Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Оскъпяват ли акумулаторните батерии слънчевата енергия?

Снимка: БТА

В началото на август се очаква Министерството на иновациите и растежа да публикува списъците с фирмите, които ще получат финансиране за изграждане на свои нови ВЕИ системи в комбинация с батерии за съхранение на енергия. Интересът е голям и общата стойност на подадените проекти надхвърля значително бюджета по мярката, който е в размер на 200 милиона лева.

В срок е набирането и на проекти от Министерството на енергетиката, които да подпомогнат българските домакинства в изграждането на фотоволтаични системи. "Зелените" решения и стойността им за хората са във фокуса на световната политика, а всеки инвеститор се съсредоточава освен върху екологичните и над икономическите ползи.

Ръстът на нови мощности на база на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) през 2023 г. в света ще е най-същественият за цялата история, а през 2024 г. този ръст ще продължи. Това е прогноза на Международната енергийна агенция в доклада ѝ от юни тази година.

На Стария континент ускорените инвестиции във възобновяеми енергийни източници предпоставят формулирането на нови и по-амбициозни цели за увеличение на дела на възобновяемата енергия.

Възможности за финансиране по линия на "зелените политики" от Плана за възстановяване и устойчивост се предоставят на български фирми и домакинства.

562 микро, малки и средни предприятия кандидатстват за изграждане на свои нови ВЕИ системи в комбинация с батерии за съхранение на енергия.

Тече срокът, в който Министерството на енергетиката набира проекти по процедурата за изграждане на фотоволтаични системи от страна на българските домакинства. По националната схема за подпомагането им се предоставя безвъзмездно финансиране за доставка и монтаж на слънчеви инсталации за подгряване на вода за битови нужди, както и на фотоволтаични централи за производство на ток, които могат да включват и системи за съхранение на произведената електрическа енергия.

Доставката и монтажът на слънчеви инсталации за битово горещо водоснабдяване могат да бъдат финансирани по тази процедура изцяло, но с не повече от 1960,83 лв. Фотоволтаичните системи се финансират до 70%, но не повече от 15 хил. лв.

Експерти анализират ползата от батериите. Да, те съхраняват енергията, но с тях цената на инвестицията скача.

Доц. инж. Пламен Цанков е заместник-ректор на Техническия университет в Габрово по научноизследователската работа, експерт в областта на енергийната ефективност и ВЕИ. Провежда проучвания на работещи системи за фотоволтаично осветление, използвани при обучението на студентите. Според него при дългосрочни проекти цената се оскъпява и е препоръчително хората да изчислят дали енергията от акумулаторните батерии ще компенсира инвестицията

Ивайло Раднев управлява фирма за проектиране и изграждане на фотоволтаични централи и паралелно с това с екип от съмишленици провеждат обучения за деца. Инвестирал е собствени средства в малка фотоволтаична система с учебна цел. Примерите от практиката му показва, че има и други решения за евтина енергия, освен акумулаторните батерии. Той също изчислява, че когато направиш предварителен анализ, сметките излизат.

------------------

Този материал е изготвен по проекта „Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда“ (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация „Калуст Гулбенкян“ (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).

Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Жена преминава през сух участък от езерото Титикака в Перу, след като гореща зимна вълна е понижила водните нива.

Нафкоте Даби: Въглеродният отпечатък на човек от най-богатите в света е 77 тона, на жител на Нигер - 0,1 тона

Преди започналата в четвъртък 28-ма конференция за ООН относно климатичните промени, британската организация Оксфам посочи най-големия според нея виновник за глобалното затопляне - икономическия елит. Според нов доклад на Оксфам, позоваващ се на данни от края на 2019 година, през предишните 3 десетилетия хората от най-богатия 1 процент са..

публикувано на 02.12.23 в 10:05
Кметът на Плевен д-р Валентин Христов откри Базара на меда

Румен Балински: Консумацията на пчелен мед е ниска, а качествата на нашия са превъзходни!

В Плевен с голям интерес премина Базара на меда и пчелните продукти . За първи път се организирана и европейска „Медена закуска“ . Емил Пътов от град Тръстеник стана „Пчелар на годината” Организатори на Базара на меда и пчелните продукти са Областен пчеларски съюз – Плевен, новосъздадената кооперация „Плевен Мед 2023“ и..

публикувано на 27.11.23 в 09:42
Емил Пътов от град Тръстеник стана „Пчелар на годината” на Плевенска област за 2023 г.

Емил Пътов от град Тръстеник стана „Пчелар на годината”

В Плевен , с решение на Областния пчеларски съюз , Емил Пътов от град Тръстеник стана „Пчелар на годината” на Плевенска област за 2023 г. На среща в заседателната зала на Областната администрация с представители на Областния пчеларски съюз зам. областният управител Николай Абрашев връчи на отличения грамота.  Емил Пътов е с дългогодишна..

публикувано на 20.11.23 в 19:23

Модерна крайбрежна пешеходна зона беше открита в кипърския град Пафос

Модерна крайбрежна пешеходна зона с дължина 4,2 километра беше открита в кипърския град Пафос. Очаква се новата туристическа инфраструктура, чието изграждане струва 7,5 млн. евро, да привлече много нови посетители в най-големия курортен център в западната част на острова. Крайбрежната алея обхваща обширна площ от 47 000 кв. метра и се простира..

публикувано на 20.11.23 в 02:46

Добромир Добринов: Нивата на незаконния дърводобив са изключително високи

България е сред 105-те страни, ангажирани с глобалния план за опазване на горите и спиране на обезлесяването по силата на споразумението от Глазгоу от 2021 г. Водещи производители на палмово масло, соя и какао, които изсичат гори, за да се сдобият с повече площи за земеделие, се задължават да спрат процеса. Над 30 от най-големите световни..

публикувано на 02.11.23 в 13:17
Димитър Куманов

Димитър Куманов: Безобразно се прахосват европейски средства за купчина непотребна хартия

ЕК призова България, Кипър, Ирландия, Испания, Малта, Португалия, Словакия и Словения да финализират прегледа на своите планове за управление на водите, както и плановете за управление на риска от наводнения. Срокът за това изтича след месец. Плановете трябва да се докладват на всеки 6 години. Тези планове потънаха до дъното. Планът за..

публикувано на 26.10.23 в 10:39
Спасителен Център за костенурки

Благотворително парти в помощ на костенурките от Спасителен център

Благотворително парти в помощ на костенурките от единствения Спасителен център за костенурки у нас в Спасителен център за костенурки в село Баня.  Спасителният център за костенурки в с. Баня е единственият подобен в България. В него постоянно живеят над 200 пострадали костенурки, които вече не могат да се върнат в природата. Много от тях са..

публикувано на 22.10.23 в 15:00