Рокадите по върховете в Европа и НАТО белязаха изминалата седмица

Европейските лидери одобриха номинациите на Урсула фон дер Лайен за втори мандат начело на Европейската комисия

Урсула фон дер Лайен очерта принципите, към които ще продължи да се придържа. Освен нейната бяха одобрени кандидатурите и на министър-председателя на Естония Кая Калас за върховен представител по външната политика и сигурността и тази на португалския премиер Антонио Коща за председател на Европейския съвет.

Номинациите на Фон дер Лайен и Калас не са окончателни и изискват потвърждение от Европейския парламент. За поста на Анотио Коща не е нужно гласуване в Европарламента. Той се избира автоматично и ще встъпи в длъжност на 1 декември.

Вотът в Европарламента за Фон дер Лайен и Калас, който би могъл да стане на учредителното събрание на 18 юли, се очертава доста труден. Особено след знаците, които дойдоха от Италия. Премиерката на Италия Джорджа Мелони, която е председател на на Европейските консерватори и реформисти - трета политическа сила в Европарламента, се въздържа от гласуването за Фон дер Лайен и бе против Коща и Калас.

Председателят на Европейската комисия каза, че ще работи с целия парламент и заяви цитирам: "Трябва да убедя мнозинството. Сега сме в процес на изграждане на платформа между Европейската народна партия, социалистите и „Обнови Европа“. Урсула фон дер Лайен добави, че ще потърси контакт и с други групи, в т.ч. извън тази платформа, за да убеди по-широко мнозинство.

ЕС и УКРАЙНА

Част от обсъжданията на постове и приоритетите на Евросъюза за следващите пет години предстоят, а украинският президент Володимир Зеленски пристигна лично в Брюксел за заседанието на евролидерите.

Европейскят съюз даде зелена светлина за план за използването на първия транш от приходите от замразените руски активи за военна помощ за Украйна, като се заобикаля унгарското вето.

Новината дойде в навечерието на срещата в Брюксел на външните министри на 27-те страни членки.

Преди заседанието върховният представител за външната политика и сигурността Жозеп Борел заяви:

Борел каза още, че първият транш от приходите - около 1 милиард и 400 милиона евро - се очаква да бъдат достъпни следващата седмица. На същото заседание в Брюксел лидерите на Еврокомисията на на Съвета подписаха с Киев споразумение за съвместни ангажименти за сигурността между ЕС и Украйна.

В седмицата, в която продължиха атаките на руските сили срещу украинскаат Харковска област, Европейският съюз започна преговори за присъединяване на Киев. Президентът Володимир Зеленски определи старта на процеса, като "исторически" и обеща, че "нищо няма да ни отклони от пътя към обединена Европа".

Рюте оглави НАТО

Настоящият и най-дълго управлявалият министър-председател на Нидерландия Марк Рюте беше избран официално за следващия генерален секретар на НАТО. Той ще наследи на поста Йенс Столтенберг и ще поеме неговите функции на 1 октомври тази година.

До избора на Рюте се стигна, след като неговият конкурент и президент на Румъния Клаус Йоханис, на когото се гледаше като на гласа на Източна Европа, се оттегли от надпреварата.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху обяви, че "интензивната фаза" на войната в ивицата Газа е пред приключване.

Нетаняху даде през тази седмица първото си интервю за израелска телевизия от терористичния рейд на палестинската групировка Хамас на 7 октомври миналата година. Без да посочва конкретна дата или срок премиерът уточни, че има предвид пълно превземане на град Рафах - на границата на Газа с Египет - и добави, че това няма да означава край на войната.

Част от участващите в операцията в Газа военни ще бъдат изпратени на границата на Израел с Ливан:

Израелските сили продължават офанзивата си срещу Хамас в ивицата Газа на фона на протести в Израел с искания за примирие и размяна на заложници.

Изборите във Франция

Във Франция тази неделя ще се проведат едни от най-оспорваните избори от десетилетия. До предсрочния парламентарен вот се стигна след като центристката партия на Макрон претърпя тежко поражение от крайнодесния "Национален сбор" на Марин Льо Пен на европейските избори на 9 юни.

Три дни преди изборите Льо Пен изрази увереност, че партията й ще спечели мнозинство и че ще излъчи премиер - кандидатът на "Национален сбор" е 28-годишният Жордан Бардела.

А президентът Еманюел Макрон предупреди, че политиката на крайнодесните и крайнолевите сили във Франция може да доведе до "гражданска война". В интервю за френския подкаст "Generation Do It Yourself" Еманюел Макрон разкритикува действията и на двете крайни партии - "Националния сбор" на Марин Льо Пен и крайнолявата "Непокорна Франция" на Жан-Люк Меланшон.

Първият тур на предсрочните избори във Франция ще се проведе тази неделя, а вторият е насрочен за 7 юли.

Според последните социологически проучвания 35% подкрепа на първия тур ще получи "Националният сбор", следван с 27 процента от лявата коалиция "Нов народен фронт", част от която е и партията на Меланшон. Чак на трето място се нарежда партията на Макрон "Ренесанс" с 20 на сто подкрепа.

И към изборите във Великобритания...

10 дни преди общите избори на 4 юли - проучване на общественото мнение в страната потвърди, че "Реформирай Обединеното кралство" на Найджъл Фарадж изпреварва Консервативната партия.

Убедително начело продължават да са лейбъристите с 42-процентно одобрение, "реформаторите" са с 19%, а консерваторите - с 18%.

През седмицата британският премиер Риши Сунак обвини Найджъл Фарадж, че е "успокоил" Владимир Путин с коментарите си относно руското нахлуване в Украйна. В интервю за вестник "Дейли телеграф" Сунак направи паралел между лидера на "реформаторите" и онези, които се противопоставиха на твърдата позиция спрямо нацистка Германия на Адолф Хитлер през 30-те години на миналия век.

Найджъл Фарадж предизвика голяма полемика миналата седмица, като заяви, че Западът е "провокирал" Русия с „разширяването на НАТО и Европейския съюз на изток". След това той предложи да се проведат мирни преговори. Сега Риши Сунак заяви, че разговаря редовно с Володимир Зеленски, че е прекарал много време с екипа му и че е бил няколко пъти в Украйна.

Дебатът в САЩ 

"Катастрофа и фарс". Така политически коментатори определиха първия дебат преди президентските избори в Съединените щати между президента Джо Байдън и бившия президенти Доналд Тръмп.

Преобладаващи лични нападки и вяло, мъчително и дори некадърно, определяно от някои политически наблюдатели представяне на Байдън.

Сред открояващите се моменти по време на дебата, гледан от над 50 млн. американсци, бе взаимно предизвикателство за голф мач между двамата.

Все пак в дадените им 90 минути ефирно време двамата изложиха вижданията си за състоянието на американската икономика, кризата с мигрантите по южната граница, войните в Украйна и Близкия Изток и НАТО.

Според френския "Монд", хрипливият и на моменти запъващ се Джо Байдън е създал усещане за неравностойно представяне, потвърждавайки опасенията на много американци, че на 81 години той е твърде стар за президент.

И все пак трябва да има победител...Според данните изнесени от телевизията - домакин на дебата - CNN, 67% от зрителите считат, че Тръмп е спечелил телевизионния сблъсък в сравнение с 33%, които са дали своя глас в полза на Джо Байдън.

А според рейнтигови агенции дебатът е сред трите най-ниско оценени от зрителите от 1976 г. насам.

Основателят на WikiLeaks Джулиан Асандж вече е свободен. Той се прибра в родната си Австралия, след като сключи сделка с американската прокуратура, която му гарантира свободата.

Съдебната битка на Асандж продължи 14 години. той прекара повече от пет години в британски строго охраняван затвор и седем години преди това в посолството на Еквадор в Лондон, борейки се срещу екстрадиране в Швеция по обвинения в сексуално посегателство и в САЩ, където му бяха повдигнати 18 обвинения.

Делото срещу 52-годишният австралиец бе гледано в малката островна американска територия Северни Мариански острови, която се намира в Тихия Океан.

Асандж се призна за виновен в едно престъпление - обвинение за заговор за получаване и разкриване на секретни документи, свързани с националната отбрана на САЩ. Съдията го осъди на пет години затвор, които обаче Асандж вече прекара зад решетките във Великобритания.

Така основателят на WikiLeaks напусна съдебната зала като свободен човек и се отправи към родната Австралия. Той обаче вече няма да може да посещава Съединените щати.

При кацавето си в Канбера Асандж бе посрещнат от баща си и съпругата си Стела, която заяви, че Джулиън не е заслужавал да прекара и един ден в затвора.

Според адвоката на Асандж Дженифър Робинсън обвинението поставя "опасен прецедент" за журналистите и издателите.

РСМ

ВМРО-ДПМНЕ официално вече управлява Република Северна Македония заедно с коалицията от албански партии ВЛЕН и движението "Знам". Новото правителство, начело с Християн Мицкоски, беше одобрено през изминалата седмица от 120-местния парламент в Скопие със 77 гласа "за".

При произнасянето на клетвата премиерът Мицкоски и министрите му произнесоха конституционното име на държавата - Република Северна Македония.

В изказването си в края на дебатите преди гласуването, Мицкоски заяви, че е безсилен и че ще трябва да произнесе "срамната" според него дума "Северна", но се зарече да направи всичко по силите си "да се поправи тази несправедливост":

Мицкоски разкритикува предшествениците си във властта за ангажимента да бъдат включени българите в преамбюла на конституцията на Република Северна Македония.

Премиерът на югозападната ни съседка определи това като грешка, която ще струва много на гражданите на страната му: