Платформата "Климатека" отпразнува една година от създаването си:
"До момента нямаше такава платформа в България. Проблемът с климатичните промени е част от ежедневието ни вече и решихме, че, въпреки че 2020-а беше много турболентна и белязана с икономическа и социална криза, не може повече тази тема да няма информация за нея“, каза за БНР Пламена Маринова от платформата „Климатека“.
По думите на Пламена Маринова има голям скептицизъм по отношение на климатичните промени.
"Реално в глобален мащаб има научен консенсус, че климатичните промени съществуват и разговорът, и диалогът са минали на ново ниво, в което се дискутират какви биха могли да бъдат решенията за смекчаване на ефекта от климатичните промени“.
На сайта на платформата "Климатека" има секция за митовете:
"Мисля, че най-често разпространеният мит е, че човекът няма нищо общо с това, че климатичните промени се случват и че не можем да направим нищо, ние хората. Истината е, че ние имаме принос и за причините, и за климатичните промени с нашата икономическа дейност, която допринася за парниковите газове. Другото е, че има как да ги намалим и да имаме по-отговорно потребление и поведение цялостно, за да смекчим тези климатични промени и да се адаптираме към справянето с тях", допълни Маринова.
Според нея прекомерната употреба на пластмаса за еднократна употреба може да бъде заменена с по-устойчиви опаковки, за да не нанасяме вреда на околната среда:
"Един от проблемите, който е свързан с климатичните промени е, че те винаги звучат много далечно и дистанцирано за хората. Чуваме, че нещо се случва на Антарктида, в Амазония, но то е в другия край на света и звучи все едно нас не ни касае. Истината е, че природата е една обща система и това нещо се случва в другия край на света. Със сигурност в някакъв момент ще има отражение и на нашите географски ширини", подчерта Пламена Маринова.
В предаването "Графити по въздуха" Зорница Спасова коментира, че климатичните промени са признати като рискови фактори за човешкото здраве, скоро Световната здравна организация го определи този фактор като най-голямата заплаха за здравето през XXI век.
"Очаква се годишно между 2030 и 2050 година да загинат 250 хиляди души само от преки последици, свързани с изменение на климата, без да включваме косвените последици, свързани със замърсяване на води, недостатъчно водоснабдяване, ниски реколти".
По думите на Зорница Спасова в момента сме в навечерието на голяма промяна в екологичен мащаб и се смята, че имаме 10 години, в които можем да спрем затоплянето на климата и климатичните промени след това ще бъде късно.
"В момента и в България можем да кажем, че сме в период на гореща вълна, въпреки че имахме преминаване на един студен фронт, когато се усети едно захлаждане, особено на нощните температури, което е много важно. Много неблагоприятно е въздействието на високи дневни температури и на нощни температури над 20 градуса, които се определят като тропични нощи и не дават възможност на тялото да си почине".
Повече можете да чуете в звуковия файл.
СЗО призова за прекратяване на зависимостта от изкопаемите горива и поставянето на здравето в центъра на всички климатични преговори, стратегии, политики и планове за действие. Само така ще бъдат спасени човешки животи и ще се гарантира здравословно бъдеще за бъдещите поколения, подчертават от организацията. Преди започването на 29-ата световна..
За трета поредна година Министерството на околната среда и водите и неговите регионални структури отбелязват 3 ноември като Международен ден на биосферните паркове и резервати, обявени по Програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО. Датата е избрана през 2021 г. с решение на Генералната конференция на ЮНЕСКО. Инициативата за честване..
Лиляна не задава въпроси на дъждосвирците, по-скоро ги слуша. Пита сама себе си какво е да прелиташ огромни разстояния, за да създадеш и отгледаш деца, а след това да се връщаш обратно към корените си. "Струва ми се огромна саможертва и огромен риск, много по-голям, отколкото ние, хората, имаме, за да отгледаме..
Решаващо събитие за съдбата на стремглаво намаляващите популации на различните видове в дивата природа – така определят експертите започващата днес в Колумбия среща на върха на ООН за биоразнообразието. Форумът в Кали ще събере около 12 хиляди делегати – световни лидери, екологични активисти, изследователи и представители на коренни общности и..
Преди година активисти на "Грийнпийс" изписаха върху охладителна кула на ТЕЦ "Марица 3" в Димитровград думата "престъпление" на английски. Година по-късно хроничните нарушители остават безнаказани. Институциите са безсилни да прекратят порочния кръг на замърсяването . Централата в Димитровград не е единственият пример, коментира пред БНР..
12% е увеличението на туристите в София през първата половина на годината, показват данните от Единната система за туристическа информация на Министерството на туризма, в сравнение със същия период на миналата година. Регистрираните нощувки са с 10% повече. Близо 60% от посетителите са чуждестранни туристи . За първото деветмесечие..
Природният газ, който бива транспортиран и изнасян, произвежда много повече парникови газове от въглищата, въпреки че газовата индустрия твърди, че е по-чиста алтернатива. Това се посочва в ново изследване, което поставя под въпрос бързата експанзия на газови доставки от Съединените щати за Европа и Азия. Изследването е проучило 20-годишен..
" Директорът на Народния театър е виновният. Някой плаща, за да се извърши тази провокация". Това заяви пред БНР Иван Гранитски , издател и член на..
"Юнакът" – Борисов, има пред себе си два пътя, които му дават кратка власт и отвратителен резултат . "Първият е към ПП и сглобка. Ние излизаме от..
Ударът срещу КТБ беше началото на пленяването на държавата от силите на мрака . Това каза пред БНР Цветан Василев, мажоритарен собственик на фалиралата..