Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Как инвестиционните намерения станаха по-важни от здравето на гражданите

Няма институция, към която да се обърнете и да защитите правата си, твърди адвокат Снежана Стефанова

| Анализ
Надбягването с институциите засега и в полза на инвеститорите и в ущърб на гражданите
Снимка: БТА

През 2021 година здравните власти признаха за нормативен пропуск - възможността в населени места да се изграждат производства, които са опасни за здравето на хората и се ангажираха се да променят нормативната база така, че да защитят населението. Три години по-късно ситуацията не е по-различна. Пример от последните дни е инвестиционното намерение за изграждане на завод за рециклиране на стари автомобилни гуми в Пловдив. Намерението на фирмата е да изгради инсталация за рециклиране на 7000 тона автомобилни гуми годишно. Гражданите на Пловдив се опасяват, че преработването на гуми в града означава повече вредни газове, токсични химикали, тежки метали и фини прахови частици в атмосферата. Страхуват се, че животът и здравето на мнозина ще се влошат. Този пример не е изолиран случай. Хора от цялата страна живеят в замърсена среда заради опасни инвестиционни дейности.

Каква е причината и какво би могло да се направи, за да не се допуска изграждането на опасни обекти, които създават риск за живота и здравето на хората?

Във Фейсбук с лекота се откриват множество групи, посветени на различни екологични заплахи за местни общности.

През декември миналата година инициативата "Зелени закони" събра жители от цялата страна, които живеят в риск за здравето си заради вредни въздействия на промишлени предприятия, разположени в непосредствена близост до домовете им.

"Примерите са различни - говорим за кариери за добив на подземни богатства, заводи, крематориуми, депа за отпадъци, инсинератори и всякакви замърсяващи производства", казва Руслана Бояджиева работи в областта на "Биоразнообразието и устройството на територията" към инициативата „Зелени закони“.

Адвокат Снежана Стефанова работи по няколко казуса, свързани с кариери в непосредствена близост до населени места.

"По казуса "Белащица" работя 6 години, от самото начало на проблема с кариерата, с нейното удължаване. За съжаление, са подадени инвестиционни намерения за продължаване на срока с още 25 години, за разширяване на площта на кариерата", разказва за един от тях тя.  

Стефанова се занимава и с казуса "Шишманци", където "буквално става въпрос за 200-300 метра от къщите".

"Имаме си кариера в селото, която вече е с изчезващи запаси, за добив на инертни материали, но от миналата година започна процедура за откриване на нова такава", свидетелства Георги Костадинов, жител на село Шишманци.

Мариана Младенова от квартал "Банево" в Бургас описва сходна ситуация на метри  от нейната къща.

"Аз се намирам на около 50-100 метра от входа на кариерата. Кариерата я виждам от прозореца си. Непрекъснат шум, запрашаване, в зависимост от това откъде духа вятърът. Лятото, когато са отворени прозорците, постоянно всичко се засипва със сив прах."

"Когато е подаван сигнал, РИОСВ преди да дойде кариерата спира работа или започват да пръскат с вода, за да не се вижда този прах, който се вдига. Виждали сме как камионите стоят на Минералните бани и чакат да мине проверката, за да започнат да си работят", допълва Младенова.

Както в Пловдивско, така и в Бургаско хората нямат доверие, че законодателните процедури и техните изпълнители ще гарантират тяхното конституционно право на живот в здравословна и благоприятна околна среда.

Практиката на административните съдилища беше съобразена с европейското законодателство, но през декември тази практика беше изоставена с определение на ВАС, казва адвокат Снежана Стефанова, визирайки конкретно произнасяне по жалба, за която съдът е преценил, че местните хора нямат правен интерес да обжалват предоставянето на концесия и че правен интерес биха имали само лица с имоти в границите на концесията – нещо, което е изключително рязко.

"Това означава, че дори и в съседния имот някой да реши да си направи предприятие, което би могло да бъде опасно за околната среда и вашето здраве, нямате институция, към която да се обърнете и да защитите правата си", твърди адвокат Снежана Стефанова.

Според нея този проблем ще се реши в Европейския съд по правата на човека в Страсбург "и за пореден път европейските институции ще трябва да ни кажат, че грешим, че трябва да променим и практиката, и закона, така че да бъдат в услуга на гражданите, а не на икономическите интереси".

Анализът на "Зелени закони" показва, че преди 2011 година е действала Наредба, издадена от Министерството на здравеопазването, която е защитавала гражданите от инвестиционни намерения в непосредствена близост до къщи, жилищни блокове и места в близост до пътища, по които преминават хора (например манастири). През 2011 година тази наредба обаче бива отменена на база на становище на главния държавен здравен инспектор Ангел Кунчев. Той е сметнал, че екологичната оценка и оценката за въздействието върху околната среда включват и здравния риск за населението.

Справка в Националния регистър за концесиите, направена от Руслана Бояджиева, показва, че към момента фигурират към 550 открити концесии за добив на подземни богатства. След отмяна на Наредба №7 броят на концесиите, открити в непосредствена близост до населените места, са 150

В Министерство на здравеопазването постъпват сигнали и жалби, в които граждани изразяват недоволство и притеснения за настъпило или очаквано влошаване на качеството на жизнената среда във връзка с реализирани или в процес на проектиране и обществено обсъждане на инвестиционни предложения, вкл. за кариери, централи за производство на биогаз, топло-електрическа централа, животновъдни комплекси и др. От Министерството на здравеопазването заявяват, че правомощията им позволяват единствено да извършат експертна оценка на риска за човешкото здраве и ако констатират здравен риск за хората, да информират компетентните органи за предприемане на действия с цел тяхното ограничаване и осъществяване на последващ контрол.

Има редица примери от РЗИ-та, които констатират, че има здравен риск за населението, но не изразяват абсолютно никакво становище за недопускане на инвестиционното намерение, посочва Руслана Бояджиева "Зелени закони". По думите ѝ, в повечето становища дори се определят и здравни граници.

От Министерството на здравеопазването също се позовават на това, че до прилагането на Наредба № 7 е било възможно да бъде прилаган подходът за определяне на минимално допустими отстояния между източниците, които отделят вредности в околната среда.

Сега се оказва, че решенията, които се взимат след оценка на въздействието върху околната среда от директорите на регионалните инспекции по околна среда са единственият механизъм за защита на гражданите

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Аз, морето – Живот в мълчание" - филм за уникалността на живота в Черно море

Зрителите на "Аз, морето – Живот в мълчание" ще видят кадри, които иначе само водолазите могат да видят .  Това каза пред БНР Кремена Ватева, координатор на кампанията "Живо Черно море" на "Грийнпийс"– България. Филмът насочва вниманието към уникалността на живота в Черно море. В него са включени невиждани досега кадри на живота в..

публикувано на 26.11.24 в 17:59
Кметът на Сандански Атанас Славчев

Сандански - лечебен въздух и минерална вода в съчетание с богата история и кино

Сюжетът на сериала "Вина" показва и значението на местното вино като културно наследство. По инициатива на продуцента на филма  Надежда Цветкова  в центъра на Сандански беше организирана публична прожекция, която привлече много хора от различни краища на страната. А след успеха на сериала, чрез който видяхме живописната природа, традиционната..

публикувано на 26.11.24 в 12:03

18 хиляди дървета ще бъдат засадени в Кипър за борба с климатичните промени

В Кипър по европейски проект ще бъдат засадени 18 000 дървета, образуващи 30-километров жив плет, за борба с климатичните промени и риска от превръщането на земеделски райони в пустиня. С две големи акции днес се открива новият залесителен сезон на острова, който продължава до края на януари.  Около 7000 устойчиви на суша дървета и храсти ще бъдат..

публикувано на 24.11.24 в 03:26
29-ата климатична конференция в Баку, Азербайджан

Нова сделка за климата бе постигната в Баку след извънредни преговори

Ново финансово споразумение за подпомагане на най-уязвимите държави беше постигнато на 29-ата климатична конференция на ООН в Баку, предадоха световните агенции. Целта е то да помогне на най-засегнатите правителства да се справят с последствията от глобалното затопляне, но сумата, която те ще получават всяка година, вече беше разкритикувана като..

публикувано на 24.11.24 в 02:18
Проект

Благотворителни и еко каузи по проект "Активни младежи в Родопите"

Младежи от няколко училища в Смолянско създават благотворителни и еко каузи по проект "Активни младежи в Родопите" по Програма "Еразъм+". Той е насочен към възможностите за младежко участие в разработване на политики за подрастващите от общините Смолян, Девин и Рудозем.  Проектът предвижда семинари за обучение на младежи във всяка от трите..

публикувано на 23.11.24 в 09:30

Как се борят с мръсния въздух в Лондон

Лондон е сред първите градове, които се индустриализират. За 100 години британската столица се превръща в един от най-големите градове в света. Интензивната индустриализация в комбинация с увеличаващия се брой на домакинствата, които се отопляват с изгаряне на дървесина, довеждат до силно замърсяване на атмосферния въздух. През 1952 г., заради..

публикувано на 22.11.24 в 06:51
Евгения Ташева

Евгения Ташева: Сякаш има паралелни реалности при управлението на отпадъците

" Много са поводите за притеснение , когато човек погледне към това как се управляват отпадъците в България. Сякаш има паралелна реалност ". Това каза пред БНР Евгения Ташева от екип "Нулеви отпадъци" в Екологичното сдружение "За Земята", която представи изводите от доклад, разкриващ слабостите и нуждата от реформа на управлението на битовите..

публикувано на 21.11.24 в 18:16