Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Първите стъпки в Америка": Свилен Трифонов разказа за преживяванията си в САЩ

Свилен Трифонов
Снимка: личен архив

За българите, които се преместват да живея в чужбина за по-дълъг период, връзката със сънародници, които вече са там може да помогне при установяването на ново място. Българската общност се оказва особена важна за следващия гост в рубриката "Първите стъпки в Америка". Това е рубрика за първите впечатления от Съединените Щати, в която кореспондентът на БНР във Вашингтон осъществява срещи с наши сънародници, които разказват за усещанията си при сблъсъка с нова реалност.

САЩ са определено една от най-желаните дестинации за учене. По данни на глобалната изследователска инициатива Проекта Атлас, Щатите са топ дестинацията за учене в чужбина, последвани от Великобритания и Канада. Така че не е изненадващо да чуете, че някой ваш познат е избрал Америка да продължи образованието си. Аз лично съм с опит в два американски университета – възпитаник на  Уейк Форест и сега в American University във Вашингтон.  Мога да кажа, че преживяването несъмнено си струва. Срещаш хора от целия свят, разговаряш с професори – топ експерти в областта, която те интересува и ако всичко се развие по план вземаш диплома, която се цени високо по света. Първите стъпки в тази среда пълна с какви ли не зашеметяващи преживявания са обикновено страшни, но после се свиква. Намират се различни начини за оцеляване. За госта  ми днес Свилен Трифонов важна в началото се оказва връзката с родината.

"Университетът се казва Конкорд Юнивърсити - много малък, liberal arts университет в Западна Вирджиния. Като малък - говоря 3 000 студента. Самият град - Атина беше много малък - хиляди човека популация, една пицария, един CVS store (магазин за хранителни и други стоки и аптека) и това беше. Нямаше нищо друго. Защо там? Това беше също интересно - как го намерих такъв университет малък. На времето този университет имаше репутация в българските среди, че те приемат много български студенти. И аз бях част от една от последните вълни от тези студенти, които пристигнахме от България, на които дадоха стипендия. Тази година, когато аз пристигнах, мисля, че бяхме 6 или 7 българина дойдохме в идващия клас на университета, но след това разбрах, че предни години - да кажем 2003 та, 2004-та година тогава са идвали около 15-20 българи всяка година. Значи в университет от 3 000 студента, от които 2 000 студента идват просто от местни градове. Само 1000 човека живеят в общежитията и от тези 1000 всяка година идват 20 българи, така че в моменти ми казаха, че през годините е имало около 50-60 българи, което е доста голям процент на популация за такъв малък университет", каза за БНР Свилен Трифонов.

Свилен идва в Америка през 2006-а след завършването си на гимназия в България. Каца в столицата Вашингтон – не много близо до Атина, щата Западна Вирджиния, където се намира университетът.

"Много добре се получи, че имаше българска общност в университета ми, които искаха да помагат. И една от студентките беше се съгласила да дойде да ни посрещне от летището във Вашингтон и ме докара с кола - 5 часа път до Западна Вирджиния".

Приемът в българската общност е бил с отворени обятия. Има събирания и отбелязвания празници, непознати на Америка.

"Първата година се събирахме много по български - в смисъл да празнуваме български празници като студентския празник на 8 декември, което беше странно. В Щатите това не се празнува, но там все още бяхме решили, че ще го празнуваме и българската общност там много се подкрепяхме. В смисъл много ми помагаха тези, които бяха по възрастни студенти, които имаха автомобил, с който можеше да ме закарат до магазина или нещо такова. Бяха много дружелюбни хора, помагахме си и се събирахме много заедно".

За един студент в чужбина в началото освен събиране със сънародници има и редовно подклаждане на спомените за родината.

"Аз се прибирах всяка зима и всяко лято. И фактически аз все още бях с български манталитет. Аз слушах българска музика, каквото е популярно в България. Чаках да се върна и след като прекарвах един или два месеца в България в следващите няколко месеца, докато бях в Западна Вирджиния, аз продължавах да се държа към това, което бях изпитал в България през последния месец".

Преживяванията на Свилен обаче не са свързани само с носталгични срещи и слушане на българска музика. Той се потапя в американската култура още в първия ден след пристигането си, когато отива до местния магазин.

"Това, което ми направи впечатление, че вървейки към магазина, да кажем половин километър, срещнах няколко човека на улицата, които ми се усмихнаха и ме поздравиха, което ми беше много странно, идвайки от България, където знаеш за стереотипите и културите, където всеки те гледа лошо, непознати хора, не се поздравяваме по улицата в България. И бях много шокиран от това как така непознати хора ще ми кажат Здравей, как си? И ми беше много интересно така. След магазина срещнах още един човек, който реши да ме поздрави и да ме попита откъде съм. Започнахме разговор на улицата и той ми показа също някои от сградите в града и беше много гостоприемно".

Имаше ли нещо, което очакваше да видиш и така и не видя?

"Отивах на общо взето на сляпо. И също имах някакви илюзии. Не знам родителите ми дали знаеха за това нещо или не, но аз знаех, че отивам в много малък град, но също се успокоявах от факта, че само на 20 километра имаше в моята глава голям град - 30 000 човека, което не знам защо аз имах такава илюзия, че 30 хиляди човека това не е голям град, което се оказа, че не е така изобщо, което като си помисля сега и в България 30 000 човека град не е нищо особено. И имах такива очаквания и илюзии, че ще видя американска култура, не като във Вашингтон или Ню Йорк. Знаех, че няма да има небостъргачи, но очаквах, че културата ще е донякъде хомогенна смисъл, както не знам дори за България дали това е вярно, но очаквах, че нещата ще са долу горе сравнителни между да кажем Ню Йорк и Западна Вирджиния. Бързо осъзнах, че това не е вярно, че това не е истина и много от нещата, които аз очаквах - да отида да се разходя в моята глава големи градове от 30 хиляди човека, че по улицата се разхождат хора, ще ходя по магазини, ще има кафенета и такива неща. Това се оказа грешна илюзия, че това не е американската култура – в тези малки градчета в Западна Вирджиния".

За госта ми днес голям отпечатък оставя и първата му среща в Америка със знаменитост.

"2008 година точно по време на изборния сезон така се случи, че в нашия университет дойде да говори Бил Клинтън - бившият американски президент, подкрепяйки жена си Хилари за нейната кандидатура. Все пак това беше преди тя да даде път на Барак Обама с неговата кандидатура. И ми беше много интересно да посетя на лекцията на Бил Клинтън. И това беше също много..не че е уникално, но аз съм човек, който аз ходих на много концерти едно време. И продължавам да обичам рок музика. И аз винаги бях този, който се опитва винаги да стои много близо до сцената. И така се случи, че и на това събитие аз бях на първи втори ред до сцената, гледайки Бил Клинтън и след лекцията му той дойде да каже здравей на тези на първия ред и аз успях да си направя снимка с Бил Клинтън в 2008 година. И това все още ми е един от тези спомени от първите ми години в Щатите като нещо, което беше "уау, аз срещнах някой известен". Да, това ми е в главата. Винаги ще си спомням този момент".

Богатите преживявания в Америка са повод както за приятни спомени, така и за споделяне на видяното с приятелите в България.

"Всеки път, когато се прибирах в България, приятели, там ми задаваха въпроси за американците, за американската култура и много от тях третираха американците като като глупав народ, като еднакви хора, като всички са едни и същи. И това е нещо, което аз през годините осъзнах, че е напълно грешно, че това не е вярно, че във всеки град, във всеки щат хората са различни. Дори във всеки квартал хората са различни. И в България имахме поне навремето тази тенденция да групираме всички американци като едни и същи хора".

Такава тенденция събеседникът ми определя като „голям грешка“ като допълва, че тя води до „много неразбирателства и много погрешни впечатления.“

"Моят съвет би бил да си отворим малко хоризонтите по начина, по който гледаме хората и да приемем, че всеки е различен, че всеки идва от различно семейство, от различна култура дори в Щатите. Всеки град и всеки щат е различен. Аз през годините бях късметлия и работих много сериозно и живях в много различни щати от Западна Вирджиния аз се преместих в Колорадо, от Колорадо, в Минесота и от Минесота, в Джорджия и във всеки щат аз срещнах напълно различни хора с различни и уникални културни ценности и политически ценности и винаги ми е било интересно да срещам нови хора. Научих се да не ги третирам като една нация, въпреки че това на теория би трябвало да е така. Но при всеки човек и във всеки щат аз срещнах напълно различни хора".

Свилен Трифонов, който сега e доктор на философските науки - лектор по човешка комуникация и риторика в University of Georgia, който се намира в град с име Атина, също както градът в Западна Вирджиния, в който започват първите преживявания в Америка.

Свилен бе гост в рубриката "Първите стъпки в Америка". Историите на другите участници в поредицата можете да чуете в сайта ни БНР.

Ако и вие искате да разкажете за вашите първи преживявания в Америка, за сблъсъка ви от първо лице с непознати места и култури, или пък да препоръчате някой за участие пишете ми на имейл mladen.petkov@bnr.bg.

Повече можете да чуете в звуковия файл.
По публикацията работи: Радостина Билярска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Трънливото виноделие на Тодор Костадинов от Боровци

Тодор Костадинов от село Боровци, между Монтана и Берковица, е пазител и изследовател на местни стари сортове лози , както и самоук винар. Посветил се е на винени експерименти, някои от които официалните винопроизводители трудно си позволяват. Костадинов стопанисва 20 декара лозя, в които все още има никому неизвестни сортове. "Тези лозя..

публикувано на 18.10.24 в 07:20

Писателката Марина Константинова и легендите за румънската кралица Мария Единбургска

През 2024 г. се навършват 100 години от изграждането на архитектурно-парков комплекс "Двореца" в Балчик, който възниква като резиденция на румънската кралица Мария /1875-1938/.   Тя го нарича с турското име „Tenha Yuvah”, което в превод означава самотното, или уединеното гнездо. Днес по-разпространен е преводът „Тихото гнездо”. Кралицата посещава града..

публикувано на 17.10.24 в 17:55

Размислите на един квартален автомонтьор

Трябва да се преразгледа цялата организация на движението . По магистралите у нас скорост над 120 км/ч е опасна , съгласен е инж. Богдан Милчев от Института за пътна безопасност. Потребителите на транспортната система и тези, които ни я доставят – политиците, живеем в две различни държави , смята той. Промените за конфискуване на..

публикувано на 15.10.24 в 11:21
Емилия Юкер

Емилия Юкер: Ние можем да бъдем само българи, където и да сме по света

В този епизод на рубриката "Америка - илюзии и реалности"  талантливата  и многостранна Емилия Юкер преминала през Америка, завърнала се отново в Европа, спечелила уважението и признанието  и на  Германия, не изневерила на любовта си към  България ни напомни, че където и да сме, ако искаме да бъдем успешни, трябва да се развиваме, но не трябва да..

публикувано на 14.10.24 в 14:46

"Не се знае кой кара влака в Странджа". Защо НПО върши работа на институции?

В сравнение с предходни години, през настоящата туристопотокът в Странджа е много по–голям. Това отчитат от туристическото дружество "Насам-натам". Преди 4 години дружеството е започнало да реализира своя стратегия да възстанови стари туристически маршрути, които не са поддържани, както и да създаде нови . "Поставихме указателни табели по..

публикувано на 11.10.24 в 07:14
Самуилова крепост край Петрич

Костите на цар Самуил - между "гробоманията" и политическата употреба

За историческата наука няма съмнение, че Самуил е един от най-великите български царе в Средновековието. Това потвърдиха с нови доказателства учени от цяла Европа на международна конференция, посветена на 1010-годишнината от управлението на българския владетел. Неизвестни факти от живота на цар Самуил бяха представени на конференция Важен..

публикувано на 10.10.24 в 09:06

РИМ - Пазарджик показва най-старото обработено злато в света

Регионалният исторически музей в Пазарджик за първи път представя първото обработено злато в света , открито в селищната могила Юнаците. Уникалната находка е изложена в напълно обновената зала "Археология", която чрез най-новите технологии представя по интересен и съвременен начин периодите от праисторията, античността и средновековието. Залата..

публикувано на 09.10.24 в 11:05