Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„След края на историята” с Александър Сивилов:

Как България не стана посредник между Украйна и Русия

„В новия глобален сблъсък сме от страната на оградата, където има дънки и банани, но това няма да ни спаси от икономически и социални кризи”

Доц. Александър Сивилов
Снимка: Личен архив

В Турция се проведе поредният кръг от преговори между воюващите Украйна и Русия. Странно е как южните ни съседи успяват да продават на Киев военни дронове, които нанасят сериозен ущърб на руската армия, а в същото време те закупиха от Москва най-модерните им ПВО системи С-400. Строят с помощта на Руската федерация нова атомна централа и независимо че осъдиха действията на Кремъл, останаха приятели с администрацията на Владимир Путин. Как е възможно това?

Отговорът е прост – самостоятелна дипломация, ясна геополитическа стратегия и категорични позиции по защита на националните интереси. Никога не съм вярвал, че ще давам Турция за пример, но в този случай политиката, която води Реджеп Ердоган, вероятно ще направи страната му един от големите печеливши от тази война. Южните ни съседи се превърнаха в реален газов хъб в региона, освен това един от най-сериозните износители на оръжие, да не говорим за нарастващите им политически позиции.

Много анализатори биха казали, че правителството в Анкара не е обвързано с други съюзи освен с НАТО, но ние имаме подобни примери на самостоятелна позиция и в ЕС. Унгарското правителство гарантира на преференциални цени доставките си на синьо гориво, въпреки че също категорично осъди руската агресия.

Нашите политици отново се оказаха неспособни да реагират и да мислят самостоятелно. Заради това ние хем напълно прекъсваме връзките си с Русия, хем изглеждаме недостатъчно ангажирани с каузата на Украйна.

За съжаление, в исторически план нещата не изглеждат много по-добре. След като през лятото на 1913 година страната ни минава през Междусъюзническата война, настроенията срещу включването на България в Първата световна са много силни. Опитите да останем неутрални се провалят вследствие на натиска, идващ от Германия и силните германофилски настроения на цар Фердинанд и правителството на Васил Радославов. Резултатът е поражение, окупация и огромна социална и икономическа криза, която разделя обществото през следващите десетилетия. По това време в Европа има и държави, които запазват истински неутралитет. Испания продава храни и оръжие и на двете страни и в крайна сметка излиза от глобалния сблъсък много по-богата и просперираща.

С Втората световна война нашата политическа традиция започва да се оформя. На 2 март 1941 г., правителството на Богдан Филов и парламента, с одобрението на Борис III, включват България в Оста. Причината отново са преди всичко силните прогермански симпатии на политиците ни. След 1943 г. става ясно, че Третият Райх ще загуби сблъсъка. На 9 септември 1944 г. отрядите на Отечествения фронт, с подкрепата на Червената армия завземат властта. Страната ни отново се оказва в лагера на губещите, но този път шансът е, че много български комунисти са в ръководството на световното комунистическо движение и имат влияние и в съветската политика. България на косъм се измъква от огромна национална катастрофа и разкъсване на територията, което е искано от съседните Гърция и Сърбия, а и е подкрепяно от Великобритания.

През следващите 45 години политическият ни елит ни превръща в най-близкия съюзник на СССР. Тодор Живков неизменно успява да влезе под кожата на Никита Хрушчов, Леонид Брежнев, Юрий Андропов. Едва с Михаил Горбачов ситуацията се променя. Изпуснатата от контрол „Перестройка“ слага край на поредния глобален конфликт, макар и студен. Ние отново се оказахме от грешната страна и България бе наказана заради това, че бе най-близкият съюзник на Москва. Новите господари на управляващия ни елит решиха да го оставят да ограби страната.

Днес отново сме на кръстопът. Сблъсъкът между суперсилите навлезе в нова фаза и колкото и цинично да звучи, войната и световното противопоставяне освен криза, може и да се окажат възможност. Някои от политиците ни дори се осмелиха да заявят, че България е потенциален посредник за дипломатическото приключване на конфликта. Би трябвало за всички вече да е ясно, че този сблъсък няма категорично военно решение. Краят му ще бъде намерен с продължителни преговори, но София няма да бъде мястото, където те ще се водят. Причината е политическият ни елит, който за пореден път започва да се престарава да угоди на световните хегемони, без да се съобразява с интересите на хората, които живеят в България.

Изпращането на оръжие в момента само би увеличило проблемите и смъртта на хората в Украйна, а държавата ни не направи нищо, за да помогне дори и на бесарабските българи, които са буквално изоставени в районите, в който  тепърва ще се водят най-активните бойни действия. Що се отнася до бежанците от войната, е достатъчно да погледнем към Полша. За една седмица там успяха да напечатат учебници и да включат бягащите украински деца в образователната система, а у нас още дори не можем да регистрираме бежанските семейства, камо ли реално да им помогнем.

За успокоение на широката публика - в новия глобален сблъсък сме от страната на оградата, където има дънки и банани, но това няма да ни спаси от икономически и социални кризи. За да ги избегнем, трябва да имаме политици с идеи за бъдещето и със собствена позиция за националния ни суверенитет, а не ветропоказатели, които се въртят след всеки, който ги духне.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Фестивал на динения маджун се проведе в село Смилец

В Силистренското село Смилец времето сякаш е спряло върху една сладка и топла традиция – варенето на динен маджун. Тази година тя бе отбелязана по особен начин – с десетото, юбилейно издание на Фестивала на маджуна. Диненият маджун е спомен, запазен от предците, пренесен през поколенията и възроден в съвремието. През 2015 година идеята за..

публикувано на 01.09.25 в 17:08

Празник на рибената чорба в село Попина

В силистренско село Попина за трета поредна година кипна аромат и веселие – празникът на рибената чорба събра жители и гости от близо и далеч. На самия бряг на Дунава майстори приготвяха прочутата чорба, подправена не само с тайните на добруджанската кухня, но и с много настроение и народна музика. Фестивалът не е само за вкусната рибена..

публикувано на 01.09.25 в 17:03

Студенти представиха проект за обновяване на парк „Академик“

Прeз сeдмицатa сe състоя прeдставянeто нa идeйния проeкт зa обновяване нa парк ,,Акадeмик”. Слeд мeсeци работа, срeщи с институции и доброволчeски акции, Инициативният комитeт за спасяване на парка показa своятa визия зa модeрно, зeлeно и достъпно пространство зa спорт, отдих и културни събития. Каузатa e подкрeпeнa от над 4000 подписa срeщу..

публикувано на 01.09.25 в 13:39
Българско неделно училище в Кавала

Дружество "България" съхранява българската културна идентичност в Гърция

Станка Колева от Дружество "България", основано от българите, които живеят в Гърция, вече от 9 години живее в южната ни съседка. "Всъщност заминах не е точната дума, защото няколко лета преди да се установя тук, трайно идвахме на почивка лятото в Гърция като по близка дестинация до София, но окончателно се преместих през 2017 година. Бях с..

публикувано на 01.09.25 в 11:38
Сергей Белалов

Сергей Белалов: Световните игри за трансплантирани са празник на живота

Две години след трансплантация на черен дроб български атлет успя да завоюва четвъртото място в дисциплината бягане на 200 метра на Световните игри за трансплантирани, които се проведоха миналата седмица в Германия.  Подготвил се самостоятелно, Сергей Белалов влезе и сред най-добрите осем на дългата дистанция от 5 километра. Мъжът е на 51..

публикувано на 29.08.25 в 16:06

Христо Цветков: Българите от Беломорието са измъчвани, гонени, убивани - историята трябва да се помни

Христо Цветков е от онези млади хора, които избират да учат извън България. След като завършва във Франция, се прибира, намира работа у нас и остава да живее в родината си. Интересът му към родното преминава отвъд границите на страната ни, откъдето идват и двата му рода - Северна Гърция. Предците на Христо Цветков и по майчина и по бащина линия..

публикувано на 27.08.25 в 16:37

Максим Караджов: Асимилацията на коренното население е бил проблем, както на българи, така и на гърци

„Родена във въздуха“ е документален филм, който повдига завесата над една малко позната страница от българската история – репресиите и насилствената асимилация на българското население в Северна Гърция. Лентата е посветена на съдбата на народната певица Любка Рондова и над 20 хиляди български деца, изселени по време на Гражданската война през 1948..

публикувано на 27.08.25 в 16:18