„Търновци, прославили България“ - книга за 50 забележителни личности

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Репортаж на Здравка Маслянкова в предаването ''Закуска на тревата''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Иван Панайотов е живата памет на Велико Търново, кореняк търновец с разностранни интереси, бивш спортист, историк и управленец на старата ни столица. В книгата му „Търновци, прославили България“ са включени 50 истории за художници, скулптори и визуални артисти, поети и писатели, музиканти, певци, диригенти, педагози и композитори, спортисти, актьори, дипломати, общественици, икономисти и учени, родени във Велико Търново от Освобождението да наши дни.

Една от любопитните и малко познати личности, прославили Велико Търново и България по света, е оперната певица и артистка Тодорка Бонева – Дорита, творила в Унгария. За интересния и бурен живот на търновката Иван Панайотов разказва:  

„Завършила е консерватория, станала е оперна певица, киноактриса. Снима българо-унгарския филм „Унгарска рапсодия“ в Търново през 1943 година. Пяла е във всички големи театри на Европа и след Втората световна война, явно неудобна за тогавашната унгарска власт, емигрира в Аржентина и там пее в оперите и някъде през 60-е години се връща в Европа и почива в Австрия. Съдбата на такива хора е много интересна. При проучването срещнах много трудности, тъй като целият им род е в чужбина. Техните роднини трудно се откриват. Някои доже на дават сведения. Аз разчитах на случайността и тя ми е помогнала“.
 
И докато великотърновските творци като Емилиян Станев, Антон Дончев, Радко Радков, спортисти като Трифон Иванов, Красимир Балъков, Весела Лечева и Калоян Махлянов-Котоошу са широко познати, то много от историите будят любопитство, като тази за художника Христо Иванов, роден в края на 19-и век във Велико Търново. Красивият творец емигрира в Париж, а една случайност го свърза с керамиката, където той прави откритие, разказва Иван Панайотов:   
 
„Имал късмет, оженил се за богата еврейка, чийто баща е „кралят“ на кристала във Франция. Като авантюристична натура, един ден, разхождайки се по бреговете на Сена, попада на една книга за керамиката. Заинтригува се и се замисля как да се занимава с керамика. Напуска жена си и заминава за град Лабор, на 160 километра от Париж, грънчарски център. Чиракува при местните майстори, усвоява занаята. Взема със себе си своята приятелка, която е работила в ЮНЕСКО. Прави открития в керамиката. Открива един цвят – бича кръв, много наситен червен цвят. До тогава глината се е очиствала от примесите и тогава се прави керамиката, неговото предимство, че е правил керамика с примесите. Става световно известен и му казват българският Пикасо в керамиката“.   
 
В книгата на Иван Панайотов впечатление прави, че след заглавието в очерците има и допълнение – квалификация като „първи”, „основател”, „създател” „най-обичан”, „класик”, „номер едно”. Всички тези хора са част от пъзела на близката ни история и пример за вдъхновение.  

Интересна е житейската история и на дипломата-художник Светлозар Раев, син на търновски кмет от 20-е години на миналия век и управител на Скопска област. Политически репресиран, той емигрира в Австрия, Франция и Германия:

„Попада в обкръжението на един голям немски архитект, завършва архитектура, завършва още няколко висши образования. Когато през 1989 година СДС идва на власт, той осигурява връзката на СДС с немските компании и съдейства за идването на папа Йоан Павел Втори в България. Веднага го правят посланик в Съвета на Европа и посланик към Светия престол във Ватикана. Доста време изкарва там, прокарва един закон в Съвета на Европа. Но има нещастието, когато Надежда Михайлова става министър на външните работи, да го махнат. След няколко месеца той умира и е погребан в Търново“.  

Очерците в книгата на Иван Панайотов „Търновци, прославили България“ са за легенди, много необходими днес на обществото ни. Личности, които имат значение за уплътняване на културологичния профил на историческата и духовна столица на България, а сборникът е книга, която обогатява културния профил на страната ни, четем в предговора на книгата, чиято премиера пред читателите се очаква до края на годината.   

Повече можете да чуете в звуковия файл.