Клишетата за честването на Нова година са много. От пенливо вино, през майонезени салати и тънко нарязани мезета - до строго регламентиран в куверта грамаж алкохол и по-скъпа от обичайното транспортна услуга, както и наподобяваща ожесточена обсада илюминационна звукова картина.
Това е част от стереотипния декор на посрещането на Нова година в България. Сигурно може да добавите и още, за това се сетихме.
Нова година през годините
Тази тема разисквахме в новогодишния брой на "Изотопия" от "Червения апартамент" в София заедно с историка доц. Михаил Груев. Той е преподавател по съвременна българска история и етнология на етническите групи в Софийския университет, също така е председател на Държавна агенция „Архиви“.
Няма да броим от 10 назад, то вече си е преброено. Направо се хващаме за календара, за да разберем как се е „местила“ Новата година през годините.
Михаил Груев: „Нова година е модерен празник, който се появява и утвърждава в годините след Освобождението. Известно е, че османското летоброене води началото си от рождението на Мохамед, т.е. от 632 г., въобще в Османската империя има съвсем друг календарен режим.“
След Освобождението у нас се възприема руската календарна система. В църквата това става още по-рано под влияние на православната традиция. Тогава се възприема Юлианския календар. Това по някакъв начин ни откъсва от европейския свят, тъй като в Европа, още от реформите на папа Григорий XIIIот 1582 г. върви налагането на Григорианския календар. В различните страни това се случва по различно време, но в източната част на Европа това се случва най-късно. В България – през 1916 г.
Преди това сънародниците ни празнуват Нова година на 14 януари. А на самия 1 януари се празнува единствено Васильовден в духа на православната и народната традиция.
Руска салата, няма как…
Михаил Груев: „Руската салата идва с братята освободители. Въобще цялата съпътстваща декорация и празничност е много силно повлияна от това, което българите виждат в руската аристокрация. Оттам е и зеленото борче, което се отсича и се слага в къщата. Но всичко това остава градска традиция.“
Навлизането на тези неща във всекидневието на българина става много бавно. До календарната реформа от 1916 г. отбелязването на Нова година остава затворено предимно в градските и буржоазни среди. Народът продължава да си празнува Васильовден.
Нова година като светски и универсален празник
Михаил Груев: „От една страна това, че на Запад Нова година е голям празник, от друга – това е светски празник, откъснат от църковния календар. Това е празник, който дава възможност да се празнува от различни религии. Иначе всяко вероизповедание си следва своя календар.“
Соц Нова година – Дядо Мраз и цитруси, а Коледа – нормален работен ден
През годините на Социализма у нас акцентът и цялата символика пада силно върху празнуването на Нова година по съветски модел.
Михаил Груев: „Идеята е да се отнеме цялата тежест на Коледа, защото това е религиозен празник. Тогава беше нормален работен ден. Нещо повече – когато има някакви производствени съвещания или учителски съвети в училище, умишлено се насрочват за Бъдни вечер, за да може жените да не приготвят трапеза, да бъдат на събрание. Това продължи до края на 80-те години.“
Още за превръщането на празника от семеен в колективен – прехвърлянето на хората от домовете им на площада, какво се случва с отбелязването на Нова година след демократичните промени и какво говори за един народ новогодишната традиция – чуйте цялото интервю с доц. Михаил Груев в звуковия файл.
В свят, в който добрината понякога се крие зад високите огради на ежедневието, две деветгодишни близначки от Силистра напомнят, че човечността няма възраст. Историята на Радост и Марая Пееви е истински лъч светлина – и пример, че децата умеят не само да мечтаят, но и да действат. В следващия репортаж ще ви срещнем с тяхната малка, но..
Инспектор на Симфоничния оркестър в Бостън, преди години, е оценил музиката на Петър Дънов като цитирам - "Божествена" . "Имаме много такива случаи на усещане на окултната музика на Учителя като нещо изключително още първия път, когато я чуят. ", казва цигуларката Божанка Ганева, второ поколение последовател на Учението на Бялото братство ,..
Ще ви разкажем една лична история, в която има голяма емоционална болка и много сила, вяра и упоритост , за да продължи радостта от живота, да се укрепи волята и да се върне енергията. Всеки един от нас преминава през периоди на големи изпитания в живота. За всеки това е различно време, а трудностите са от различен характер. Разбира се,..
Влиянието на Елвис Пресли е неизмеримо. Кралят на рокендрола е една от най-значимите не само музикални, но и културни икони на ХХ в. Всичко в неговата личност е култово. Толкова култово, че запалва мощната искра на обожанието в сърцето на един младеж от албанския крайбрежен град Саранда. Името му е Орести. Любовта му към Елвис Пресли продължава..
Глътка лимонада, усмивка и кауза, която стопля душата. Така може да се опише инициативата "Лимонада с кауза", зад която стоят не бизнесмени, а деца с големи сърца. На малка пъстра сергия, разположена на уличка в столичния квартал "Витоша", трима малки ентусиасти – Ерика, Гого и Александрина – продават домашно приготвена лимонада и ръчно..
Десислава Костадинова и Зара Маринова през новата учебна година ще бъдат в пети клас. Те живеят в район "Аспарухово". По инициатива на Десислава бе създадена благотворителна кампания за събиране на средства за нейната съученичка Димана, която трябваше да бъде изследвана за предишното си заболяване в Турция. Десислава изработва гривнички..
За поредна година залите на Регионалния исторически музей в Русе се превръщат в занимални за децата по време на горещите летни ваканционни дни. Първото издание за тази година на "Лято в музея" приключи, но следват още две - през юли и август. Това е едно от най-желаните занимания за децата от Русе. Идеята за еко обучението сред музейните..
Кая Иванова - хореограф и танцьор, е посветила живота си на българските народни танци . Повече от 40 години е била преподавател в Държавното..
Трябва да се обединят всички усилия, за да може да се стигне до позитивен резултат. Не е въпросът да се повтарят вотове на недоверие всяка седмица с..
Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки..