Клиф Измей за БНР: Трагедията с "Титаник" променя правилата на корабоплаването

Брус става директор на корабната компания „Уайт стар уайн“ след баща си. Компанията скоро става част от „Интърнешънъл Мъркантайл Марийн Къмпани“. Брус Измей запазва поста си и продължава да върви по стъпките на баща си. Той винаги е искал най-големите, най-луксозните кораби, които да кръстосват океана. Не най-бързите, това никога не е било цел на „Уайт стар уайн“. Искали да предложат най-удобното и бляскаво преживяване на пътниците. Когато Брус става част от управляващите в „Интърнешънъл Мъркантайл Марийн“ той се среща с един от директорите на корабостроителницата създала Титаник „Харланд и Уулф“ в Белфаст. Заедно излизат с плановете за два нови кораба – Олимпик, "Титаник" и възможността за трети кораб – Британик. Те трябвало да бъдат най-големите, най – удобните, най-луксозните в света.

Какво се случва в последната нощ на "Титаник"? Ето я версията на така наречения „страхливец“ в трагична история.

Брус започва да помага на екипажа на кораба от спасителна лодка номер 7. Той настоял да помогне за качването на пътниците в лодката и в спускането й във водата. Заставал зад лодката и започвал да вика: „Господа, моля, направете място за дамите да се качат“. След това той отишъл към спасителна лодка 5. Извършил същите действия. Стига и до лодка номер 3. Премества се към спасителни лодки номер 9, 11 и 15. Там той няма много работа, защото те вече са потеглили. При спасителна лодка номер 16 той попада на стюардеса от първа класа с името Ивелин Марсдън. Тя не искала да се качи на спасителна лодка, защото била само обслужващ персонал. Брус й казал, че това няма значение. Тя се качва на спасителната лодка. След като помага по този начин още известно време, Брус се озовава в предната част на кораба, при спасителна лодка номер 2. Там той среща дами от първа класа, които предпочитали да останат на кораба. Опасността от потъването още не се усещала. Дамите още имали усещането, че са на най-луксозния и голям кораб в света. С неговите ярки светлини. Не искали да бъдат спускани в ледените води на Атлантическия океан в някакви малки спасителни лодки. Около тях много хора се паникьосвали. Осъзнавайки това, Брус успява да преведе дамите към една от свободните спасителни лодки. Било много по-тихо на това място. В сгъваема спасителна лодка Си Брус Измей успява да избяга от кораба. Винаги се е задавал въпроса – Дали е трябвало Брус да се качва там изобщо? Открих, че, когато Брус решава да се качи на лодката, там има няколко свободни места. Нямало обаче жени и деца наоколо, които да ги заемат. След като говорих с пра-пра внукът на Брус, той ми сподели една тайна. През 1934, въпреки че братовчед ми никога не говорел за "Титаник", той най-после споделил, че му било наредено да се качи в спасителната лодка. Имали нужда от човек, който да я управлява до безопасно място.

„Няма явно доказателство за това. Често обаче съм си задавал въпроси за подобна заповед, преглеждал съм и американското, и британското разследване за потъването на "Титаник". Намират се няколко подобни твърдения на оцелели. След като говорих и с пра-пра внука на Брус вече си мисля, че тази заповед наистина му е дадена. Има няколко версии – първата и най-популярна е, че той просто се качва на лодката, изоставяйки останалите хора на кораба. Втората версия е, че му е било наредено да се качи. Има нещо вярно и в нея".

Историците обвиняват Дж. Брус Измей и за друго – според тях, именно негово е решението на "Титаник" да няма достатъчно спасителни лодки. Това така ли е?

„Мисля, че да. Казвам го, защото Брус е ръководел IMM, тази компания е имала и други акционери. Той е трябвало да отговаря пред тях. Те, естествено, искали да си спестят колкото се може повече пари. Отговорността обаче е била негова. Мисля, че на "Титаник" е трябвало да има 34 спасителни лодки. Смятало се обаче, че пътищата на Северния Атлантик били много натоварени с движението на кораби и поради това не били нужни спасителни лодки. Ако се случело произшествие в морето специалистите мислели, грешно, разбира се, че около потъващия лайнер ще има толкова много кораби, че лодките ще се използват само за да пренесат хората от едно място на друго. Това била теория, която така и не се случила. Трагедията с Титаник променя правилата на корабоплаването. След това корабите трябвало да има спасителни лодки за всичките си пътници. По времето на "Титаник" обаче корабите можели да превозват пътници с минимум 16 спасителни лодки. " Титаник" пътувал с около 20".

Какво се случва с Дж. Брус Измей след трагичното потъване на "Титаник"?

„Много историци твърдят, че Брус, след потъването на "Титаник", се връща в Ирландия и избира отшелнически живот, далеч от светлините на прожекторите. Това не е точно така. Той наистина се оттегля от високите си постове в Северна Ирландия. Прави го, за да практикува своето хоби – риболова. Да, той отстъпва поста от „Интърнешънъл Мъркантайл Марийн Къмпани“, но след това заема директорски пост в железопътната компания „London and north western railway“. Така че Брус все още е водил активен живот, не искал обаче повече да се занимава с кораби“.

Трагедията с "Титаник" го засяга много дълбоко. В ретроспекция, вярвам, че информацията ми е истинна – Брус прави всичко възможно, за да помогне на борда на "Титаник". Той спасява огромен брой животи. Повечето – жени и деца. Прави грешката обаче да се качи на спасителна лодка. За това е наречен „страхливецът на "Титаник“. Брус Измей е трябвало до края на живота си да чува това. Не е честно. Направил е каквото може. Спасил е поне 150 живота. Хората го съдили много строго. Вярвам, че той изпада в депресия. Страда от посттравматичен стрес. Състояние, което не е разпознавано по това време. Събитията унищожават живота му.

За да разкаже истината за своя пети братовчед, Клиф Измей издава книгата „Да разбереш Джей Брус Измей: Истинската история на човека наречен „Страхливецът от "Титаник“.

„Мисля, че е време Брус да получи справедливост. Всеки холивудски филм, сериал – те всички имат нужда от любовна история, герой и страхливец. Брус винаги попада в последната категория. Време е това да се промени. Надявам се, че ще стане благодарение и на фактите, които описвам в книгата си. В нея опитвам да намеря баланс и да представя на публиката истинските факти. За да може всеки читател сам да стигне до истината. Трудно е, когато хората те питат непрекъснато „Ти роднина ли си на страхливеца от Титаник?“. Това е една от причините, поради които започнах да пиша книгата".

За труда си Клиф Измей се обръща към семейната история и личната кореспонденция на Брус.

„До тези оригинални писма ми даде достъп пра – пра -внукът на Брус. Те наистина ни представят нова информация и разрешават някои спорове по личността на Дж. Брус Измей. Например – винаги се е вярвало, че Брус Измей си тръгва от компаниите, в които работи, заради катастрофата с Титаник. Бил разбит човек и не можел да продължава повече. Открих, че това не е цялата истина. Попаднах на някои писма, които доказваха, че Брус Измей планирал да си тръгне от компаниите поне 9 месеца преди Титаник да отплава. Когато Титаник потъва това се оказва голяма шок за всички. Писмата показват, че искал да си тръгне от бизнеса много преди това. Открих и друго писмо. То доказваше, че Брус искал да се махне от „Интернашънъл Мъркантайл Марийн“, но попитал останалите директори, дали можел да остане ръководител на „Уайт Стар Уайн“. Защото това била компанията основана от баща му. Директорите отказали и Брус бил изгонен от „Уайт Стар Уайн“. Имало и други писма. Например от момичето настанено в спасителна лодка 16 – Ивелин Марсдън. Намерих писмо и от съпруга ѝ, който благодареше на Брус за това, че е спасил живота ѝ. Също и за това, че им е уредил безплатен транспорт до Австралия след това. За мен това е истинска любовна история от Титаник. Всички тези писма доказваха колко подкрепа е имало за Брус. Писма от семейството му и приятелите. Тази информация до сега не бе показвана“.

За връзката на Клиф с темата "Титаник" и защо трагичната съдба на пасажерите му продължава да вълнува целия свят?

„Ще се върна години назад. Когато бях на 8. Гледах телевизия с баща си. Даваха филм за "Титаник". Може би беше „A night to remember”. Тогава видях този велик кораб, плаващ из Атлантика. Възкликнах – какъв огромен кораб. Баща ми се обърна и каза – ние сме роднини на човека, който го притежаваше. Разбира се, Брус никога не е бил единственият му собственик, но за съзнанието ми на осем годишен, звучеше впечатляващо. От този момент нататък започнах да се интересувам от темата. Откакто се пенсионирах от основната си работа, вече мога да се отдам на тази кауза изцяло. За мен, а и за много хора, най-ценното в темата за Титаник са стотиците човешки истории. Развиващи се в първа, втора и трета класа. Имало и много любовни истории. Но и за съдби на емигранти. Например, за хора от Ирландия, които искали да започнат нов живот в Америка. Повечето не успяват да стигнат до там. Имало между 34 и 38 българи. Повечето от тях от малкото село Гумощник. Пътували от Саунтхемптън. За да стигнат до там сигурно е трябвало да преминат през 8 или 9 страни… Тяхната крайна точка била Чикаго. Може би там са имали роднини. Повечето, ако не и всички са били в трета класа. Твърди се, че те потъват заедно с кораба. Има обаче исторически сайтове, които уважавам, те твърдят, че имало оцелели българи. Много бих искал това да е вярно, макар и да не го установявам в моите изследвания".

За предаването „Понеделник вечер“, той заяви, че вярва в точното предаване на историческите факти.

„Независимо дали става въпрос за Титаник. Аз съм директор на местния музей в Мерипорт. Опитваме да представим всяка история колкото се може по-точно. Да проверяваме фактите поне 3 пъти. Събитията около потъването на "Титаник" също трябва да бъдат предадени акуратно. Всички произведения на изкуството по този въпрос представят Брус като страхливец. Трябва да имаш страхливец във филма си. Не разказват цялата история, истинската история на Титаник. Важно е да помним това. Всички помним падналите във войните герои, например, това е наш дълг. Трябва да помним и трагичните събития от историята и да се уверим, че няма да се случат отново. Същото е и с "Титаник". Трябва да помним грешките, направени с уж непотопяемия лайнер, за за да не ги повторим“.