за консумация. А по отношение на изхранването – последната глава – създаване на верига от зърното до чинията. Това означава, че ние сеем, трансформираме процеса, ако е необходимо, комерсиализираме го и накрая се изхранваме с онова, което сме си произвели. Така създаваме веригата от зърното до чинията".

По думите му цената на тока в това селище е по-ниска.

„По-евтино е, доколкото ние консумираме онова, което сме произвели. След това продаваме голяма част от продукцията на доставчици на енергия и тогава енергията не е по-евтина.

В Юнгерсайм е създадена местната валута „репичка“ - „Le Radis“. 

„Обращението на валутата репичка се измерва със скоростта на движението ѝ или с процента на нейната употреба – т. е. колко домакинства я използват. Това са приблизително между пет и десет процента от домакинствата през годината. Това все още е доста малко. Но в сравнение с процента, който забелязваме в други региони на Франция – сме доста добре. Освен това валутата се измерва съобразно скоростта на циркулация. Колкото по-бързо циркулира, толкова повече са хората, които я използват, толкова по-добре е за икономиката", допълни в предаването "Графити по въздуха" Жан-Клод Менш.

Защо местната валута е наречена репичка? 

„Репичка, защото отдавна бяхме решили да създадем допълнителна местна валута и за да намерим име, стартирахме конкурс. Така че помолихме населението да ни предлага идеите си за име. Избрахме репичката в резултат на конкурса, за да покажем, че идеята ни има и хумористична страна, за да не се вземаме много на сериозно, освен това можем да произнасяме думата и на местния диалект. Ние си имаме местен елзаски диалект, който все още се практикува и думата при нас се произнася не Ради, а Радик".

В Юнгерсайм е създадена фермата „Червената детелина“.  

„Да кажем че с коронакризата, точно в тази област забелязахме най-голямата промяна. Хората бяха затворени и малко или повече бяха принудени да купуват местни продукти. И точно тук видяхме възможност за развитие на местното производство, че има повече консуматори на местна продукция и хора, които са склонни на тази форма на консумация. С една дума – кризата понякога дава възможност да бъдат изтикани напред определени дейности. Такъв е случаят и със зеленчуковото производство. Такава е тенденцията – хората все повече да се придвижват към био и местни продукти“.

Някои от земеделските стопани използват стари сортове зърно от 19 век. На въпрос може ли човекът на бъдещето да се изхрани с храна от миналото,  Жан-Клод Менш отговори:

Той коментира, че екологията означава да живееш сред природата и да я уважаваш и да се държиш към нея, както са правили предците ни.

"Земята се предава от поколение на поколение. От нашите прадядовци и баби, нашите дядовци и баби не са живи вече, те са притежавали тази земя, тя си остава и винаги е била предавана в добро състояние на следващото поколение. Но сега ние ще предадем тази земя на следващото поколение и това е голям проблем – в лошо състояние. Това не е много логично. Не е доброжелателно към тях. Трябва да направим така, че да предадем тази земя – майка, която ни дава храна, в добро състояние".

Той отправи съвети към българите, които традиционно гледат скептично на подобни екологични инициативи:

"Ще им кажа – не правете грешките, които ние направихме. Грешки, които се състояха в това да слагаме тонове и тонове химически торове върху почвата, за да се борим с болестите и да имаме по-високи добиви, когато има други решения. Да не хвърляме тези тонове торове върху почвата, за да не я тровим. По тази причина и върху бидоните с подобни препарати има знак на череп. Когато се казва пестициди,  се има предвид препарат, който убива. Така че не правете същите грешки. Разполагате с прекрасна земя, грижете се за нея по правилния начин. Станете шампиони на натуралните култури. Както вероятно се стремите да бъдете, и както бяхте в недалечното минало".

Интервюто можете да чуете и в звуковия файл.