Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„В родината ми мирът е сключен на хартия, но страхът витае във въздуха“

Амра от Босна: 30 години след войната спомените се върнаха като бумеранг

„Всеки ден преживявам кадрите от Украйна, напомнят ми моето бягство“

Снимка: amra-duric.com

Днес преди 30 години започна войната в Босна. Повече от една година семейството ми живя в мазето. Криехме се от бомбите. През зимата на 93-та майка ми събра всичката си смелост, хвана ме за ръка и тръгнахме посред нощ“.

Така започва краткият, но много личен разказ на Амра Дурич от Бихач, публикуван в Туитър на 6-и април.

Ден по-рано през 1992 г. започва блокадата на Сараево. Цели 1425 дни…

Днес Амра живее във Виена. Тя е журналист и вече втори месец отразява войната в Украйна.

Спомените се върнаха като бумеранг“, сподели тя в интервю за предаването „Събота 150“:

„Кадрите от Украйна ужасно много ми напомнят на Босна. Сещате ли се за децата в автобусите, опрели нос в изпотеното стъкло? В лицата им виждам себе си, аз на 3 годинки в скута на мама. Дори само страхът в очите им ме връща назад. Помня страха от всеки прелитащ самолет и от воя на сирените. След като пристигнахме в Австрия, ми трябваше много време да се отърся от тези звуци. За нас войната продължи още дълго в главите ни, защото съвсем не всички наши роднини успяха да избягат. Имам живи роднини в Бихач и Сараево, но имам и роднини, които загинаха“.

Амра успява да измине над 10 километра през зимата на 1993 година през нощта от родния Бихач до хърватската граница и от там - през фронтовата линия с автобус до Загреб с крайна цел Тирол в Австрия, където дядо ѝ е гастарбайтер.

„Майка ми до ден днешен не знае как е събрала смелост да тръгне с малко дете през фронта. Но изборът ѝ е бил - или бомбите, или животът. От разказите ѝ знам, че сме имали късмет, защото на границата са ни разменили за пленени сръбски войници. Тръгнахме с един малък куфар, пеша. С помощта на каналджии стигнахме до фронтовата линия. Там ни казаха: „Късмет! Или ще успеете, или не“. Помня, че майка ми ме возеше на куфара на колелца. И замръзналите ми ръце в плетените ръкавици. Помня снега и че си загубих книжката с приказки. Помня тавана, в който ни криеха в Загреб. И мазето, разбира се, в Бихач. И на двете места беше много тъмно и страшно. А в Загреб непрекъснато имаше проверки. Аз си знаех - дойде ли някой, аз изчезвах или в гардероба, или на тавана. Но като дете възприемах това като игра на криеница. Беше ме страх, но и някак забавно. Абсурд някакъв“.

С пристигането в Австрия започва животът на бежанец. „Също не лек“, казва Амра. Заради силния акцент доброжелатели посъветвали майка ѝ да се представя за италианка и в никакъв случай като босненска мюсюлманка.

Аз пък в училище казвах, че съм хърватка. Беше ме срам да кажа, че съм босненка и мюсюлманка, защото непрекъснато ни набиваха в главите, че трябва да се интегрираме. А интеграцията се разбираше като отказ от идентичност и култура. Дори не исках да се казвам Амра, а Анна. За да не ме закачат, да не ме сочат с пръст“.

снимка: ЕПА/БГНЕС
Защо решихте да разкажете историята си в Туитър? Казват, че войната се върна в Европа, защото последните оцелели от Втората световна война един по един ни напускат. Важно ли е да се говори за отминалите войни?

О, много е важно! Затова реших, че 30-годишнината от войната в Босна е добър повод да напиша няколко реда за това, което съм преживяла. И 30 години по-късно носим войната в себе си. Още повече че отново се води война в Европа.

Дълго време се чудех дали да споделя тази лична история в социалните мрежи. Като журналист се опитвам да не се поддавам на емоциите, но въпреки това преживявам всеки ден кадрите от Украйна и това ми напомня на моето бягство. Всеки ден от началото на войната разговарям с майка ми, която престана да гледа и слуша новини, защото я травмират.

Дори не знаех дали ще оставя текста в Туитър, или ще го изтрия, защото всъщност не исках хората да съпреживяват с мен и да страдат заради това, което ми се е случило. Притесних се, че ще натоваря хората, които четат моите 6 туита. Защото всички ние сега живеем с новините от войната в Украйна.

Когато Русия нахлу в Украйна, много хора спонтанно възкликнаха: „Войната се върна в Европа след 80 години“. Забравихме ли прекалено бързо войната в Босна?

Не само това - войната в Украйна не избухна изневиделица - войната се носеше във въздуха от години! Но така е - хората забравят или се сещат за Втората световна.

Босненка се моли на 30-ата годишнина от босненската независимост на паметника на загиналите войници в Босненската война (1992-1995); снимка: ЕПА/БГНЕС
Мирното споразумение от Дейтън, което сложи край на войната в Босна, не е най-доброто, далеч не е перфектно, но все пак прекрати кръвопролитията. Всеки мир ли е добър, щом слага край на войната?

О, не! Дори това, което се случва сега в Украйна извън бойните действия ми напомня на Босна. Вижте какво правят босненските сърби, те на практика не признават Дейтънския мир.

В Босна страхът от нова война е голям. Босна няма армия, хората са бедни, икономиката така и не се възстанови. Моите роднини, които останаха в Босна, са притеснени, че събитията от преди 30 години ще се повторят, че техните деца също ще преживеят ужаса на войната. Мирът е сключен на хартия, но страхът витае във въздуха.

Виждаме пропутинските демонстрации в Белград и Загреб. Това съвсем не е безобидно. Видяхме какво стана на изборите в Сърбия. Познаваме Вучич. Той от години говори за сливане на територията на босненските сърби със Сърбия в нарушение на Дейтънското споразумение.

Страхът, че пак ще ни забравят, също е голям. Че пак ще кажат „спокойно, няма да има война“ и след това отново ще падат бомби. Точно това стана в Украйна! Никой не вярваше, че е възможно, но войната избухна. Всички подцениха Путин, а той говори за това от години.

А каква Босна виждате днес?

Всеки път, когато се връщаме в Босна, ми се къса сърцето, когато отново мина по целия път, по който сме вървели с майка ми и видя къщите със следи от снаряди. За 30 години никой не ги е ремонтирал. Селата са напълно обезлюдени.

Всички заминават в чужбина, защото няма работа. Няма земеделие, внасят се повече плодове и зеленчуци, отколкото се отглеждат. Моя братовчедка е учителка, но няма кого да учи - няма деца, които да ходят на училище. Сигурно и тя ще емигрира.

Босна още не се е отърсила от войната и няма скоро да успее, защото е една политически нестабилна корумпирана държава.

Интервюто с Амра Дурич можете да чуете в звуковия файл.

Памет за жертвите в Сребреница, снимка: ЕПА/БГНЕС

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

С факелно шествие, венци и цветя във Враца отдават почит на Апостола

В рамките на отбелязването на 152-та годишнина от гибелта на Васил Левски във Враца организират факелно шествие.  В него ще се включат ученици, представители на институциите и граждани. С 200 факли те ще преминат по пешеходната улица от паметника на Христо Ботев до монумента на Апостола в центъра на града.  Там ще бъде представена..

публикувано на 18.02.25 в 05:24
Кеми Бейденок.

Кеми Бейдънок за мисията на консерваторите: Трябва да извадим света от пропастта

Западната цивилизация може да рухне като Римската империя, освен ако консерваторите не се възродят и имиграцията не бъде намалена, каза лидерът на британската Консервативна партия Кеми Бейдънок в реч на конференцията на Алианса за отговорно гражданство, събрала десни политици от цял свят в Лондон.  В реч, излагаща визията си за трансформиране на..

публикувано на 18.02.25 в 05:13
Киър Стармър и Еманюел Макрон

Разнобой в Европа за изпращане на войски в Украйна

“Европейските страни се сблъскаха по въпроса за изпращането на войски в Украйна”, гласи заглавието на уводната статия в днешния брой на "Файненшъл таймс".  На кризисната среща в Париж, предназначена за постигане постигне консенсус за това как да отговорят на мирните преговори на американския президент Доналд Тръмп с Русия, до това не се стигна.  Полша..

публикувано на 18.02.25 в 03:54
Христо Христов

Подготвят концесия за минералната вода в боляровско село

Минералната вода в боляровското село Стефан Караджово ще бъде отдадена на концесия при проявен инвеститорски интерес. Повече от 20 години лековитата минерална вода не се използва. Подготвена е документацията за отдаването на концесия и се очаква процедурата да бъде обявена от Министерството на околната среда и водите, информира кметът на..

публикувано на 18.02.25 в 03:27

Кипър отбелязва рязък ръст на туристите през януари

Кипърският туризъм постави първия за 2025-а рекорд. През януари е регистрирано най-голямото увеличение на пристигналите гости за последните 21 месеца, обяви Статистическата служба. Много по-добър в сравнение с миналия януари е и потокът от резервации от европейските туристически пазари към острова. Януари записа повече от 112 000..

публикувано на 18.02.25 в 03:05
Статуята на справедливостта върху Централния наказателен съд в Лондон.

Ново заседание от процеса в Лондон срещу българите, обвинени в шпионаж

В Обединеното кралство продължава процесът срещу българските граждани, обвинени в шпионаж в полза на Русия.  На последното заседание на Централния наказателен съд бяха изслушани адвокатите на Ваня Габерова, Катрин Иванова и Тихомир Иванчев, които продължават да не се признават за виновни. Ръководителите на шпионската клетка Орлин Русев и Бисер Джамбазов..

публикувано на 18.02.25 в 02:05

Самолет се обърна на летището в Торонто, 18 души са ранени

Самолетна катастрофа е станала на международното летище "Пиърсън" на канадския град Торонто.  Самолетът е на американската авиокомпания "Delta Air Lines" и е марка "Bombardier" с 80 души на борда. Пристигал е от Минеаполис, Съединените щати. На видеозапис, заснет от един от тях, се вижда, че самолетът е насред заснежена писта, обърнат по таван. Пожар..

публикувано на 18.02.25 в 01:03