По неотъпканите пътеки към училище

''Изотопия'' открива новата учебна година с Джон Кийтинг от ''Общество на мъртвите поети''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

С първия училищен звънец за поредна година някои хора ще направят всичко възможно децата в България да са по-мислещи и по-смислени, но много повече ще се постараят да ги заглушат, уеднаквят и затъпят.

Песента на Pink Floyd, в която черният сарказъм не е добре приет в класната стая, не трябва да се приема първосигнално. Не е насочена нито срещу учителите, нито срещу училищата. Роджър Уотърс казва, че не е буквална критика на образователната система, а опит да се насърчи индивидуализмът, устремен срещу еднаквите четвъртити тухли в стената.

Another Brick In The Wall прозвуча на концерт в Летния театър на Варна на 22 август. Цялата публика пееше с пълно гърло, песента бе и бис за концертиращите музиканти – гости от Италия и солисти от Варненската опера.

По ирония на съдбата в същия ден 26-има варненци, сред тях учители, училищни психолози, ръководител на школа, училищен счетоводител и младежки работник, попаднаха в партиен черен списък. 26-имата бяха и са капка в морето от стотици, несъгласни с политическата конюнктура.

Ясно е какво стана след това, кой реагира и кой си замълча, защото в образователната система има хора с мнение по закон, приет набързо и без смислен обществен дебат. За нивото на дебата по промените в Закона за предучилищното и училищното образование, които забраняват "пропаганда на нетрадиционна сексуална ориентация", каквото и да означава това точно, подсказа една от депутатските реплики в кулоарите на Народното събрание.

"Ако евроатлантизмът е да ме направи жена, тогава, давам ви заглавие, не съм евроатлантик. Няма да стана по никакъв начин и няма да го направя. Нито желая внуците ми да го направят. Честно си говорим. (…) Ако това е определението, можете спокойно да напишете: "Борисов не е евроатлантик". Ама категорично не е и няма да бъде", заяви Бойко Борисов пред репортерите на 9 август с поглед, вперен към Всевишния, на когото често се уповава.

Кой да помни, че на 26 септември преди 4 години той, на обичайните си обиколки, казваше: "В ГЕРБ сме виж колко жени, само жени. Дето се вика – тук-таме мъж, ама и той жена". Такава била модата, коментираше някогашният премиер.

Модата сега е политиците да влизат с бутонките на учители, ученици, родители, учени. Сега депутатите се надпреварват да предлагат още законови промени – все загрижени за децата. Този път се вълнуват от медицински интервенции за смяна на пола при деца. И докато народните избраници действат на пълни обороти, преди седмица пред бТВ служебният образователен министър Галин Цоков потвърди: "Пропаганда няма".

Нещо повече:

"Учениците обикновено се обръщат дори за съвет към учителите си, към класните ръководители, към психолозите. Понякога този съвет е по-интимен, отколкото съветите, които получават от родителите, защото учителите са хората, които най-дълго време през деня прекарват с децата. Искам да уверя, че те са професионалисти, че те няма да навредят в никакъв случай на децата по един или друг начин, най-малкото да водят каквато и да е пропаганда."

Затова пък политиците могат да навредят много.

"Българските учители не могат да бъдат вкарани в списъци като тези черни списъци, защото те през годините са извоювали да бъдат в два основни списъка: единия списък, който четем на 1 ноември, в Деня на народните будители, а другия – на 2 юни, Деня на героите."

Служебният министър препоръча на учителите да си припомнят есетата на Георги Марков от "Задочни репортажи за България":

"Като четеш историите на другите народи, виждаш, че те са правени от крале, генерали и политици. Нашата история, българската, е правена от учители! Това някои или не го знаят, или не го разбират!"

Да четат не само учителите, да четат и депутатите. Текстът е "На училище – учителите". Има и за учениците, където разбирате какво е в тоталитарна система за учителя да доносничи ученик.

Нещо подобно се налага да направят и част от героите във филм, който в "Изотопия" припомняме с новата учебна година.

Джон Кийтинг е новият учител по английски в престижната мъжка академия "Уелтън", където властват четири принципа: традиция, чест, дисциплина и съвършенство. Според част от момчетата обаче традицията се е превърнала в декадентство, честта – в нереалистични очаквания, дисциплината – в терор, а съвършенството – в отпадък.

Разбира ги г-н Кийтинг. Той също е възпитаник на "Уелтън" и знае цената, която будните деца плащат пред колеги, възпитатели и родители. Кийтинг ги кара да скъсат скучните и безсмислени страници от учебника, където уж трябва да научат как се разбира поезията. Тя, поезията, е сред онези насъщни за човека достижения, заради които си струва да живеем и да бъдем лекари, адвокати, банкери, учи Джон Кийтинг, когото учениците могат да наричат "капитан" по стихотворението на Уолт Уитман "О, капитане! Мой капитане!".

Каква е голямата цел на Джон Кийтинг, в чиято роля се превъплъщава страхотният Робин Уилямс? Да уловят мига и да направят живота си необикновен, преподава учителят по литература на учениците. И, разбира се, да не бъдат конформисти.

В една от сцените класът марширува насред двора. Тези, които гледат отстрани, си казват: "Е, аз нямаше да съм като другите, щях да съм различен". Но защо тогава всички пляскат на маршируващите в едно и също темпо...? Трудно е да отстоиш собствено мнение пред другите, особено ако е непопулярно. Особено ако стадото каже: "Това е лоооошооо", блее г-н Кийтинг без свян.

После цитира стихотворение на Робърт Фрост.

Пътят, който не избрах

Два пътя се разделяха в гората
и нажален, че не намирам как
да съм един – и да вървя по двата,
стоях и с поглед първия изпратих;
додето скри се в жълтия шубрак.

Поех по втория, и той прекрасен
и вероятно по-добър за мен –
недоотъпкан и в трева обрасъл;
макар че рядко някой тук се вясва
и първият бе също зашумен.

И двата бяха скрити отзарана
под лист, от стъпки още непосърнал.
О, първият за други ден остана!
Но път от път е лесно да се хване
и надали изобщо ще се върна.

Години ще са минали, когато
с въздишка подир време ще разправям:
два пътя се разделяха в гората,
по-неотъпкания аз избрах от двата
и всичко е различно оттогава.

(1916 г., превод: Зорница Христова)

Откакто момчетата решават, че ще следват неотъпканите пътеки, всичко е различно. Е, с малко изключение – възкресяват съществувалото някога тайно "Общество на мъртвите поети". В него е бил и Джон Кийтинг. Чели Уитман и Фрост.

Разгръщали и Хенри Дейвид Торо:

"Как е възможно човек да бъде удовлетворен просто от това, че има мнение? Къде е удовлетворението, ако той е на мнение, че е недоволен?"

(из "Гражданско неподчинение", 1849 г., превод: Албена Бакрачева)

В обществото – нощем. Денем в клас учат за Шекспир сякаш в стаята са Марлон Брандо и Джон Уейн.

Невероятният талант на Робин Уилямс блести в "Общество на мъртвите поети" от 1989 г. на режисьора Питър Уиър, награден с "Оскар" за най-добър оригинален сценарий. Уилямс е номиниран за ролята на г-н Кийтинг, но печели статуетката за "Добрият Уил Хънтинг" от 1997 г.

Младият Уил Хънтинг има изключителен математически талант, но работи като чистач в Масачузетския технологичен институт. Понякога има агресивно поведение, арестуван е няколко пъти. Преживял е тежко детство и е подозрителен към всеки, който иска да му подаде ръка. Леда пропуква психоаналитикът и преподавател, при когото Уил трябва да ходи. Разбира се, ролята е поверена на Робин Уилямс.

В много филми той застава на страната на децата – чувствителни, препатили, болни, умни, бунтовни, талантливи. Спомнете си само как като Пач Адамс разсмиваше малки онкологични пациенти например.

Самият Уилямс обаче не бе винаги весел. Страдаше от депресия, а преди десет години, през август, сложи край на живота си. Сред множеството, което го изпрати, се открои специфична група – хората, станали учители след изпълнението му в "Общество на мъртвите поети".

Малка част от написаното в социалните мрежи тогава цитираха от ВВС:

"Чувствам се сякаш загубих ментор. Робин Уилямс като господин Кийтинг промени моя път в живота."

"Робин Уилям или господин Кийтинг, моето вдъхновение да стана учител, си отиде. "О, капитане! Мой капитане!" Дано душата ти почива в мир."

"Почивай в мир, Робин Уилямс! Все още си спомням как исках да имам необикновен учител като него в "Общество на мъртвите поети"."

"Исках да съм журналист, но след като гледах "Общество на мъртвите поети", промених плановете и станах учител. Добрите актьори наистина променят света."

Има синева над главите ни, както пеят от американската рок група Dead Poet Society. Казват, че името им няма общо с филма, нито с книгата, написана по-късно по лентата, но пък може би няма нищо случайно, нали?

И все пак различни похлупаци ни пречат да видим синевата. Истинско възраждане има, само когато смели и напредничави умове ни помагат да разбием преградите.

"Несправедливи закони съществуват: ще приемем ли да им се подчиняваме, или ще се опитаме да ги подобрим и само додето успеем, ще ги спазваме, или пък незабавно ще се заловим да ги нарушаваме? При правителство като понастоящем нашето хората обикновено решават да изчакат, додето убедят мнозинството да промени законите. Повече смятат, че проявят ли непокорство, вредата ще е по-голяма от ползата.

Виновно за това е самото правителство. ТО Е, което действително прави вредата по-голяма от ползата. Защо не е по-разумно, та да предугажда и провежда необходимите реформи? Защо не тачи своето мъдро малцинство? Защо крещи и се съпротивлява още преди да е наранено? Защо не поощрява своите граждани винаги да следят и го уведомяват за грешките му и тъй да му помагат да се справя с тях по-добре? Защо вечно разпъва Исуса, отлъчва от църквата Коперник и Лутер, а Уошингтън и Франклин обвинява в бунтарство?"

(из "Гражданско неподчинение", 1849 г., превод: Албена Бакрачева)

Хенри Дейвид Торо пише есето си за гражданското неподчинение през 1849 г. Актуалността му е повече от очевидна в дните, в които учители биват подлагани на лов на вещици, дори без да са нарушили закон. Просто защото имат собствено мнение.

Един от големите писатели и философи, Торо, е бил и учител. Двигател на трансцендентализма, привърженик на скромния живот сред природата. Вероятно помните автобиографичната му книга "Уолдън" за доброволното му изгнаничество край едноименното езеро. Някои от описанията вдъхновяват поезията на ирландския поет Уилям Йейтс.

Но изречение от цитираното есе ("Маса хора водят живот на кротко отчаяние") се превръща в мото на борците за свободи от различни раси, вероизповедания и партии. Пасивната съпротива на Махатма Ганди, речите на Мартин Лутър Кинг, някои казват дори политики на Британската лейбъристка партия, са повлияни от Хенри Дейвид Торо.

"Всички признават, че човек има правото на революция, сиреч правото да откаже покорство и да се опълчи срещу държавата, когато нейната тирания или безпомощност стане извънмерна и непоносима. Почти всички обаче смятат, че случаят днес не е такъв."

(из "Гражданско неподчинение", 1849 г., превод: Албена Бакрачева)

Днес се оказва винаги. Можете да го отнесете към 2024 г., а можете да се върнете до 1959-а, когато се развива действието във филма "Общество на мъртвите поети".

И в него най-поетичната революция не остава ненаказана. Един от учениците – талантливият Нийл Пери, се опълчва на деспотичния си баща и аморфната майка и се записва на театър. Отличник, за когото родителите избират медицината, Нийл иска да опита и голямата си страст – изкуството. Дарбата му личи още в първата шекспирова постановка, в която се включва. Верните му съученици от тайния клуб, както и учителят по литература г-н Кийтинг, са впечатлени от играта.

Разярен обаче е таткото. В отчаянието си на нечуто и неразбрано дете, което трябва само и единствено да мълчи и козирува, Нийл се самоубива. Възрастните, потискали момчето, хвърлят вината върху този, който го е подкрепял. Така училищното ръководство изнудва членовете на обществото да набедят своя преподавател и той е изгонен.

В края на филма е една от емблематичните, но и реалистични сцени от историята на киното. Десет момчета се изправят на чиновете си и се обръщат към любимия учител с думите на поета и журналист Уолт Уитман. Осем остават седнали, с поглед в земята.

И това е добре, защото не всички мислят еднакво. Това е урокът на Джон Кийтинг. Целият клас го е научил независимо какво решение взима всеки от учениците.

Различни са и десетте върху чиновете. От притеснителния Тод, приятел на Нийл, един от великолепната седморка в "Общество на мъртвите поети", през вечно сополивия съученик до най-прагматичния, който не разбира нищо от поезия, но пък знае какво е достойнство.

Защо ви разказваме всичко това? Нима искаме да развалим удоволствието на малцината, които не са гледали 35-годишен филм? Нима има смисъл да му отделим толкова внимание, след като е просто фикция?

Всъщност е много повече.

"Гениалният комик и актьор Робин Уилямс си отиде. Той бе единствен по рода си, един на милион, невероятен." Осезаемо е вълнението на Джими Фалън, популярния водещ и комик, когато трябва да съобщи за кончината на Уилямс.

Джими знае как се прави, когато се отдава почит на истински учител. Знае и публиката в студиото. "Ще липсваш, капитане, мой капитане", провиква се Фалън върху бюрото под бурните аплодисменти на зрителите.

С добро за Робин Уилямс си спомня и Итън Хоук, чиято звезда изгрява именно в "Общество на мъртвите поети". Младият Итън изиграва Тод Андерсън, най-срамежливото и мълчаливо момче в компанията, което обаче първо се качва върху чина и през сълзи се извинява на г-н Кийтинг.

Хоук казва, че децата му не го познали, когато гледали филма за първи път, накарани от баба си.

"Той беше невероятно забавен. Беше много отпуснат, много изобретателен. Ставаше, играеше този учител. Импровизираше постоянно, по цял ден. И колкото повече се смееше екипът, толкова по-насърчен беше.

Наистина исках да съм сериозен актьор. Бях чел Станиславски и искрено желаех да съм в образ, да не се смея. Колкото повече не се смеех, толкова повече полудяваше. Подиграваше ми се: "Този не иска да се смее!", а от ушите ми излизаше пушек.

Опитвах се да свърша добра работа. Исках да съм като Монтгомъри Клифт. Затова мислех, че ме мрази, защото постоянно ми се нахвърляше. Веднага щом започваше действието, ми се нахвърляше: "Ей, Тод!" (това бе името на героя ми).

Когато филмът свърши, трябваше да се върна на училище. Получих обаждане, беше от голям холивудски агент. Той каза: "Аз съм агентът на Робин Уилямс, от теб ще излезе нещо и трябва да те поема." Отвърнах: "Наистина ли?". Ето как Робин Уилямс ми намери първия агент, който и досега ми е агент."

Думи на актьора Итън Хоук в интервю на ВВС преди шест години. Като думите на много други, вдъхновени от двама учители – измисления Джон Кийтинг и истинския Робин Уилямс.

Колко са те точно? При 16 млн. и 400 000 долара бюджет, филмът "Общество на мъртвите поети" има приходи от 235 млн. и 860 000 долара. Но това не е история за пари, те само показват колко много хора са се сдобили с кинобилет.

Напълно реален е и измислящият истории Уолт Уитман, капитанът в разказа. Журналист и поет, доброволец в болниците на Вашингтон по време на Гражданската война в Америка. И неговата сексуалност се обсъжда, докато е жив, че и после. Някои намират творчеството му за обидно.

Други го наричат "първия американски поет на демокрацията". Битниците Алън Гинсбърг и Джак Керуак възприемат начина му на живот. Друг гениален американски поет, Лорънс Ферлингети, сам нарича себе си "едно от лудите деца на Уитман".

Влиянието му се открива от литературни творби като "Дракула" на Брам Стокър до музикални произведения на съвременни композитори.

Единственият запис с гласа на Уолт Уитман е открит случайно от асансьорния техник и колекционер Роско Хейли. Записът от 1890 г. е излъчен, едва след като звукоинженери от американското обществено радио NBC успяват частично да го възстановят. В 36 секунди Уитман прочита стих от поемата си "Америка". Говори за страна, в която мъжете и жените са равни, за силен, справедлив, способен и богат народ, който уважава земята и закона, воден от любовта и желанието за свобода.

Тези са всъщност мислите на всички хора
от всичките страни и времена – не са те само мои собствени.
Ако не са и ваши, както са и мои,
не са те нищо или почти нищо.
Ако не са загадката и решението на загадката,
те не са нищо.
Ако не са тъй близки, както са далечни,
те нищо са.
Това е тревата, която расте навсякъде,
стига да има земя и влага.
Това е въздухът изобщо, който къпе земното кълбо,

пише в "Песен за себе си" Уолтър Уитман. Преводът на български е на Владимир Свинтила.

С аплодисменти – така варненската публика изпрати музикантите на 22 август, които разбиха стената с Pink Floyd. Не "Довиждане", а "Здравейте" казваме на учители, ученици, училищни психолози, педагогически съветници и директори на 15 и 16 септември.

На най-малките, първокласниците, които имат истинска нужда от смели капитани, ще дадат питка с мед. Да им е сладко в училище. В "Изотопия" питката е замесена от още един американец – джазмена Дон Елис. Новатор, свързал завинаги името си с българската музика, той популяризира джазирания ни фолклор на световната сцена. Милчо Левиев е част от прочутия оркестър на Дон Елис, който му носи множество награди, сред които и "Грами" за темата на филма "Френска връзка".

А ние черпим със "Сладка питка" всички достойни учители, които не се страхуват да бъдат капитани, да възраждат мъртвите поети и да вдъхновяват бъдещите.

Цялата история чуйте в звуковия файл.

Изображения: генерирани с Midjourney по описания на Лора Търколева

Споделете

По неотъпканите пътеки към училище

БНР подкасти:

Сергей Белалов: Световните игри за трансплантирани са празник на живота

Христо Цветков: Българите от Беломорието са измъчвани, гонени, убивани - историята трябва да се помни

Максим Караджов: Асимилацията на коренното население е бил проблем, както на българи, така и на гърци

Много българи избират Кавала за почивка и за бизнес

Преди и след: Как комунистическият режим организираше младите хора?

Щъркелите си тръгват, но над 200-300 топлолюбиви птици остават да зимуват

"Светло бъдеще" за Мраченик, или мотиката като терапия

Соня Йончева, Пласидо Доминго и Хосе Карерас - "Големият финал" в София

Проф. Антоанета Христова: Натрупано е напрежение, което може да се изрази в граждански протести

Надежда Бобчева: Васева е неинициативна, предприятието има неизпълнени дейности

Предавания

За БНР

Програми

Радио България