"Тенденцията в Европа все още върви в грешната посока. Употребата на антибиотици в Европейския съюз се е увеличила с един процент между 2019 г. и 2023 г., което ни отдалечава от общата ни цел през 2030 г. да имаме намаляване с 20 процента. Инфекциите, свързани с медицинското обслужване, представляват мнозинството - 70 процента, от здравната тежест на антимикробната резистентност в Европейския здравен съюз", обясни Памела Ренди-Вагнер.

• Политическата нестабилност пречи на приемането на Националната програма за антимикробна резистентност

В специално интервю за БНР по повод лошите резултати на България и липсата на Национална програма за борба с антимикробната резистентност Доминик Моне, който е специалист по темата, обясни, че рискове има за всички и особено за лекуващите се в болници.

"Всеки пациент, който наскоро е бил хоспитализиран, е изложен на риск да е носител на резистентни бактерии. Затова болниците, когато приемат нови пациенти, трябва да тестват за резистентни бактерии тези хора, които наскоро са имали болничен престой. Това е известен риск и за да се избегне предаването между болници чрез пациент, приемащата болница трябва да прави тестове и случаите да бъдат изолирани. Всъщност насоките ни казват: превантивна изолация при прием в болница, докато не бъде доказано, че пациентът, който наскоро е бил хоспитализиран, не пренася резистентни бактерии. Това невинаги е възможно", каза Моне.

За българските болници най-голямата заплаха е мултирезистентен клон на Клебсиела пневмония, заяви в интервю за "Хоризонт" по-рано тази седмица доцент Иван Иванов, който завеждащ Националната Референтна Лаборатория „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност“. При този вид Клебсиела пневмония България не само не успява да постигне намаляване, а има увеличение - с 246 процента.

По думите на доцент Иванов поради късите болнични клинични пътеки пациенти в България биват изписвани с инфекции и с мултирезистентни микроби в обществото, където те продължават да не са долекувани.

Според Доминик Моне в тази обстановка ролята на лекарите и всички, които работят с антимикробни препарати, е огромна.

"Специалистите като хуманни лекари, ветеринари и фармацевти носят допълнително ниво на отговорност. Те би трябвало да се замислят за това как изписват антибиотици, как говорят с пациентите, защото те са отговорни за защитата на ефективността на антибиотиците в бъдеще. И не става дума само за лекарите, а и за фермерите. Всъщност се отнася за всички професии", категоричен е той.

Ръководителят на отдела за Антимикробна резистентност обаче подчерта, че всеки един от нас има роля за правилното използване на лекарства.

"Като отделни индивиди всички сме отговорни за защитата на антибиотиците. Има две основни неща, които би трябвало да правим, но невинаги ги спазваме. Първото е, че трябва да сме разумни с антибиотиците. Това означава да не си предписваме сами лекарства, да не пазим антибиотици за употреба в бъдеще, да не отиваме към шкафа с лекарства и да си казваме „Чувствам се болен“ и после да взимаме антибиотици по собствено решение. Ако не правим тези неща, това ще предпази антибиотиците. Те не трябва да се използват, когато не са необходими. Те не работят срещу вируси, нито при настинка или грип, нито при Ковид-19. Няма нужда да използваме антибиотици в тези случаи, защото винаги, когато ги прилагаме, се развива резистентност. Има изследвания, които показват, че всеки път, когато приемаме антибиотици, ще има резистентни бактерии за период от 9 месеца, които ще останат в гърлото ни", каза специалистът от Европейския център по профилактика и контрол върху заболяванията.

• Антимикробната резистентност ще бъде приоритет за Новата ЕК

Като пациенти отговорността ни е също да сме наясно с лечението си.

"Второто нещо е очевидно да се консултираме с лекар, но с доктора трябва да има дискусия за това дали има нужда от антибиотици или не. Антибиотиците могат да лекуват инфекции, които обаче са причинени от бактерии, а не вируси. Понякога не са необходими. Това би трябвало да е предмет на разговор с лекаря – трябва ли да приемам антибиотици или не, трябва ли да изчакам. Като отделни личности трябва да сме по-отговорни и правейки това, ще запазим действието на антибиотиците в бъдеще. Ако лекарят предпише антибиотици, тогава нашата отговорност е да ги вземаме точно както са предписани за правилния период, който е посочен в рецептата. Това са няколко неща, които можем да правим във връзка с антибиотиците" разясни доктор Моне.

И не на последно място – поддържане на лична хигиена е ключово за избягване на заразяване.

"Трябва да имаме по-добра хигиена на ръцете. Това са неща, които сме научили още от бабите си – не сядайте на масата, без да си измиете ръцете. Ако сте ходили до тоалетната, измийте си ръцете. Нека си мием ръцете, както го правехме в миналото. Това е нещо дребно. А ако няма вода, нека разполагаме с малко шише с дезинфектант с алкохол - същият, който използвахме при пандемията на Ковид. Той е активен както срещу обикновени бактерии, така и срещу резистентни. Така че нека дезинфекцираме и мием ръцете си с вода и сапун. Това е много ефективно", призова експертът.

И докато чакаме правителството да одобри проекта за Национална програма за разумна употреба на антибиотици и борба с антимикробната резистентност, Моне призова всички ни търпеливо да залагаме на собствения си разум и лична хигиена:

"Това са дребни неща. Няма нужда от политически действия, за да ги прилагаме", подчерта Доминик Моне.

Автор на снимката с миенето на ръце: Pixabay/slavoljubovski.

Автор на снимката с лаборатория: Pixabay.