Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кметът Стамен Гешев: Град Баня се слави като курортен град. Нищо културно не виждаме в парковете, в сградите

Челен сблъсък между общината и НИНКН за историческата стойност на обекти в град Баня

Арх. Петър Петров: Туристите не търсят само лечебни процедури, а да усетят останалото от историческата среда

Снимка: https://banispa.com/

Благоустрояване на всяка цена, дори за сметка на културното наследство в град Баня? Защо се сблъскват диаметрално гледните точки на местната управа и Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН)? Предложението е центърът, паркът и някои прилежащи сгради и терени да влязат в регистъра на недвижимото културно наследство. 

В интервю за БНР кметът на Баня втори мандат Стамен Гешев се обяви срещу процедурата на НИНКН да се впишат части от центъра на градчето в регистъра на недвижими културни ценности

"Не ни радва. Град Баня се слави като курортен град. Нищо културно не виждаме в парковете, в сградите, които имаме. Единствено сградата на банята, която е строена от известни архитекти. Не виждам нуждата да обявяват като недвижима културна ценност. Буди недоумение защо се прави това нещо."

На проведено снощи обществено обсъждане гражданите са били запознати с уведомлението на НИНКН.

"Архитектите от НИНКН дойдоха да свалят тези сгради от този регистър, да ги заличат, тъй като от тях дори няма помен. Всичко е разрушено. А в същото време са вкарали всичките тези имоти – общински, частни, в процедура, в нов регистър искат да ги вкарат", даде своите пояснения кметът.

От общината се опасяват, че това ще възпрепятства последващо кандидатстване за европейски средстваОбщинският съвет е единодушно против предложението за вписване в регистъра за недвижимо културно наследство, заяви Гешев.

"Абсолютно "против"! Почти всички граждани са "против" и ще се инициира подписка. Ще се подписват жителите на град Баня и хората, които притежават имоти."

Снимка: Фейсбук/Баня Карловско

Гледната точка на Община Карлово и на Общинския съвет не съвпада с нашата гледна точка, контрира Мартин Стоянов, който е сред защитниците на паветата в Баня.

"Едва ли не няма никакви обекти, които са ценни исторически. Баня започва да се оформя като курортно място по времето на цар Борис Трети. Цялата инфраструктура, включително паважните настилки - 30-те години на много малко места в България е имало такива. Ремонтните дейности не изключват да бъде запазена паважната настилка."

Баня всички я знаят като "царска Баня", не става дума само за паважната настилка, изтъкна Стоянов и посочи като ценни за града не само паветата, но и бившето казино, банята, парка.

"Паркът е цял комплекс. Когато говорим за туризъм, не е само да имаш хотели в едно населено място."

Снимка: Фейсбук/ Баня Карловско

Миналата година са започнали териториални програми в няколко населени места у нас. Процедурата се случва по Закона за културното наследство, уточни в предаването "Хоризонт до обед" арх. Петър Петров.

"Говорим за паважните настилки. В София цялата паважна настилка в централната градска част вече е защитена по Закона за културното наследство. В Пловдив самата община преосмисли намеренията си и върна паветата обратно, така че да се запази историческия характер. В Брацигово при вече спечелена процедура по европроекти общината също задейства и там паветата бяха запазени", коментира арх. Петров. По думите му някои от каменните бордюри например днес не могат да бъдат произведени.

арх. Петър Петров Снимка: БГНЕС

Хората в Баня са откровено заблудени, смята архитектът.

"Да не кажа излъгани. Имаме неразбиране, незнание, некомпетентност или нещо повече. Снощи хората са били наплашени."

Много е жалко, че кметът не вижда културно наследство в града, отбеляза още Петър Петров. По думите му е добре туристите да могат да усетят и онова, което е останало от историческата среда на града, защото те не търсят само лечебни процедури.

Рухналите ханове например могат да бъдат реставрирани, а никой не предприема действия, посочи той.

Трите гледни точки чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Бетани Хюз

Проф. Бетани Хюз: България е много специално място

В посолството на България в Лондон професор Бетани Хюз представи откъси от новата си серия по BBC - Wonders of Bulgaria – "Съкровищата на България". Проф. Бетани Хюз е автор на два епизода "Съкровищата на България" от документалната поредица "Съкровищата на света", която се излъчва в 120 държави по света. Хюз е историк, писател, автор на..

публикувано на 28.11.24 в 11:35

Набират средства за 2 асансьора за достъп на хора с двигателни нарушения до водна среда

На 3 декември над 100 държави ще отбележат Щедрия вторник, празник на дарителството и доброволчеството. България ще се включи в инициативата за седми път. Официален партньор на глобалното движение у нас е Фондация „BCause“. Тази година в кампанията се включва и фондация "Мечтатели - Създатели". Фондация "Мечтатели-Създатели" #SwimForAll..

публикувано на 27.11.24 в 11:24
Проф. д-р Людмил Вагалински

Проф. д-р Людмил Вагалински за Хераклея Синтика

Проф. д-р Людмил Вагалински е ръководител на разкопките на Хераклея Синтика от Националния археологически институт с музей към БАН. Хераклея Синтика се намира в долината на река Струма, на около 2 км северозападно от град Рупите и на около 10 км от Петрич. Последните открития на археолозите и намирането на двете 2-метрови статуи предизвикаха..

публикувано на 26.11.24 в 16:51

Разплетоха загадката чия е една от статуите, открити в Хераклея Синтика

Кой е изобразен на великолепната и много добре запазена първа статуя , открита това лято в античния град Хераклея Синтика? Има ли връзка между нея и втората скулптура, която тепърва ще се реставрира и все още се проучва?  Четири месеца след  разкритото от археолозите екипът, макар и предпазливо, даде първите сигурни отговори на среща в..

публикувано на 26.11.24 в 09:15

Сатиричният театър дигитализира фотоархива си, за да опази спомена за поколения творци

От грижа за паметта – така Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър "Алеко Константинов", мотивира решението снимките от хиляди постановки да бъдат сканирани във възможно най-високо качество, възстановени и показани . Това са образите на хората, изградили името на Сатирата. За Сърменов е добре да са познати на новите поколения..

публикувано на 24.11.24 в 14:58
Бойко Чавдаров

Бойко Чавдаров - гражданин на света

Бойко Чавдаров е гост в рубриката "Америка- илюзии и реалности ". От България през Япония и Канада до Америка. С мечта да се завърне отново в Родината! "Имаше период ,когато  ако ме попитат какъв съм, беше ми трудно да отговоря. Живеейки на 3 континента в 4 държави, просто се чувствах като човек на света. Това ми разшири кръгозора и мисленето..

публикувано на 21.11.24 в 17:57
LOFAR е най-големият радиотелескоп, работещ на най-ниските честоти, които могат да се регистрират от Земята.

Как се прави космическа наука с лопати…

Изложбата, посветена на 70 години от създаването на Европейската лаборатория по физика на елементарните частици и 25 години от членството на България в научна организация, отваря врати днес. Домакин е Физическият факултет на Софийския университет. Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до..

публикувано на 21.11.24 в 11:40