Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Специалисти по природни науки и визуални артисти се обединяват в творческа резиденция

Истории от музея - може ли танцът на учени и артисти да повиши осъзнатостта за климатичните промени?

Идеята за 3D-мапинг е началото на дълъг процес за навлизане на нови технологии в Националния природонаучен музей

Снимка: Боряна Пандова

Наука и изкуство застават рамо до рамо в Националния природонаучния музей към БАН в мисия да повишат информираността за климатичните промени. 3D-мапинг и артистична резиденция между биолози и дигитални художници целят да запознаят повече хора с тревожната тенденция. 

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Защо белите мечки попадат във фокуса на Часа на Земята днес?

"Това е един от най-атрактивните видове, най-видимите. Не може да изберем някое малко бръмбарче, което живее на Северния полюс. Има насекоми, които живеят там, но бялата мечка е най-видима. Климатичните промени влияят най-много върху животните, които са на върха на веригата. А тя е точно там – огромен хищник, който знаем как ловува. През зимата, като се заледи океанът, мечките дебнат тюлените. Вече почти не замръзва океанът, много бързо се размръзва. Тя трябва изцяло да си промени поведението. Един от проблемите е, че поради незамръзването и липсата на лед тя започва все по-често да посещава населени места. Белите мечки се опитват да се адаптират", пояснява ас. Асен Игнатов, орнитолог, научен илюстратор, докторант в НПМ-БАН. Според него "ще се осъзнаем, когато е доста късно, за да реагираме правилно".

Предупредителен знак на паркинг в Норвегия указва възможността за среща с бели мечки Снимка: ЕПА/БГНЕС

"Това постепенно изчезване на видове, на местообитания не ни влияе пряко, върху всеки от нас, живеем си, радваме се на живота. Изведнъж се случват наводнения, неща, с които природата ти показва, че си се намесил доста грубо в тези крехки отношения, хранителни вериги. За да разберат хората какво се случва всъщност – ние се опитваме да подкопаваме къщичката, в която живеем, махаме тухла по тухла и изведнъж, когато всичко се сгромоляса, ще е доста късно да се реагира", коментира Игнатов пред БНР.

Идеята за 3D-мапинг е началото на дълъг процес за вкарване на нови технологии в музея и за осъвременяване на представянето, казва Нора Караламбева, културен мениджър, докторант в НХА, координатор на изложби и събития в НПМ-БАН и ръководител на научно-творческата резиденция в музея #ARTSCIENCE. Резиденцията свързва учени по природни науки и визуални артисти. Участват студенти от магистърска програма "Дигитални изкуства" на Националната художествена академия. През юни предстои изложба на техните проекти.

Снимка: БГНЕС

"Свързваме учените и артистите в своеобразни дуети. Целта е артистите да разработят инсталации, творчески произведения, в които да имплементират научните теми. Април очакваме проекти. Ще изберем един от проектите и той ще бъде реализиран в материал – няма да бъде само на скица или под формата на текст, а ще бъде изпълнен технологично."

"Аз съм по средата между новите технологии и по-традиционния подход в изкуството. Виждам качествата и на двете неща. Без да стъпим върху миналото и това, което ни е завещано от предците, а в същото време и без да реагираме на това, което се случва в света около нас, влизаме в една статика и спираме в развитието си", балансира Нора Караламбева.

Снимка: Национален природонаучен музей/Боряна Пандова"Програмирането ще го използвам, за да симулирам вече съществуващ природен ефект", отбеляза Люба Мазнова, студент по "Дигитални изкуства" в НХА и графичен дизайнер на свободна практика, участник в резиденцията.

"Ние вземаме нещо, което често е много сложно и недостъпно и го пресъздаваме по интересен начин, така че да може повече хора да се докоснат и да започнат да се интересуват."

"На мен много ми харесаха всички демонстрации, които правим. Доста ми напомнят на детството ми. Като малка доста време прекарвах на село и изненадващо много от нещата, които съм правила тогава, са имали леко научен характер. Правенето на хербарии, колекционирането на буболечки – може би съм имала възможността да стана учен. Може би артист, работещ с учени, е пътят", споделя още Мазнова в предаването "Изотопия".

Илюстрация: Асен Игнатов

За дигиталния артист Владислав Илиев от Studio Phormatik е дебют да прави мапинг върху препарирани животни. За него най-важното послание на мапинга в Природонаучния музей е зрителите да бъдат информирани за проблема с глобалното затопляне и мечките. Подходът е бил изчистен и минималистичен, с документални кадри и светлинни ефекти.

"Ние се опитваме да визуализираме информацията, която ни се даде от учените от БАН и да го направим добре смилаемо, да не стане много дълго. Едно такова видео работи добре между 6 и 8 минути, след това започва да натежава", разказва Илиев.

Самата техника е много нашумяла в рекламния бизнес и "в захаросана корпоративна среда", но интегрирането ѝ в културна институция възпитава естетика и вкус, смята той.

Чуйте повече по темата в звуковия файл.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Чешмата на капитан Петко в Мароня и вековният чинар, под който той е пиел кафе

Къде отекват стъпките на капитан Петко войвода

Нов туристически маршрут в Гърция събира любители на приключенията. Той води по стъпките на капитан Петко Воевода и разказва известни и не толкова истории за живота на легендарния български хайдутин. Туристите имат шанса да посетят къщата музей в родното село на воеводата и знакови места на сраженията, в които е участвал. Маршрутът..

публикувано на 27.05.23 в 15:29
Поморийското езеро

Гражданско сдружение сигнализира прокуратурата за засипване със земни маси до Поморийското езеро

Сдружението "Граждани за Поморие" подаде жалба в прокуратурата заради засипване със земни маси в района на Поморийското езеро, съобщиха от неправителствената организация. Според местните хора засипването нарушава екоравновесието на водния басейн и застрашава техния туристически продукт , който се крепи на лечебната кал, извличана от езерото. От..

публикувано на 15.05.23 в 06:50

Броят на врабчетата в България намалява

Броят на врабчетата у нас продължават да намалява. Тази полезна за човека птица, която е свикнала да живее близо и заедно с нас, изчезва именно заради хората. За седма поредна година се проведе кампанията на Българското дружество за защита на птиците „Ние броим врабчетата“. През 2022 г. дружеството представи резултатите от 19-годишно..

публикувано на 07.05.23 в 07:57

Столичната община включва и детските градини в проект за насърчаване на разделното събиране на отпадъци

Столичната община включва и детските градини в проект за насърчаване на разделното събиране на отпадъци. В 197 училища вече има контейнери, като такива ще бъдат раздадени и във всички общински детските градини. "Разделното събиране е най-интелигентният начин за събиране на отпадъците, затова Столична община включва и детските градини в пилотен..

публикувано на 07.05.23 в 05:30
Египетски лешояд

Двойка египетски лешояди се прибраха в България

Преди броени дни известната в цял свят двойка египетски лешояди се завърна в България в гнездото си близо до град Провадия. Вече 13 години орнитолозите наблюдават на живо редките птици в YouTube, благодарение на инсталираната в гнездото им камера. Видът се превърна в символ на града. Повече за световно застрашения вид птици ще..

публикувано на 30.04.23 в 06:21
Ветрогенератори в германски териториални води

Гигантски вятърен парк в Северно море - между икономическите ползи и заплахата за екосистемите

Енергийният преход в Европа прави първите си гигантски крачки. Девет държави обединяват усилия, за да превърнат недружелюбното Северно море в най-големия европейски източник на вятърна енергия . Лидерите на Норвегия, Дания, Германия, Нидерландия, Белгия, Франция и Великобритания, които имат излаз на Северно море, както и Ирландия и Люксембург,..

публикувано на 29.04.23 в 11:45
ТЕЦ

Петко Ковачев: Стара Загора виси като гюле на целите 1,2 милиарда евро за справедливия преход

Приключи последната информационна среща за напредъка на териториалните планове за справедлив преход, организирана от МРРБ. Ще загуби ли България 1,2 милиарда евро безвъзмездни средства от Фонда за справедлив преход, ще стане ясно през юни. "За разлика от другите два региона – Перник и Бобов дол, където местните власти са много по-напред, в Стара..

публикувано на 27.04.23 в 09:16