Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„След края на историята” с Александър Сивилов:

Как България не стана посредник между Украйна и Русия

„В новия глобален сблъсък сме от страната на оградата, където има дънки и банани, но това няма да ни спаси от икономически и социални кризи”

Доц. Александър Сивилов
Снимка: Личен архив

В Турция се проведе поредният кръг от преговори между воюващите Украйна и Русия. Странно е как южните ни съседи успяват да продават на Киев военни дронове, които нанасят сериозен ущърб на руската армия, а в същото време те закупиха от Москва най-модерните им ПВО системи С-400. Строят с помощта на Руската федерация нова атомна централа и независимо че осъдиха действията на Кремъл, останаха приятели с администрацията на Владимир Путин. Как е възможно това?

Отговорът е прост – самостоятелна дипломация, ясна геополитическа стратегия и категорични позиции по защита на националните интереси. Никога не съм вярвал, че ще давам Турция за пример, но в този случай политиката, която води Реджеп Ердоган, вероятно ще направи страната му един от големите печеливши от тази война. Южните ни съседи се превърнаха в реален газов хъб в региона, освен това един от най-сериозните износители на оръжие, да не говорим за нарастващите им политически позиции.

Много анализатори биха казали, че правителството в Анкара не е обвързано с други съюзи освен с НАТО, но ние имаме подобни примери на самостоятелна позиция и в ЕС. Унгарското правителство гарантира на преференциални цени доставките си на синьо гориво, въпреки че също категорично осъди руската агресия.

Нашите политици отново се оказаха неспособни да реагират и да мислят самостоятелно. Заради това ние хем напълно прекъсваме връзките си с Русия, хем изглеждаме недостатъчно ангажирани с каузата на Украйна.

За съжаление, в исторически план нещата не изглеждат много по-добре. След като през лятото на 1913 година страната ни минава през Междусъюзническата война, настроенията срещу включването на България в Първата световна са много силни. Опитите да останем неутрални се провалят вследствие на натиска, идващ от Германия и силните германофилски настроения на цар Фердинанд и правителството на Васил Радославов. Резултатът е поражение, окупация и огромна социална и икономическа криза, която разделя обществото през следващите десетилетия. По това време в Европа има и държави, които запазват истински неутралитет. Испания продава храни и оръжие и на двете страни и в крайна сметка излиза от глобалния сблъсък много по-богата и просперираща.

С Втората световна война нашата политическа традиция започва да се оформя. На 2 март 1941 г., правителството на Богдан Филов и парламента, с одобрението на Борис III, включват България в Оста. Причината отново са преди всичко силните прогермански симпатии на политиците ни. След 1943 г. става ясно, че Третият Райх ще загуби сблъсъка. На 9 септември 1944 г. отрядите на Отечествения фронт, с подкрепата на Червената армия завземат властта. Страната ни отново се оказва в лагера на губещите, но този път шансът е, че много български комунисти са в ръководството на световното комунистическо движение и имат влияние и в съветската политика. България на косъм се измъква от огромна национална катастрофа и разкъсване на територията, което е искано от съседните Гърция и Сърбия, а и е подкрепяно от Великобритания.

През следващите 45 години политическият ни елит ни превръща в най-близкия съюзник на СССР. Тодор Живков неизменно успява да влезе под кожата на Никита Хрушчов, Леонид Брежнев, Юрий Андропов. Едва с Михаил Горбачов ситуацията се променя. Изпуснатата от контрол „Перестройка“ слага край на поредния глобален конфликт, макар и студен. Ние отново се оказахме от грешната страна и България бе наказана заради това, че бе най-близкият съюзник на Москва. Новите господари на управляващия ни елит решиха да го оставят да ограби страната.

Днес отново сме на кръстопът. Сблъсъкът между суперсилите навлезе в нова фаза и колкото и цинично да звучи, войната и световното противопоставяне освен криза, може и да се окажат възможност. Някои от политиците ни дори се осмелиха да заявят, че България е потенциален посредник за дипломатическото приключване на конфликта. Би трябвало за всички вече да е ясно, че този сблъсък няма категорично военно решение. Краят му ще бъде намерен с продължителни преговори, но София няма да бъде мястото, където те ще се водят. Причината е политическият ни елит, който за пореден път започва да се престарава да угоди на световните хегемони, без да се съобразява с интересите на хората, които живеят в България.

Изпращането на оръжие в момента само би увеличило проблемите и смъртта на хората в Украйна, а държавата ни не направи нищо, за да помогне дори и на бесарабските българи, които са буквално изоставени в районите, в който  тепърва ще се водят най-активните бойни действия. Що се отнася до бежанците от войната, е достатъчно да погледнем към Полша. За една седмица там успяха да напечатат учебници и да включат бягащите украински деца в образователната система, а у нас още дори не можем да регистрираме бежанските семейства, камо ли реално да им помогнем.

За успокоение на широката публика - в новия глобален сблъсък сме от страната на оградата, където има дънки и банани, но това няма да ни спаси от икономически и социални кризи. За да ги избегнем, трябва да имаме политици с идеи за бъдещето и със собствена позиция за националния ни суверенитет, а не ветропоказатели, които се въртят след всеки, който ги духне.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Зорница Христова

Зорница Христова - гост в "Горещо сърце": Лесно е да се влюбиш в четенето

В рубриката "Горещи сърца" срещата е със Зорница Христова, жена, която впечатлява със спокойствието си и с искреността, с която говори за книгите. Тя е писател и преводач, един от създателите на издателство ,"Точица". Завършила е английска филология в Софийски университет.  Автор е на книгите "Вкусна география" и ,"Когато искам да..

публикувано на 28.09.25 в 09:00
Историята на Силистра

Историята на Силистра - белязана от различни епохи и културни влияния

След възвръщането на Южна Добруджа към България с Крайовския мирен договор през 1940 г. Силистра се превръща в културна столица на региона. Изследване, базирано на публикации във в. "Подем", излизал през тези години в региона, показва как градът бързо възстановява и развива културния си живот. Проучването е дело на дългогодишния..

публикувано на 28.09.25 в 07:50
Гергана Фъсева

Гергана Фъсева: Един народ може да оживее, ако има култура

В "Закуска на тревата" ви срещаме с перкусионистката Гергана Фъсева. Тя е родена във Велико Търново, но от близо половин век живее в Германия. Била 7 годишна, когато с родителите й заминава за тогавашната ГДР. Там Гергана започва с уроците по музика, а по - късно завършва специалност "Ударни инструменти" в Музикалната академия във Ваймар...

публикувано на 27.09.25 в 09:00

Евакуират обитателите на напукания столичен блок, излизат под наем

Заради пукнатини и деформации в жилищен блок в столичния квартал "Хаджи Димитър" неговите обитатели ще бъдат евакуирани . Блокът се намира недалеч от участък, в който се разширява линия на метрото. Жители на квартала са предупредили Столичната община още през 2023 г. Високите подпочвени води са сред основните причини за аварията в..

публикувано на 25.09.25 в 08:57

"Държи ме това, че един ден ще се върнем" - от Канарските острови до Варна

" Постоянно съм готова с куфара , аз съм на стенд бай за прибиране ! Мен ме държи това, че един ден ще се върнем." Това споделя Диана Бачкова, която със съпруга си живее в Лас Палмас на Канарските острови. Там имат работилница за ремонт на яхти. " За почивка е много добре . Като постоиш малко, по-различно е. Тай е рай за малките деца и..

публикувано на 25.09.25 в 06:50

Ангел Каралийчев - разказвачът на българското детство

На 21 август преди 123 години в село Стражица, днес град, е роден  знаменитият български писател Ангел Каралийчев. Макар да е известен най-вече със  своите детски приказки, той е писал също поезия и разкази . Първата му поема, „Мауна- Лоа“, е издадена със собствени средства, година преди публикуването на дебютния му  сборник с разкази, „Ръж“. Тя е..

публикувано на 25.09.25 в 03:00

Защо Добрич празнува на 25 септември?

Добруджанският град Добрич има драматична съдба през годините. От 1878 година насам градът е освобождавам три пъти – при Руско-турската война, след това по време на Първата световна война след битката, останала в историята като Добричката епопея през 1916 г., а  третото освобождение на града е от румънската власт, продължила 23 години. То се..

публикувано на 23.09.25 в 12:54