Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Художничката Леан Жапил направи пърформанс с портокали в кабинета на кмета на Яфо

Снимка: БГНЕС

Камбанка събужда живеещите в Яфо сутринта на 1-ви януари. Някога това е била камбанката на разносвача на мляко. Сега мляко се купува в супермаркетите или кварталните дюкянчета, но е останала традицията: късно през нощта на Нова година или рано сутринта Дядо Мраз, Дядо Коледа носи подаръци за децата. Разбира се родителите им са ги поръчали. Но Яфо все още се нарича „българската столица на Израел“.

Децата от българското неделно училище в Яфо, дни преди Нова година, изработват сурвачки. Когато вървят с тях по улиците хората си мислят, че това са дизайнерскии букети. Въпреки че 1 януари в Израел е обикновен работен ден, децата обикалят поне своите роднини, за да ги сурвакат за здраве с наскоро научените стихчета и с новите си дряновици. Обикновено получават като подаръци кесийки с портокали и шоколадови парички. За много от по-възрастните им роднини ( особено тези, които са живели в България при социализма), те са един спомен. В България по времето на социализма имаше опашки за портокали и банани. Затова на сурвакарчета се даваха точно от тези безценни плодове. Те бяха забележителни и с това, че на някои от плодовете, можеше да се прочете названието Jaffa. Отглеждали са ги в градините на Яфо. Превозвали са ги в Кипър. Там са им сменяли лепенката с такава, че са отгледани в Алжир или в Мароко. Понякога на кората на някой от плодовете е оставало издайнически и оригиналното им название. Но и без тази „подсказка“, формата на портокалите Jaffa бе много особена. Около дръжката им имаше характерно удебеляване. Затова в България ги наричаха „маскираните по политически причини“ портокали, но хората са знаели, че държат в ръката си израелски плод. Обикновено децата изяждаха плода, От бялото на корите се правеше сладко. А оранжевата част се поставяше върху бумтящата печка, да дава аромат на празника.

Каква е съдбата на този сорт, който липсва и в самия Израел?"От Галилея съм. При назоваването на Яфо пред мен изникват два образа - на голямо пристанище и на портокалите Jaffa. Когато ме поканиха да участвам в Новогодишните тържества, ги свързах със символите на Яфо. Идеята ми бе да напълня кабинета на градоначалника с портокали Jaffa. Голямо бе учудването ми, когато разбрах, че в Яфо вече няма градини за портокали. Земята край морето е скъпа и са я изкупили строителни предприемачи. Наложи се да натоварим камион с портокали от моята родна Галилея. Поканихме и жителите на Яфо да опитат от нашите портокали. Условието бе да ги обелят и изядат в кабинета на този началник. Така че, ако виждате обелки от портокали по пода, не е защото чистачите не са си свършили работата, а има поетични и философски корени. Става дума за известния стих на палестинския поет Махмуд Деруиш, според който от Яфо са останали единствено обелки от портокали. Моето мнение е, че докато същества спомена за световно известните портокали Jaffa, за техния незабравим вкус и аромат, всички ще имамe своето усещане за Яфо, за един крайморски град-празник", каза за БНР художничката Леан Жапил, която в навечерието на празника направи необикновен пърформанс в стаята на градоначалника на Яфо.

Репортажа можете да чуете и в звуковия файл.


По публикацията работи: Радостина Билярска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Пламен Пеев

Животът като кратка история, надраскана на салфетката на ежедневието

Поетичната книга на Пламен Пеев "Кратки истории" ще бъде представена на 14 април от 18.00 ч. в Гьоте институт. В стихосбирката са включени творби от 40-годишен период. "Една книга за разстоянията в живота ми, приближаването да някои истини в живота, изричането им на глас. Разказването на истории е част от нашето ежедневие. Когато имаме..

публикувано на 09.04.25 в 12:08
 Шенел Сюлейманова

Шенел Сюлейманова за живота си в Белгия и сърцето в България

В "Родина зад граница" ви срещаме с една млада българка от Северна България - Шенел Сюлейманова , която е влюбена в биологията и преди 12 години тръгва от малкия крайдунавски град Никопол към Брюксел, с амбицията да продължи образованието си в Медицински университет в Белгия и да стане фармацевт. Пътят към реализиране на мечтата е дълъг и труден,..

публикувано на 08.04.25 в 12:10
Кристина Константинова

Кристина Константинова - едно сърце, отдадено на книгите!

Как тупти едно сърце, отдадено на книгите и техния свят? - Отговорът следва в рубриката "Горещи сърца".  Гостуваме в първата у нас кафе - книжарница с благотворителна кауза, която се намира във Враца. Там ни посреща Кристина Константинова. Тя е на 39 години и чете от петгодишна.  Във Враца отвори първата по рода си у нас кафе-книжарница..

публикувано на 08.04.25 в 11:49
Национална библиотека

Кирилицата - преграда срещу културната асимилация

На 6 април 885 г. във Велехрад приключва жизненият път на Свети Методий . Методий заедно с брат си Свети Константин-Кирил създават глаголицата и правят най-важните преводи на християнските богословски книги.  В навечерието на успението на Свети Методий в Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" бяха открити две изложби, посветени на..

публикувано на 06.04.25 в 11:47
Едно от изображенията в изложбата на Guerrilla Girls в София

Знам, чух, видях. Изкуството на непослушанието

"Изкуството да си непослушна" e изкуство на жената боец, но и изкуство на акцията, провокацията, критиката, пърформанса, лекцията и научното проучване. Със смях и разум – така от 40 години жените в американския артистичен колектив Guerrilla Girls отстояват мястото на жените в съвременното изкуство. Емблематично..

публикувано на 05.04.25 в 18:09

Поп(не)културните измерения на българската политика

Ако на фокус в парламента днес е външната политика, то в последно време някои екзотични въпроси се прокрадват в депутатските глави. Кръв или кърма да се лее в Народното събрание бе само едно от многото им скорошни умотворения. През годините късметлиите в тиража с числа до 240 блестят с култура на килограм – от идеи за модна..

публикувано на 02.04.25 в 16:56
проф. Величко Минеков

Пазарджик вече има алея на името на проф. Величко Минеков

Пазарджик вече има алея на името на проф. Величко Минеков , един от най-популярните български скулптори.  Идеята е на Дружеството на пазарджишките художници, подкрепена от гражданска подписка и единодушно приета от местния общински съвет. Всеки, посещавал Пазарджик знае, че  емблемата на града е сградата на Старата поща, известна сред..

публикувано на 01.04.25 в 07:10