Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„За много години“ зависи от календара

За Нова година през годините и историческите специфики на отбелязването на празника – разказва за „Изотопия“ историкът доц. Михаил Груев

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Клишетата за честването на Нова година са много. От пенливо вино, през майонезени салати и тънко нарязани мезета - до строго регламентиран в куверта грамаж алкохол и по-скъпа от обичайното транспортна услуга, както и наподобяваща ожесточена обсада илюминационна звукова картина.

Това е част от стереотипния декор на посрещането на Нова година в България. Сигурно може да добавите и още, за това се сетихме.

Нова година през годините

Тази тема разисквахме в новогодишния брой на "Изотопия" от "Червения апартамент" в София заедно с историка доц. Михаил Груев. Той е преподавател по съвременна българска история и етнология на етническите групи в Софийския университет, също така е председател на Държавна агенция „Архиви“.

Няма да броим от 10 назад, то вече си е преброено. Направо се хващаме за календара, за да разберем как се е „местила“ Новата година през годините.

Трапезата на новогодишната

Михаил Груев: „Нова година е модерен празник, който се появява и утвърждава в годините след Освобождението. Известно е, че османското летоброене води началото си от рождението на Мохамед, т.е. от 632 г., въобще в Османската империя има съвсем друг календарен режим.“

След Освобождението у нас се възприема руската календарна система. В църквата това става още по-рано под влияние на православната традиция. Тогава се възприема Юлианския календар. Това по някакъв начин ни откъсва от европейския свят, тъй като в Европа, още от реформите на папа Григорий XIIIот 1582 г. върви налагането на Григорианския календар. В различните страни това се случва по различно време, но в източната част на Европа това се случва най-късно. В България – през 1916 г.

Преди това сънародниците ни празнуват Нова година на 14 януари. А на самия 1 януари се празнува единствено Васильовден в духа на православната и народната традиция.

Руска салата, няма как…

Михаил Груев: „Руската салата идва с братята освободители. Въобще цялата съпътстваща декорация и празничност е много силно повлияна от това, което българите виждат в руската аристокрация. Оттам е и зеленото борче, което се отсича и се слага в къщата. Но всичко това остава градска традиция.“

Навлизането на тези неща във всекидневието на българина става много бавно. До календарната реформа от 1916 г. отбелязването на Нова година остава затворено предимно в градските и буржоазни среди. Народът продължава да си празнува Васильовден.


Нова година като светски и универсален празник

Михаил Груев: „От една страна това, че на Запад Нова година е голям празник, от друга – това е светски празник, откъснат от църковния календар. Това е празник, който дава възможност да се празнува от различни религии. Иначе всяко вероизповедание си следва своя календар.“

Соц Нова година – Дядо Мраз и цитруси, а Коледа – нормален работен ден

През годините на Социализма у нас акцентът и цялата символика пада силно върху празнуването на Нова година по съветски модел.

Михаил Груев: „Идеята е да се отнеме цялата тежест на Коледа, защото това е религиозен празник. Тогава беше нормален работен ден. Нещо повече – когато има някакви производствени съвещания или учителски съвети в училище, умишлено се насрочват за Бъдни вечер, за да може жените да не приготвят трапеза, да бъдат на събрание. Това продължи до края на 80-те години.“

Още за превръщането на празника от семеен в колективен – прехвърлянето на хората от домовете им на площада, какво се случва с отбелязването на Нова година след демократичните промени и какво говори за един народ новогодишната традиция – чуйте цялото интервю с доц. Михаил Груев в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Радост и Марая Пееви

Цветни гривни за четириноги приятели

В свят, в който добрината понякога се крие зад високите огради на ежедневието, две деветгодишни близначки от Силистра напомнят, че човечността няма възраст. Историята на Радост и Марая Пееви е истински лъч светлина – и пример, че децата умеят не само да мечтаят, но и да действат. В следващия репортаж ще ви срещнем с тяхната малка, но..

публикувано на 13.07.25 в 07:30
Божанка и Петър Ганеви

Божанка и Петър Ганеви за божествената музика на Дънов на неговия рожден ден

Инспектор на Симфоничния оркестър в Бостън, преди години, е оценил музиката на Петър Дънов като цитирам - "Божествена" .   "Имаме много такива случаи на усещане на окултната музика на Учителя като нещо изключително още първия път, когато я чуят. ", казва цигуларката Божанка Ганева, второ поколение последовател на Учението на Бялото братство ,..

публикувано на 12.07.25 в 06:00
Димитър Асенов

Димитър Асенов за живота през призмата на множествената склероза

Ще ви разкажем една лична история, в която има голяма емоционална болка и много сила, вяра и упоритост , за да продължи радостта от живота, да се укрепи волята и да се върне енергията.  Всеки един от нас преминава през периоди на големи изпитания в живота. За всеки това е различно време, а трудностите са от различен характер. Разбира се,..

публикувано на 10.07.25 в 10:07

Когато Саранда заблести като Лас Вегас: Кой е албанският Елвис Пресли?

Влиянието на Елвис Пресли е неизмеримо. Кралят на рокендрола е една от най-значимите не само музикални, но и културни икони на ХХ в. Всичко в неговата личност е култово. Толкова култово, че запалва мощната искра на обожанието в сърцето на един младеж от албанския крайбрежен град Саранда. Името му е Орести. Любовта му към Елвис Пресли продължава..

публикувано на 09.07.25 в 18:04

Лимонада с кауза - лавина от добрина

Глътка лимонада, усмивка и кауза, която стопля душата. Така може да се опише инициативата "Лимонада с кауза", зад която стоят не бизнесмени, а деца с големи сърца. На малка пъстра сергия, разположена на уличка в столичния квартал "Витоша", трима малки ентусиасти – Ерика, Гого и Александрина – продават домашно приготвена лимонада и ръчно..

публикувано на 09.07.25 в 09:42

10-годишната Десислава Костадинова изработва гривнички в помощ на болни деца

Десислава Костадинова и Зара Маринова през новата учебна година ще бъдат в пети клас. Те живеят в район "Аспарухово". По инициатива на Десислава бе създадена благотворителна кампания за събиране на средства за нейната съученичка Димана, която трябваше да бъде изследвана за предишното си заболяване в Турция. Десислава изработва гривнички..

публикувано на 06.07.25 в 07:00

Залите на Регионалния исторически музей в Русе се превръщат в занимални за децата

За поредна година залите на Регионалния исторически музей в Русе се превръщат в занимални за децата по време на горещите летни ваканционни дни. Първото издание за тази година на "Лято в музея" приключи, но следват още две - през юли и август. Това е едно от най-желаните занимания за децата от Русе. Идеята за еко обучението сред музейните..

публикувано на 06.07.25 в 05:30