Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

От бобени зърна до машини - как са гласували българите от 1897 година досега

Светослав Живков
Снимка: Иван Русланов

През 1879 година у нас са проведени първите избори за парламент, наричан тогава Учредително събрание. България има дълга електорална история, обясни пред БНР Светослав Живков, който е преподавател по история в СУ „Свети Климент Охридски. Той е и експерт по изборни системи.

Българското общество прави примитивни избори още под османска власт. Те са за съвети на старейшините и за органите на Екзархията“ , обясни той в обедното изборно студио.

След възстановяването на държавността първите публични избори са през 1897 година, разказа той. 

„Преди това се провеждат за общински съветници през 1878. Те са организирани от временното руско управление. Изборите тогава са били двустепенни. Депутатите не са избирани пряко, а чрез представители. Те са гласували с бобчета и царевични кочани. Бюлетините се въвеждат малко по-късно – след приемането на Търновската конституция. Имало е квота за депутати, назначени от княз Дондуков. По този начин са се провеждали изборите в доста европейски страни“.

Българският изборен процес бързо започва да се модернизира, поясни историкът. 

В началото право на глас са имали само мъжете. Жените получават частични избирателни права чак през 1937 година. Право на глас са имали само женените, разведените и вдовиците. Едва през 1945 година се дава право на всички граждани, навършили 20 години да гласуват. От 1946 г. ограничението спада до 18 – годишна възраст“.

Преломният момент за промяна в изборното законодателство в Европа е Първата световна война, каза преподавателят. 

В първите 30 години избирателната система в България е мажоритарна. Причина за смяната й е недоволството на самите политици, не толкова на народа През първите години на 20 век тя започва да дава дефекти. Неписано правило е, че при една фрагментирана система, мажоритарния вот води до сериозни дисбаланси. Повечето партии се чувстват ощетени. 30-40 процента от хората по това време гласуват за управляващата партия. Но когато тази партия падне от власт, тя остава с много малко представители. Това мотивира смяната на системата“.

България е част от един световен процес - пропорционалната система започва да се въвежда около и след Първата световна война, разказа още той.

През годините се променя и технологията на гласуване, поясни Светослав Живков. 

Всеки тип гласуване има плюсове и минуси. Машините до голяма степен решават част от проблемите, като този с невалидните бюлетини. Има обаче и съмнения, че може да се пипа софтуера. Моето мнение е, че трябва да се избере единия или другия вариант. Комбинираният вариант е възможно най- порочният. Той комбинира негативите“.

България има широк опит с начините на гласуване, каза историкът. 

След въвеждането на гласуването с  хартиена бюлетина, започва да се говори за скрит образователен ценз. При 50% неграмотност на мъжете в първите години, тайната на вота е до голяма степен фикция. Бюлетините се надписват от помощник.  Това извършват обикновено партийни функционери. Това е практика до Втората световна война. Всеки избирател сам може да подготви бюлетината си“.

Печатните бюлетини обаче започват да изместват ръкописните, обясни Светослав Живков. 

„Около Първата световна война повечето бюлетини са напечатани. През 1909 години се въвеждат цветните. Всяка партия си е имала цвят“.

През 2005 година се въведе интегралната бюлетина.

Избирателната активност у нас непрекъснато пада. В първите години тя също е била ниска, разказа историкът. 

До 1909 година активността е около и под 40%, но тогава изборните секции са били много малко. Гласувало се е в около 100 секции. Сега имаме над 10 хиляди“.

Партиите се затрудняват да направят стабилно управление и това демотивира гражданите да отидат до урните, обясни още Светослав Живков. 

„Създава се чувство, че гласуването няма никакво значение. Избираме едни хора, но те не могат дългосрочно да се разберат. Отчуждението на българина от политиката не е от скоро“.

Ако антисистемните формации натрупат много вот, това може да стресне системните и те да се договорят, прогнозира историкът.

Цялото интервю на Даниела Големинова със Светослав Живков може да чуете в звуковия файл.
По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Шокиращи "шедьоври" от световната кулинарна култура

От божествените деликатеси през традиционно, простичко, носталгично и убийствено вкусно приготвени храни, през екзотично звучащите и пропити от оригиналност кулинарни изобретения....в "Изотопия" стигнахме до противните, отблъскващи, шокиращи измерения на световната кулинарна култура.... Дълбоко в хранителните табута навлиза Автономията за..

обновено на 25.04.24 в 13:06
Снимката е илюстративна

"Коренът ни вика да се приберем." От чужбина до село - защо?

След години живот в чужбина млади семейства в Габровско избират да живеят на село и да се върнат към корените си. Те ще се съберат на среща в Трявна в рамките на кампанията "ЗАвръщането" , започнала в края на 2022 г. Историите си ще разкажат млади хора, завърнали се от Англия, Германия и Дания. Целта на кампанията и на срещата е да се..

публикувано на 24.04.24 в 06:59
Елица Йорданова

Елица Йорданова - между Канада и България

В 43 - ти епизод на рубриката "Америка-илюзии и реалности" гост е учителката по музика Елица Йорданова , която живее в Мисисага, един от сателитите на Торонто повече от 30 години, но не е спряла да се връща в България и да създава нови културни мостове между  двете страни. САЩ са единствената страна, с която граничи Канада . Всички други..

публикувано на 22.04.24 в 09:59
Глория Костадинова - Петрова

Глория Костадинова - Петрова: Разказваме вдъхновяващи истории от врачанския край с щипка хумор

Глория Костадинова - Петрова  на 24 години от Враца е гост в  рубриката ни "Горещи сърца" .  От дете тя е  отдадена на книгите, литературата и творческото писане . Участва в ученически конкурси за поезия и пише първия си роман, когато е петнайсетгодишна.  Увлечението и  страстта към литературата са споделени и в семейството ѝ . Със..

публикувано на 22.04.24 в 09:22
Анна Ризова и театралната школа

Анна Ризова в рубриката "Горещи сърца": Уча децата, че трябва първо да обичат себе си!

За нея няма невъзможни неща. Но най- важното за нея е да накара децата, а и възрастните да повярват в силата на изкуството и познанието. Тя е на 30 години, вече е усвоила няколко професии. Завършила е театрално изкуство, докторант е по "Кинознание и телевизия", преподава на студенти в Югозападния университет, работи като експерт "Реклама" в Радио..

обновено на 21.04.24 в 09:30
Ивайло Шопски

Ивайло Шопски от НД "Традиция" за очите към Дунава в българската история

Днес се навършват 148 години от избухването на Априлското въстание . По този повод за героичното време в българската история след подвига на априлци говорим с Ивайло Шопски от Националното дружество "Традиция" . Отбелязваме 148-мата годишнина от избухването на Априлското въстание по стар стил Да се обърнем към народното..

публикувано на 20.04.24 в 18:17
Анна Йончева, основател на инициативата

Анна Йончева: Благодарна съм за всичко научено от семействата на деца с увреждания

Преди 5 години на една детска площадка в София една майка вижда как дете съветва друго дете да не играе с момиче в инвалидна количка, защото момичето е заразно. Така Анна Йончева решава да направи децата с увреждания видими, за да могат другите деца да свикнат с тях и да играят заедно.  Тя е фотограф-любител, основател на проекта „Различните деца“,..

публикувано на 19.04.24 в 15:53