„За много години“ зависи от календара

Клишетата за честването на Нова година са много. От пенливо вино, през майонезени салати и тънко нарязани мезета - до строго регламентиран в куверта грамаж алкохол и по-скъпа от обичайното транспортна услуга, както и наподобяваща ожесточена обсада илюминационна звукова картина.

Това е част от стереотипния декор на посрещането на Нова година в България. Сигурно може да добавите и още, за това се сетихме.

Нова година през годините

Тази тема разисквахме в новогодишния брой на "Изотопия" от "Червения апартамент" в София заедно с историка доц. Михаил Груев. Той е преподавател по съвременна българска история и етнология на етническите групи в Софийския университет, също така е председател на Държавна агенция „Архиви“.

Няма да броим от 10 назад, то вече си е преброено. Направо се хващаме за календара, за да разберем как се е „местила“ Новата година през годините.

Михаил Груев: „Нова година е модерен празник, който се появява и утвърждава в годините след Освобождението. Известно е, че османското летоброене води началото си от рождението на Мохамед, т.е. от 632 г., въобще в Османската империя има съвсем друг календарен режим.“

След Освобождението у нас се възприема руската календарна система. В църквата това става още по-рано под влияние на православната традиция. Тогава се възприема Юлианския календар. Това по някакъв начин ни откъсва от европейския свят, тъй като в Европа, още от реформите на папа Григорий XIIIот 1582 г. върви налагането на Григорианския календар. В различните страни това се случва по различно време, но в източната част на Европа това се случва най-късно. В България – през 1916 г.

Преди това сънародниците ни празнуват Нова година на 14 януари. А на самия 1 януари се празнува единствено Васильовден в духа на православната и народната традиция.

Руска салата, няма как…

Михаил Груев: „Руската салата идва с братята освободители. Въобще цялата съпътстваща декорация и празничност е много силно повлияна от това, което българите виждат в руската аристокрация. Оттам е и зеленото борче, което се отсича и се слага в къщата. Но всичко това остава градска традиция.“

Навлизането на тези неща във всекидневието на българина става много бавно. До календарната реформа от 1916 г. отбелязването на Нова година остава затворено предимно в градските и буржоазни среди. Народът продължава да си празнува Васильовден.

Нова година като светски и универсален празник

Михаил Груев: „От една страна това, че на Запад Нова година е голям празник, от друга – това е светски празник, откъснат от църковния календар. Това е празник, който дава възможност да се празнува от различни религии. Иначе всяко вероизповедание си следва своя календар.“

Соц Нова година – Дядо Мраз и цитруси, а Коледа – нормален работен ден

През годините на Социализма у нас акцентът и цялата символика пада силно върху празнуването на Нова година по съветски модел.

Михаил Груев: „Идеята е да се отнеме цялата тежест на Коледа, защото това е религиозен празник. Тогава беше нормален работен ден. Нещо повече – когато има някакви производствени съвещания или учителски съвети в училище, умишлено се насрочват за Бъдни вечер, за да може жените да не приготвят трапеза, да бъдат на събрание. Това продължи до края на 80-те години.“

Още за превръщането на празника от семеен в колективен – прехвърлянето на хората от домовете им на площада, какво се случва с отбелязването на Нова година след демократичните промени и какво говори за един народ новогодишната традиция – чуйте цялото интервю с доц. Михаил Груев в звуковия файл.