Историята на една сабя от Руско-турската война

Днес звънът на оръжия е ужасяващ, но не бива да смесваме политиката с историята в контекста на войната в Украйна и честването на националния празник на България. За това призова историкът и експерт по хладни и огнестрелни оръжия д-р Симеон Цветков от Регионалния исторически музей във Велико Търново. В старопрестолния ни град в музей „Възраждане и Учредително събрание“ се съхранява една уникална сабя, свързана с Руско-турската война от 1877-1878 година. Историята ѝ досега не е разказвана публично. Оръжието е дар на България от руското царско семейство, а всъщност се оказва не руска, а полска патриотична сабя.  

В началото на XX век, през 1907 година, руското царско семейство дарява на Княжество България седем бойни саби, свързани с Руско-турската война от 1877-1878 г. Тогава са подарени образци от всички видове оръжия и униформи от войната. Румънското кралско семейство прави на България аналогично дарение, свързано с румънската армия, разказва д-р Симеон Цветков, уредник в Регионалния исторически музей във Велико Търново и експерт по хладни и огнестрелни оръжия:

„Една от тези седем саби се съхранява при нас, в Регионален исторически музей Велико Търново. Тя е изложена в музей „Възраждане и Учредително събрание“. Интересното при тази сабя е, че това е руска шашка, чийто клин е преработен от стара полска сабя. Дръжката и канията са богато украсени със сребърни орнаменти, така наречената техника „Ниело“. Тя е принадлежала на офицер, който е дошъл в земите на Османската империя, в нашите, българските земи, бил се е за свободата на България и в последствие това оръжие е било дарено като паметен знак да напомня за тези събития, които са се случили преди 145 години“. 

Шашката или в превод от черкезки - „дълъг нож“,първоначално се появява в района на Кавказ, характеризира се с леко извит клин, късо острие, леко тегло и това, което ги отличава, е клинът без защита на ръката.  

При изследване на дарената шашка д-р Симеон Цветков и полският му колега Михал Гурни установяват, че това е полска патриотична сабя от потушеното от руската армия януарско въстание в Полша 13 години преди това: 

„Реално тя е трофей от кампанията на Руската армия срещу въстанието в Полша през 1864 година, където руските войски сред потушаване на въстанието прибират всичкото оръжие на полските въстаници като част от това оръжие в последствие е било преработено и използвано вторично от руската армия говорим за така наречените наградни хладни оръжия“. 

Интересни са надписите върху сабята, които са на латински, и са в прослава на полското дворянство, с литовски герб „Погон“ от едната страна, а от другата - с орел и полски дворянски герб “Радван”. 

„Надписите са свързани с полската традиция още от времето на Костюшко и полската конституция от края на XVIII век. Тогава върху сабите на полските офицери започват да бъдат гравирани патриотични надписи. Щом клинът е запазен по този начин, това недвусмислено говори, че руснаците и руската армия при потушаването на въстанието действително са били доста изумени от храбростта и съпротивата на поляците, щом в последствие оръжието не е било унищожено, а е носно с гордост от собственика. Трофей и е един вид символ на победата“. 

Подаръкът на царското семейство с оръжия и униформи от Руско-турската война от 1877-1878 година е разпределен между няколко български музея и може да бъде видян в музея в Бяла, Русенско, в музея в свищовското село Горна Студена, в Панорамата в Плевен, във Великотърновския музей и в Националния военноисторически музей. 

„На националния ни празник 3 март няма нужда от нов прочит на историята, свързана с освобождението в контекста на войната в Украйна. Да не омесваме политиката с историята“, призова историкът от Регионалния исторически музей във Велико Търново д-р Симеон Цветков, който е и председател на великотърновския клуб на дружество „Традиция“: 

„През последните няколко дена в българското политическо, информационно и медийно пространство се забелязва едно много странно нещо – българите не разделят политиката от историята. Ние не можем да отречем това, което се е случило преди 145 години. 185 000 души са дошли тук, на Балканите, за да дадат на България свобода. В България са оставили костите си 23 хиляди румънски, руски, финландски и български войници. Такава е била историята. Все едно ние да отречем 500 години турско робство или да отречем хан Аспарух, който е създал България. Политиката е едно, историята е съвсем друго. Ние, историците, се придържаме към историческите факти и извори, а те са, че преди 145 години Руската империя обявява война на Османската империя, която отказва да признае автономието на българската държава, което е взето след решение на Цариградската конференция през 1876 година. Стига се до война, която на 19 февруари стар стил или 3 март нов стил 1878 година на политическата карта на Европа се създава една нова държава, наречена България“.