На 17 декември 2013 г. се закле третият кабинет на Ангела Меркел. През 2018 г. тя за четвърти път стана канцлер на Германия и с този последен мандат успя да наложи своето име като основно в цяла епоха за развитието не само на страната си, но и на Европа и целия свят. Днес все по-често в Берлин и Брюксел си спомнят с носталгия за нейното управление, странното е, че и в Москва и може би дори и във Вашингтон има такива настроения. Това не означава, че Ангела Меркел е най-великият политик на нашето време, дори напротив. Ако си спомняте последните месеци на нейното управление, тя бе осмивана от медиите заради проблемите с нервите и видимото изтощение, но това е най-малкия проблем в нейното наследство. Често бившата канцлерка е сочена като миротворец. Най-яркият пример е опитът за регулиране на конфликта в Украйна чрез споразуменията в Минск. За всички, които не са следили нейните интервюта, преди около седмица тя обяви, че по този начин е успяла да даде време за въоръжаването на Киев и възможност днес да се противопостави военно на Русия. Става ясно, че Меркел явно е един от идеолозите на този задълбочаващ се конфликт и нищо от това, което заявява първоначално не отговаря на намеренията ѝ. Много хора биха казали, че така правят истинските политици и вероятно са прави. Тогава стигаме до въпроса има ли разлика между тези, които стоят в Берлин, Москва, Вашингтон и Пекин.
Ангела Меркел изкара четири мандата като канцлер на Германия. Путин сега е в четвъртия си мандат като президент на Руската федерация. Джо Байдън бе два пъти вицепрезидент на Барак Обама, а сега явно ще се кандидатира и за втори президентски мандат. На този фон Си Цзинпин изглежда направо като новак със своята ръководеща роля в Китай едва от 2012 г.
Тук веднага ще се намерят евроатлантици, които да обявят, че Меркел и Байдън са минали през избори, а другите двама са авторитарни владетели, които не се интересуват от демокрацията. Вероятно щяха да бъдат прави, но поне Путин редовно се явява на избори и до момента ги печели с невероятна лекота. Това, което на запад не разбират, е че резултатите от тях поне до началото на 2022 г. бяха напълно реални. Руснаците гласуваха за него и го подкрепяха, защото той промени ситуацията в тяхната страна. Русия отново започна да се превръща в международен фактор, в началото на новото хилядолетие се повиши стандарта на живот и ако не беше конфликтът със Запада вероятно щеше да има съвсем различно политическо развитие. Но от 2014 г. започнаха санкциите и противопоставянето. Меркел бе един от хората, които се опитваха да водят диалога с Русия, но явно през цялото време са имали други идеи. Така се стигна и до днешната ситуация. Путин ще спечели и следващите избори, защото след началото на войната опозиция в неговата държава вече няма. Тъжното е, че тя бе жертвана от „демократичния“ свят, който не иска да приеме руските бежанци и дори затвори антикремълската телевизия „Дождь“.
Междинните избори в САЩ ни показаха, че там също мейнстриима може да води посоката на развитието на политиката. Вероятно дори и Джо Байдън да се кандидатира за следващ мандат и да може още да подтичва бодро към микрофоните, той ще бъде избран така, както Путин и така, както на ХХ конгрес в Пекин единодушно подкрепиха Си Цзипин.
Меркел слезе не защото не искаше да управлява повече, а защото явно здравето не ѝ го позволяваше, но ни завеща други дълголетници, като Урсула фон дер Лайен и Олаф Шолц. Дори и ние в демократична България успяхме за известно време да влезем в истинския политически тренд и да прекараме 12 години в епохата на Бойковизма.
Защо се получава така? Защо се оказа, че в демократична Германия повече от 20 хиляди души са се занимавали с подготовка на преврат за връщането на монархията? Как във Вашингтон хора с рога нахлуха в Конгреса? Нали имаме демокрация и всеки може да каже гласа си на изборите?
Отговорите на тези въпроси са тъжни. Политическият елит навсякъде по света се окопава и се подготвя за истинската битка. Не тази между Русия и НАТО, не и тази между Китай и САЩ за островите на южно китайско море и Тайван. Това са само заместителите на конфликти, които ни предлагат.
В момента обикновените хора навсякъде по света започват да живеят по-зле. Цените на горивата растат с неимоверна скорост, макар че би трябвало да падат. Цената на млякото в магазините у нас е два пъти по-висока, отколкото беше през януари. Германци, французи и белгийци са приканвани да пестят топлина, защото държавите им уж нямат ресурси. Дори европарламента се топли на 19 градуса, независимо, че се захранва само със зелена енергия и не зависи от руските ресурси, просто някой политик е решил така.
Това ще бъде и голямата битка на бъдещето. Самообявилите се елити, които приличат на група стари, и подчертавам „стари“ приятели, отдавна нямат представа какво е да живеят от заплата и да се движат пеша, сами по улиците на своите градове. Това са хората, които закопават и унищожават идеята, че ние обикновените граждани може да решаваме съдбата си и да управляваме държавите си. Това са хората, които убиват демокрацията – Меркел, Байдън, Путин, Си Цзинпин. Разликите между тях са само за широката публика, защото ако разберем, че са едно и също, никой вече няма да иска да гласува. Може дори да стане по-страшно обществото да поиска сметка за всичко, което става, за глада мизерията и войните едва тогава ще видим истинското лице на професионалните политици и самопровъзгласилите се елити.
От божествените деликатеси през традиционно, простичко, носталгично и убийствено вкусно приготвени храни, през екзотично звучащите и пропити от оригиналност кулинарни изобретения....в "Изотопия" стигнахме до противните, отблъскващи, шокиращи измерения на световната кулинарна култура.... Дълбоко в хранителните табута навлиза Автономията за..
След години живот в чужбина млади семейства в Габровско избират да живеят на село и да се върнат към корените си. Те ще се съберат на среща в Трявна в рамките на кампанията "ЗАвръщането" , започнала в края на 2022 г. Историите си ще разкажат млади хора, завърнали се от Англия, Германия и Дания. Целта на кампанията и на срещата е да се..
В 43 - ти епизод на рубриката "Америка-илюзии и реалности" гост е учителката по музика Елица Йорданова , която живее в Мисисага, един от сателитите на Торонто повече от 30 години, но не е спряла да се връща в България и да създава нови културни мостове между двете страни. САЩ са единствената страна, с която граничи Канада . Всички други..
Глория Костадинова - Петрова на 24 години от Враца е гост в рубриката ни "Горещи сърца" . От дете тя е отдадена на книгите, литературата и творческото писане . Участва в ученически конкурси за поезия и пише първия си роман, когато е петнайсетгодишна. Увлечението и страстта към литературата са споделени и в семейството ѝ . Със..
За нея няма невъзможни неща. Но най- важното за нея е да накара децата, а и възрастните да повярват в силата на изкуството и познанието. Тя е на 30 години, вече е усвоила няколко професии. Завършила е театрално изкуство, докторант е по "Кинознание и телевизия", преподава на студенти в Югозападния университет, работи като експерт "Реклама" в Радио..
Днес се навършват 148 години от избухването на Априлското въстание . По този повод за героичното време в българската история след подвига на априлци говорим с Ивайло Шопски от Националното дружество "Традиция" . Отбелязваме 148-мата годишнина от избухването на Априлското въстание по стар стил Да се обърнем към народното..
Преди 5 години на една детска площадка в София една майка вижда как дете съветва друго дете да не играе с момиче в инвалидна количка, защото момичето е заразно. Така Анна Йончева решава да направи децата с увреждания видими, за да могат другите деца да свикнат с тях и да играят заедно. Тя е фотограф-любител, основател на проекта „Различните деца“,..
След години живот в чужбина млади семейства в Габровско избират да живеят на село и да се върнат към корените си. Те ще се съберат на среща в..
За периода 2021-2023 г. БДЖ отчита 23% ръст на разходите. От 2012 г. до 2024-та пък има едва 1,8% ръст в цената на билетите . Това обясни..
Имах два избора - или да вляза и да го ритам, докато шава, или да туширам конфликта, защото очевидно той не разбира от дума. Реших, че е по-добре..