"Първите стъпки в Америка": Свилен Трифонов разказа за преживяванията си в САЩ

• Университетският преподавател Росица Симеонова е заминала за САЩ през 2010

"Университетът се казва Конкорд Юнивърсити - много малък, liberal arts университет в Западна Вирджиния. Като малък - говоря 3 000 студента. Самият град - Атина беше много малък - хиляди човека популация, една пицария, един CVS store (магазин за хранителни и други стоки и аптека) и това беше. Нямаше нищо друго. Защо там? Това беше също интересно - как го намерих такъв университет малък. На времето този университет имаше репутация в българските среди, че те приемат много български студенти. И аз бях част от една от последните вълни от тези студенти, които пристигнахме от България, на които дадоха стипендия. Тази година, когато аз пристигнах, мисля, че бяхме 6 или 7 българина дойдохме в идващия клас на университета, но след това разбрах, че предни години - да кажем 2003 та, 2004-та година тогава са идвали около 15-20 българи всяка година. Значи в университет от 3 000 студента, от които 2 000 студента идват просто от местни градове. Само 1000 човека живеят в общежитията и от тези 1000 всяка година идват 20 българи, така че в моменти ми казаха, че през годините е имало около 50-60 българи, което е доста голям процент на популация за такъв малък университет", каза за БНР Свилен Трифонов.

Свилен идва в Америка през 2006-а след завършването си на гимназия в България. Каца в столицата Вашингтон – не много близо до Атина, щата Западна Вирджиния, където се намира университетът.

"Много добре се получи, че имаше българска общност в университета ми, които искаха да помагат. И една от студентките беше се съгласила да дойде да ни посрещне от летището във Вашингтон и ме докара с кола - 5 часа път до Западна Вирджиния".

Приемът в българската общност е бил с отворени обятия. Има събирания и отбелязвания празници, непознати на Америка.

"Първата година се събирахме много по български - в смисъл да празнуваме български празници като студентския празник на 8 декември, което беше странно. В Щатите това не се празнува, но там все още бяхме решили, че ще го празнуваме и българската общност там много се подкрепяхме. В смисъл много ми помагаха тези, които бяха по възрастни студенти, които имаха автомобил, с който можеше да ме закарат до магазина или нещо такова. Бяха много дружелюбни хора, помагахме си и се събирахме много заедно".

За един студент в чужбина в началото освен събиране със сънародници има и редовно подклаждане на спомените за родината.

"Аз се прибирах всяка зима и всяко лято. И фактически аз все още бях с български манталитет. Аз слушах българска музика, каквото е популярно в България. Чаках да се върна и след като прекарвах един или два месеца в България в следващите няколко месеца, докато бях в Западна Вирджиния, аз продължавах да се държа към това, което бях изпитал в България през последния месец".

Преживяванията на Свилен обаче не са свързани само с носталгични срещи и слушане на българска музика. Той се потапя в американската култура още в първия ден след пристигането си, когато отива до местния магазин.

"Това, което ми направи впечатление, че вървейки към магазина, да кажем половин километър, срещнах няколко човека на улицата, които ми се усмихнаха и ме поздравиха, което ми беше много странно, идвайки от България, където знаеш за стереотипите и културите, където всеки те гледа лошо, непознати хора, не се поздравяваме по улицата в България. И бях много шокиран от това как така непознати хора ще ми кажат Здравей, как си? И ми беше много интересно така. След магазина срещнах още един човек, който реши да ме поздрави и да ме попита откъде съм. Започнахме разговор на улицата и той ми показа също някои от сградите в града и беше много гостоприемно".

Имаше ли нещо, което очакваше да видиш и така и не видя?

"Отивах на общо взето на сляпо. И също имах някакви илюзии. Не знам родителите ми дали знаеха за това нещо или не, но аз знаех, че отивам в много малък град, но също се успокоявах от факта, че само на 20 километра имаше в моята глава голям град - 30 000 човека, което не знам защо аз имах такава илюзия, че 30 хиляди човека това не е голям град, което се оказа, че не е така изобщо, което като си помисля сега и в България 30 000 човека град не е нищо особено. И имах такива очаквания и илюзии, че ще видя американска култура, не като във Вашингтон или Ню Йорк. Знаех, че няма да има небостъргачи, но очаквах, че културата ще е донякъде хомогенна смисъл, както не знам дори за България дали това е вярно, но очаквах, че нещата ще са долу горе сравнителни между да кажем Ню Йорк и Западна Вирджиния. Бързо осъзнах, че това не е вярно, че това не е истина и много от нещата, които аз очаквах - да отида да се разходя в моята глава големи градове от 30 хиляди човека, че по улицата се разхождат хора, ще ходя по магазини, ще има кафенета и такива неща. Това се оказа грешна илюзия, че това не е американската култура – в тези малки градчета в Западна Вирджиния".

За госта ми днес голям отпечатък оставя и първата му среща в Америка със знаменитост.

"2008 година точно по време на изборния сезон така се случи, че в нашия университет дойде да говори Бил Клинтън - бившият американски президент, подкрепяйки жена си Хилари за нейната кандидатура. Все пак това беше преди тя да даде път на Барак Обама с неговата кандидатура. И ми беше много интересно да посетя на лекцията на Бил Клинтън. И това беше също много..не че е уникално, но аз съм човек, който аз ходих на много концерти едно време. И продължавам да обичам рок музика. И аз винаги бях този, който се опитва винаги да стои много близо до сцената. И така се случи, че и на това събитие аз бях на първи втори ред до сцената, гледайки Бил Клинтън и след лекцията му той дойде да каже здравей на тези на първия ред и аз успях да си направя снимка с Бил Клинтън в 2008 година. И това все още ми е един от тези спомени от първите ми години в Щатите като нещо, което беше "уау, аз срещнах някой известен". Да, това ми е в главата. Винаги ще си спомням този момент".

Богатите преживявания в Америка са повод както за приятни спомени, така и за споделяне на видяното с приятелите в България.

"Всеки път, когато се прибирах в България, приятели, там ми задаваха въпроси за американците, за американската култура и много от тях третираха американците като като глупав народ, като еднакви хора, като всички са едни и същи. И това е нещо, което аз през годините осъзнах, че е напълно грешно, че това не е вярно, че във всеки град, във всеки щат хората са различни. Дори във всеки квартал хората са различни. И в България имахме поне навремето тази тенденция да групираме всички американци като едни и същи хора".

Такава тенденция събеседникът ми определя като „голям грешка“ като допълва, че тя води до „много неразбирателства и много погрешни впечатления.“

"Моят съвет би бил да си отворим малко хоризонтите по начина, по който гледаме хората и да приемем, че всеки е различен, че всеки идва от различно семейство, от различна култура дори в Щатите. Всеки град и всеки щат е различен. Аз през годините бях късметлия и работих много сериозно и живях в много различни щати от Западна Вирджиния аз се преместих в Колорадо, от Колорадо, в Минесота и от Минесота, в Джорджия и във всеки щат аз срещнах напълно различни хора с различни и уникални културни ценности и политически ценности и винаги ми е било интересно да срещам нови хора. Научих се да не ги третирам като една нация, въпреки че това на теория би трябвало да е така. Но при всеки човек и във всеки щат аз срещнах напълно различни хора".

Свилен Трифонов, който сега e доктор на философските науки - лектор по човешка комуникация и риторика в University of Georgia, който се намира в град с име Атина, също както градът в Западна Вирджиния, в който започват първите преживявания в Америка.

Свилен бе гост в рубриката "Първите стъпки в Америка". Историите на другите участници в поредицата можете да чуете в сайта ни БНР.

Ако и вие искате да разкажете за вашите първи преживявания в Америка, за сблъсъка ви от първо лице с непознати места и култури, или пък да препоръчате някой за участие пишете ми на имейл mladen.petkov@bnr.bg.