Деца на украински бежанци у нас тръгват на училище

Заявленията се подават от родител, настойник или лице, което се грижи за детето. Това става в съответното регионално управление по образование или по електронен път.

Към този момент липсват свободни места само в детските градини в София.

От регионалните управления ще насочват приоритетно децата от Украйна към учебни заведения, в които има свободни места.

Най-много заявления за прием са подадени в София, Пловдив, Бургас, Варна, Плевен и Добрич, поясни Анелия Йотова, главен експерт в Дирекция „Приобщаващо образование“ към Министерството на образованието и науката. Тя отговоря за приема и обучението на децата и учениците, търсещи или получили международна закрила.

• Как се записват украински деца в българско училище

Процедурите по приема на децата на украинските бежанци са разработени още по време на сирийската бежанска вълна. Необходимо е децата да имат статут за временна или международна закрила, както и личен номер на чужденец. Предвижда се допълнително обучение по български език като чужд.

„Веднага ще започне допълнителното обучение, за да могат по-бързо да се интегрират. В началния етап до 90 учебни часа, в прогимназиалния до 120 и в гимназиалния – до 180 учебни часа. Българският език като чужд ще бъде преподаван от учителите по български език в училищата“, уточни Анелия Йотова.

Допълнителните часове ще се заплащат от бюджета на МОН, а не от училищния.

Вече няколко деца на украински бежанци у нас посещават учебни занятия. Основно училище „Христо Ботев“ в бургаския квартал „Сарафово“ е едно от първите учебни заведения у нас, дали шанс на деца на украински бежанци да продължат образованието си.

В началото на март Саша е приет във втори клас, а неговият брат Николай в четвърти, съобщи заместник-директорът на учебното заведение Димитрана Колева.

„Доста бързо децата се адаптираха към училищната среда, най-малкото защото имаме и доста рускоговорящи деца, които вече учат тук. Саша много бързо навлиза в материала, всички му обръщат внимание.“

Бащата на двамата ученици Антон Шаповал е с двойно гражданство и така успява да запише синовете си на училище в Бургас. Тримата напускат дома им на 15 километра от Киев, преди жилището да бъде напълно разрушено. Сега са приютени при приятел на Антон в „Сарафово“.

Шаповал планира да се върне в Украйна, за да се сражава за родината си, когато оттам в България пристигне майката на Саша и Николай. Желанието на бащата е синовете му да завършат учебната година в Бургас.

„Трябва да се воюва, трябва да изгоним руснаците от земята ни. Децата ще останат тук с майка им.“

Докато част от украинските бежанци предпочитат да останат в България, да се установят в страната ни, да запишат своите деца в детски градини и училища, има и такива, които искат да се върнат в Украйна, за да продължат живота си там, доколкото това е възможно. Макар и частично разрушена, Украйна е родината им. Там са техните семейства, близки и приятели. Надяват се, че с взаимни усилия труд ще успеят да възстановят страната си.

„Моят син не знае български, знае само украински и руски. Той е тийнейджър и ще му бъде по-трудно. По-малките деца научават езика по-лесно“, разказва жена от Одеса, която от пет дни е в България, чийто съпруг и близки са останали в Украйна. Тя е изправена пред дилемата дали да запише сина си в българско училище, защото не знае колко време ще продължи военното положение в нейната страна. Освен езика, всичко в България е ново и неизвестно за тях.

„Той иска да бъде архитект, дизайнер, рисува хубаво. Искаше да постъпи в архитектурния ни институт. Но сега никой не знае дори след седмица какво ще се случи в Одеса. Животът ни се преобърна наопаки.“ 

18-годишният Кирил Безсребреников, който е от украинския град Лвов, но от 6 години живее в Бургас, разказа в предаването "Нещо повече" как фейсбук групата "Бургас помощ за украинци" помага на търсещите помощ бежанци от Украйна.

"Имат нужда от дом и храна, но най-много се нуждаят от емоционална подкрепа", каза той.