Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Не може заради едната част от уравнението да се подмине другата, изтъква той относно спасените и неспасените български евреи

Менахем Розенсафт: Изкривяването на историята на Холокоста възражда антисемитизма

"Историята не е черно-бяла. Има много малко светци", казва асоциираният изпълнителен вицепрезидент на Световния еврейски конгрес

Снимка: БГНЕС

В България се води спор кой е бил спасителят на българските евреи, каква е била ролята на цар Борис Трети и дали страната, която е била съюзник на Третия райх, е прилагала антисемитски закони, за да спаси своите евреи, както твърдят някои историци. Има и въпрос дали държавата България е отговорна за съдбата на онези над 11 000 евреи от Беломорска Тракия, Скопие и Пирот, които тогава са били администрирани от българската държава.

Темата коментира в интервю за БНР Менахем Розенсафт - асоцииран изпълнителен вицепрезидент и главен юрисконсулт на Световния еврейски конгрес.

"На първо място, споменът е валиден, само ако е точен. Единственото, което дължим на мъртвите, е истината. Нека започна от Франция. В продължение на много години след края на Втората световна война митологията беше, че френските евреи са били изпратени в Аушвиц от германците с участието на няколко сътрудници от Виши. Е, това не беше вярно. Евреите във Франция бяха арестувани, бяха отведени в лагера за интерниране и бяха качени на влак не от германците, а от френската полиция, действаща по заповед на френските власти. И чак през 1995 г. президентът на Франция Жак Ширак призна това и заяви публично, че Франция е била много по-отговорна за депортирането и окончателното погубване на френските евреи, отколкото се признаваше преди. Казвам това заради паралела.

Да, около 50 000 български евреи наистина бяха спасени от депортиране от България. Това е факт. И най-доброто доказателство, с което разполагаме в наши дни, е, че българското гражданско общество и Българската православна църква, митрополит Стефан от София и Кирил от Пловдив са допринесли в много по-голяма степен за това българските евреи да не бъдат депортирани, отколкото всички членове на съюзническото правителство на Хитлер, включително цар Борис.

Попаднах на книгата, публикувана от Джаки Конфорти - "Откраднатият разказ за българските евреи и Холокоста", в която той цитира цар Борис Трети от 22 юни 1943 г. да казва: "Големите щети за човечеството през поколенията, са причинени от еврейския дух на печалбарство", край на цитата. Това предполага, че именно Борис Трети не е имал особено топли възгледи за своите еврейски поданици.

Това е от особено значение за мен, защото на 22 юни 1943 г. в един град в Южна Полша баща ми и съпругата му, както и нейната дъщеря и още 5000 евреи, са депортирани от гетото в Аушвиц. Баща ми бяга от влака, като скача в река Висла. Всички останали, включително съпругата на баща ми и нейната дъщеря, са убити при пристигането им. Така че, трябва да бъдем исторически точни и да разглеждаме историята на Холокоста в нейния истински контекст."

Снимка: БГНЕС

Според Розенсафт българското гражданско общество и Българската православна църква са действали "в истински християнски дух и грижа за застрашените".

"Но ние просто не можем да пренебрегнем факта и знаем числото – 11 343 евреи от Гърция и Македония, които са били арестувани и предадени на германците от българската полиция и от българските войски. Това са реалностите. И единственият начин да се справим с историята, е като се изправим пред нея. Никой не твърди, че някой от живите днес носи някаква отговорност за това. Миналото си е минало. Но има отговорност към историческата истина. Българското правителство е длъжно да признае истината. И да постави това като част от задължението си да гарантира, че историческите данни са записани точно. Никой не прави услуга на никого, като изопачава историята или като внушава, че всички тези 11 343 евреи, виждате ли, те не били толкова важни."

Държавната агенция „Архиви“ представи две изложби: „Осъдени и спасени. Еврейските общини в България и спасяването на българските евреи“ и „Труден избор с голямо значение: спасяването на българските евреи 1943 година“  Снимка: БГНЕС

Запитан смята ли, че ако българските власти признаят отговорността за евреите, които не са били спасени, това ще хвърли сянка върху другия факт - че 48 000 български евреи всъщност са били запазени живи, Менахем Розенсафт подчертава:

"Историята не е черно-бяла, не е едно или друго. Има много малко светци, въпреки че има много дяволи. Оскар Шиндлер е спасил, мисля, около 1200 евреи в списъка си. За тези евреи, които е спасил, той е бил герой. И за потомците им човекът е бил абсолютен герой. Но в концентрационния лагер, откъдето взел тези евреи и ги е накарал да работят в неговата фабрика, като така ги е спасил, е имало номер 1201 и номер 1202 – тези, които не са попаднали в списъка му и които той не е спасил. И това също е реалност, а той е направил най-доброто, което е могъл. Сега обаче българското гражданско общество, българският народ заслужават огромна благодарност и заслужават огромно признание за това, което направиха, за да защитят и спасят живота на своите еврейски съграждани. И никой никога не може да им го отнеме.

А дали цар Борис Трети е участвал в спасяването на евреите, или това е станало въпреки него, не променя факта, че 48 000 евреи са спасени. Това засяга единствено неговата роля в историята и начина, по който е представен. Точно сега въпросът за сегашното управление на България е как ще бъде представено то? Дали ще бъдат представени като мъже и жени, които се изправят пред историята – добрата и лошата? Които си приписват заслугата за доброто, което са направили? И пропускат да признаят, че българското правителство преди 80 години е действало жестоко спрямо евреите в Тракия и Македония. Това са два факта, които трябва да се разглеждат заедно. Не можете да вземете един от тях. Фактът, че евреите от Тракия и Македония са били убити, не отнема нищо от факта, че 48 000 български евреи са били спасени. Фактът, че 48 000 български евреи са били спасени, по никакъв начин не намалява трагедията и не прави по-малък от ужаса за онези 11 343 евреи, които са били изпратени на смърт от българските власти."

Паметните плочи на спасителите на българските евреи до катедралата „Света София“  Снимка: БГНЕС

Какво мислите за факта, че днешното българско служебно правителство, избрано от българския президент, и самият той, всъщност отидоха до паметните плочи, на които е написано, че са копия на плочите, поставени в българската гора край Йерусалим, в знак на признателност. Говоря за плочите на цар Борис Трети и царица Йоанна, които са посочени на тези плочи като спасители на българските евреи. Каква е истината? Копия на плочи, които стоят в Йерусалимската гора ли са? Или са тъкмо махнатите оттам след решение в Израел, че няма достатъчно доказателства за това, че царят е спасител на евреите?

"Знам, че тези плочи в един момент са били поставени. Между другото, знам също, че в българските медии се говореше, че една от тези плочи или едно от тези отличия е било от Световния еврейски конгрес. На някакво събитие в Лос Анджелис през 1994 г. в Център "Симон Визентал", под шапката на организация, наречена Американски конгрес на оцелелите от еврейските концентрационни лагери. Нещо, което не е вярно! Това съм го установил. Нямам представа каква е била тази организация, базирана в Лос Анджелис. Тя няма нищо общо със Световния еврейски конгрес. Както вие не носите отговорност за нещо, което прави някой българин в Лос Анджелис, така и ние от Световния еврейски конгрес нямаме общо с това.

Какво като има паметни плочи? Историята, за жалост, не се пише през призмата на паметните плочи. Тя не се разглежда през призмата на речите, които се произнасят. Тя се вижда през призмата на фактите, през призмата на свидетелите и документите за това, което действително се е случило. Като репортер знаете, че ако някой направи изявление, независимо дали е президент или министър-председател, това, че този човек прави изявление, не прави изявлението вярно. Трябва да го проучите.

А в този конкретен случай, каквото и да е било историческото убеждение по времето, когато са били поставени тези плочи, те не отговарят на истината, на реалностите на историята. В този смисъл, ние като Световен еврейски конгрес, сме напълно на страната на нашия български филиал – организацията на евреите в България "Шалом". И искаме българското правителство просто да се изправи пред истината и пред историческата реалност, за да продължим напред… Защото ние знаем едно. По време на Холокоста нацистка Германия и нейните съюзници са убили приблизително 6 милиона евреи. За щастие 48 000 български евреи не са били сред 6-те милиона, но също така трагичен е фактът, че 11 343 евреи от тези земи са били. Това е реалността. Това са фактите. И не може заради едната част от уравнението да се подмине другата."

Ако от едната страна на уравнението стои изопачаването на истината за Холокоста, тогава какво ще видим от другата? Антисемитизъм ли? Води ли изопачаването на истината за Холокоста до нови форми на антисемитизъм днес?

"Да, за съжаление. Изкривяването на историята на Холокоста, както и отричането на Холокоста е много тревожна част от възраждането на антисемитизма по света. И е много обезпокоително, че 80 години след едни от най-ужасните събития в човешката история, след края на Холокоста, след освобождаването на затворниците от нацистките концентрационни лагери, отново се сблъскваме с шествия в различни части на света, водени от антисемитска, ксенофобска и расова омраза. И в това отношение, за съжаление, евреите никога не са единствените жертви на омразата и фанатизма. Те може да са първите, които най-лесно се атакуват. Но скоро след тях се появяват и други малцинства - роми, мюсюлмани, имигранти, ЛГБТ хората. Ксенофобията и омразата не приключват само по една характеристика и не се спират само на едно място, те продължават и разлагат обществото. Да, изопачаването на фактите за Холокоста е много тревожен знак. Но това е знак, който не засяга само нас евреите, той засяга всички нас като хора."

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

"Коренът ни вика да се приберем." От чужбина до село - защо?

След години живот в чужбина млади семейства в Габровско избират да живеят на село и да се върнат към корените си. Те ще се съберат на среща в Трявна в рамките на кампанията "ЗАвръщането" , започнала в края на 2022 г. Историите си ще разкажат млади хора, завърнали се от Англия, Германия и Дания. Целта на кампанията и на срещата е да се..

публикувано на 24.04.24 в 06:59
Елица Йорданова

Елица Йорданова - между Канада и България

В 43 - ти епизод на рубриката "Америка-илюзии и реалности" гост е учителката по музика Елица Йорданова , която живее в Мисисага, един от сателитите на Торонто повече от 30 години, но не е спряла да се връща в България и да създава нови културни мостове между  двете страни. САЩ са единствената страна, с която граничи Канада . Всички други..

публикувано на 22.04.24 в 09:59
Глория Костадинова - Петрова

Глория Костадинова - Петрова: Разказваме вдъхновяващи истории от врачанския край с щипка хумор

Глория Костадинова - Петрова  на 24 години от Враца е гост в  рубриката ни "Горещи сърца" .  От дете тя е  отдадена на книгите, литературата и творческото писане . Участва в ученически конкурси за поезия и пише първия си роман, когато е петнайсетгодишна.  Увлечението и  страстта към литературата са споделени и в семейството ѝ . Със..

публикувано на 22.04.24 в 09:22
Анна Ризова и театралната школа

Анна Ризова в рубриката "Горещи сърца": Уча децата, че трябва първо да обичат себе си!

За нея няма невъзможни неща. Но най- важното за нея е да накара децата, а и възрастните да повярват в силата на изкуството и познанието. Тя е на 30 години, вече е усвоила няколко професии. Завършила е театрално изкуство, докторант е по "Кинознание и телевизия", преподава на студенти в Югозападния университет, работи като експерт "Реклама" в Радио..

обновено на 21.04.24 в 09:30
Ивайло Шопски

Ивайло Шопски от НД "Традиция" за очите към Дунава в българската история

Днес се навършват 148 години от избухването на Априлското въстание . По този повод за героичното време в българската история след подвига на априлци говорим с Ивайло Шопски от Националното дружество "Традиция" . Отбелязваме 148-мата годишнина от избухването на Априлското въстание по стар стил Да се обърнем към народното..

публикувано на 20.04.24 в 18:17
Анна Йончева, основател на инициативата

Анна Йончева: Благодарна съм за всичко научено от семействата на деца с увреждания

Преди 5 години на една детска площадка в София една майка вижда как дете съветва друго дете да не играе с момиче в инвалидна количка, защото момичето е заразно. Така Анна Йончева решава да направи децата с увреждания видими, за да могат другите деца да свикнат с тях и да играят заедно.  Тя е фотограф-любител, основател на проекта „Различните деца“,..

публикувано на 19.04.24 в 15:53

"Представи си - Не е нужно да гледаш, за да видиш". Проект на студенти от НБУ за незрящи

Студенти по журналистика от 4-ти курс в Нов български университет предизвикват въображението на незрящите, за да ги отведе там, където не могат да отидат. Това се случва в проекта "Представи си - Не е нужно да гледаш, за да видиш", създаден от млади хора за техни връстници със зрителни проблеми. Премиерата на студентското радиопредаване беше..

публикувано на 19.04.24 в 11:15