2
Тя не е нито филмова, нито поп звезда, но се радва на популярност за която мнозина биха й завидяли. Името й знаят много от децата и възрастните. И не само в Чикаго, а и в САЩ.
Търсят я за какво ли не. Винаги е готова да помогне. Казва,че за нея успехът не е в материалното, а в това да сбъднеш идеята. А тя знае как да го направи. С усещане за правилната посока .
Повече от 260 неделни училища извън границите на България - нейното е най-голямото. Учениците в т.н. Малко българско училище са повече от 600. Отдавна много хора са й повярвали и са застанали до нея не само, за да й поверят обучението на децата си, а и да помагат с каквото могат.
Така българската общност в Чикаго повярва на мечтата на учителката и директорката Живка Петрова и се обедини, за да закупи училищна сграда, която сега е и училище, и културен, и спортен център, и просто място на българите в Чикаго.Живка Петрова тайничко споделя,че най-новата й мечта е да направи Детски музей по американски образец в България, за да могат там децата да правят всичко онова, което не им се разрешава да правят у дома. Не уточнява мястото, нито времето кога ще се случи, но аз вярвам, че щом го е намислила няма как да не стане. Зная дори и това,че няма как да не бъде близо до морето и любимия Бургас, но това е за бъдещето. А сега и тук е настоящето. И за началото на поредната учебна година.
Между право, математика и биология преди десетилетия Петрова избира българска филология. А като момиченце от Бургас преди това е категорично е заявявала,че иска да стане актриса...
"На 6 години си спомням двора на къщата в която живеехме в Бургас. Тогава правехме театрални пиески. Успявах да организирам добре децата от съседната улица, които бяха публика или играеха възложени от мене роли. Тогава си мислех,че искам да стана артистка. Но наблюдавайки тия мои занимания, родителите ми непрекъснато повтаряха, че май ще стана учителка, а не артистка. Но лично аз съм го осъзнала някъде в горните класове на гимназията, когато имах 2 преподавателки на които се възхищавах. Едната беше преподавател по биология, другата по химия. Много различни помежду си въпреки, че бяха приятелки. Едната беше изключително приятелски настроена към учениците, другата беше строга, но справедлива. Знам,че и двете ми бяха пример и не знаех точно на коя исках да приличам, но мисля, че повече приличам на тази, която е приятелски настроена към децата и към учениците, сподели за БНР Живка Петрова.
Когато тръгна за Америка и какво очакваше от страната на неограничените възможности и защо дойде тук?
"Малкия ли син беше спечелил "Зелена карта" и беше постъпил в Американската армия. Това ми изглеждаше изключително тревожно, непознавайки живота в една страна, знаейки, че тук се воюва повече от обикновено и макар, че със сигурност нищо не можех да помогна, това неспокойствие ни накара да дойдем тук. Не сме имали някакви комерсиални цели или мечти за това как ще "берем парите от дърветата".Това никога не ни е било като цел..."
Кое беше това, което не можеше да предвидиш, че ще ти се случи в Америка?
"Не можех да предвидя, че ще останем за толкова дълго време. Не съм си мислила, че това ще продължи цял живот. Но когато и 2- те ти деца са тук, когато внучките са тук се оказва, че това е твоето място. Мисля, че сега имам по-голямо семейство в Щатите отколкото в България."
Кое те накара на всяка цена да се опиташ да закупиш сграда за училището, което вече беше създала?
"Идеята беше на сина ми, който още на 2-та година от училището каза, че при такъв интерес към нашето училище, може би не е лошо да помислим за закупуването на сграда. Бяхме намерили една сграда,която не беше скъпа, само че, когато ни казаха, че ще ни трябват 80 хил. още за ремонт - това изглеждаше изключително непосилно и се отказахме.
По-късно намерихме подходящото училище и мога да кажа, че такива неща никога не се случват и не могат да се случат от 1 или 2-ма души, независимо дали тези хора имат пари. Защото сграда може да закупи всеки милионер, обаче душата на тази сграда е общността - в случая това е училището".
За първия учебен ден за децата от неделните училища в САЩ разказа още Живка Бубалова - Петрова, учителката и директорката на най-голямото училище извън пределите на България - Малко българско училище в Чикаго.
Още по темата слушайте в интервюто на Елена Цанева с Живка Петрова в рубриката "Америка - илюзии и реалности".
На днешния ден се навършват 131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител. Знае се, че Русе е бил любим град на първия ни следосвобожденски монарх - княз Александър Батенберг. Тук за пръв път той стъпва на българска земя, тук се весели с дипломатите от мисиите на европейските страни и намира спокойствие от софийските политически..
Другарят - господин - бай Атанас стои на сигурна позиция: да бъде винаги на власт и нокога във опозиция! Годината е 1950 г., когато забраненият от комунистическата власт писател Светлозар Димитров, известен като Змей Горянин пише тази епиграма. Днес обаче сме 2025 г., имаме от почти две седмици редовно правителство. Епиграма за него все..
Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..
Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..
Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова. Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..
В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..
"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" , казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..
Строежът на нова жилищна кооперация на метри от сградата на Операта в Русе е повод за професионални и съдебни спорове. Русе е известен с..
"Пикът на грипа все още не е достигнат. Надявам се, че ще го достигнем до дни". Това обясни пред БНР проф. Тодор Кантарджиев, епидемиолог, бивш..
Младо семейство от Гоце Делчев оцеля по чудо в дома си, след като един от автомобилите им беше залят с бензин и запален под прозорците на спящите им..
Значителна облачност с дъжд
Облачно