Случаи на резистентни към лечение бактерии доктор Герасимова среща все повече в практиката си в София и според нея проблемът става все по-сериозен.
"Антибиотичната резистентност, за съжаление, е все по-голям проблем както в хуманната, така и във ветеринарната медицина. Ние използваме едни и същи групи антибиотици с хуманните лекари и това реално води до това, че имаме общи лекарства, които съответно използваме срещу микроорганизмите, които са и при хората, и при животните. Разбира се, това води до по-голяма възможност за развитие на тази резистентност. За съжаление, в България няма конкретни статистики, проучвания, няма регистър, в който да се отбелязва до каква степен резистентността във ветеринарната медицина е застъпена. В моята практика все по-голям брой антибиотикограми, които изпращаме, се връщат с резултати, при които бактериите са резистентни към групите антибиотици, към които се предполага, че би трябвало да са чувствителни или поне в миналото са били чувствителни, а сега вече не са. Реално натам трябва да бъде насочена може би работата на ветеринарните лекари и изобщо статистически да може да бъдат регистрирани и обявявани такива случаи, тъй като това би могло да доведе до по-реална оценка на мащаба на проблема", обясни ветеринарният лекар.
Повечето хора обаче не са наясно със съществуването на подобен проблем.
"Според мен хората не могат все още реално да оценят ситуацията и всъщност колко голям проблем е това, защото статистически излизат някакви данни, че след някакъв период от време, който дори не е кой знае колко далечен – 2030 г. по последни данни, че дори може смъртността при резистентност на микроорганизмите да надмине смъртността от рак, което говори за наистина голям брой пациенти, които могат да се заразят с такъв тип бактерия. Не съм убедена, че хората са напълно наясно с проблема. Все още има хора, които смятат, че могат да лекуват някакви елементарни стомашно-чревни инфекции с антибиотик. Често собствениците искат и да се случват много бързо нещата. Това е проблем, с който ние се сблъскваме, че понякога е трудно да обясниш, че давайки пробиотици и смяната на диетата ще отнеме някакво по-дълго време, отколкото ако просто сега дадем антибиотик за 3 дни. Ясно е, че ефектът ще е по-бърз, но със сигурност това в дългосрочен план ще има последици и е трудно да се обясни на собствениците. Затова не съм съвсем убедена, че хората си дават сметка реално, че това е проблем и че това крие риск не само за здравето на домашните ни любимци, а и за човека, защото тези бактерии, макар да са донякъде видово специфични, бих могли да бъдат заразни и за хора, особено за хора, които са имунокомпрометирани, и за деца", подчерта доктор Герасимова.
Ако домашният Ви любимец се окаже с резистентна на лечение бактерия, това не означава, че Вие също ще я имате.
"По принцип заразяването не е чак толкова лесно. Ако рискът приемем, че е от 1 до 10, за един здрав човек, който е със здрава имунна система, рискът е от 1 до 2. За имунокомпрометиран човек или за децата – от 3 до 4, т.е. рискът не е чак толкова сериозен и голям, но трябва да се спазват елементарни хигиенни норми и особено ако се знае, че имате пациент, примерно с ушна инфекция със силно резистентен причинител като Псевдомонас (Pseudomonas) например, да се спазва хигиена - миене на ръце, хигиена на ушите. Много важна е оралната хигиена при животните, защото това е нещо, което те няма как да правят сами. Съответно, ако ние се погрижим за оралната хигиена на пациентите, това би намалило количеството на бактерии, които те имат в устната кухина, и възможността от това те да бъдат предадени на човека", каза ветеринарният специалист.
Засега няма българска ветеринарна асоциация с препоръки по темата, но специалистите по ветеринарна медицина у нас черпят опит от чужбина.
"Британската асоциация на ветеринарните лекари – те излязоха с един такъв седемточков план, който се опитват да разпространяват сред всички ветеринарни лекари във Великобритания. Това би било добре, ако би могло да стане, да се свърши тази работа и в областта на ветеринарната медицина в България, т.е. да може да се пропагандира и да може да се говори за това наистина. Това със седемте точки е да се работи с клиентите, да се обяснява защо, как трябва да бъдат използвани антибиотиците, в какви дози и колко дълго и защо е необходимо това. Да не се допуска ненужното използване на антибиотици, особено най-вече при вирусни инфекции. Често се сблъсквам с пациенти и с клиенти по-скоро, които очакват при някаква вирусна инфекция да използваме антибиотик. Реално няма необходимост. Вирусната инфекция не се лекува с антибиотична терапия. Вирусите не се поддават на антибиотична терапия и наистина не е необходимо да бъдат използвани антибиотици в случаи, когато имаме чиста вирусна инфекция, неусложнена съответно от бактериална такава. Препоръчва се използването на антибиотикограми, т.е. да се правят микробиологични изследвания преди назначаването. Ако наистина има материал, който може да бъде изследван, това би било добре, защото така конкретно може да подбереш антибиотика, който действа, конкретно може да имаш някакви очаквания за тази терапия. И също да се проследява, т.е. в края на терапията да се направи отново такова изследване, за да се види дали си успял да се справиш с инфекцията, която лекуваш. Особено ако наистина е била някаква резистентна инфекция, някакъв по-устойчив микроорганизъм, това наистина би било добре. Да се пазят досиета на пациентите и да се докладват случаите на резистентност, за да се води статистика, в която да може да се направи наистина оценка на това доколко голям е мащабът на проблема", разясни доктор Герасимова.
Скандинавските страни са водещи в борбата срещу безразборната употреба на антибиотици и ограничаване на антимикробната резистентност. Резултатите показват, че има смисъл от прилагането на строги мерки.
"Там дори последните конгреси, които имахме сега на Световния конгрес по дерматология, се говори дори за връщане на чувствителността на някои бактерии, т.е. до такава степен се опитват да ограничат използването на антибиотици, че има подобрение, т.е. някои от бактериите са станали отново чувствителни към антибиотици, към които преди не са били. Там има много строг контрол и много сериозна статистика. Европейският съюз се опитва да налага някакви норми. Наложиха се норми в селското стопанство, където преди години се използваха антибиотиците изцяло профилактично, т.е. в големи обеми всички животни се третират с антибиотична терапия с цел да се намали смъртността, да се стимулира по-добрия растеж при животните. Това, слава богу, се забрани от Европейския съюз. Сега в България, за съжаление, отново няма кой знае какви рамки и дори това да е забранено, не е ясно, доколко реално се спазва, но да кажем, че е така. Целта на това нещо е да не се използват антибиотици само с профилактична цел и с цел стимулиране на растежа при селскостопанските животни, а изцяло да бъдат насочени само когато е необходима такава терапия. Да бъде по-скоро индивидуално. Нещо, което е доста трудно при селскостопанските животни, защото там говорим за голям брой животни, обикновено третирането е във водата, във фуража, много рядко е само един индивид третиран, както е във ветеринарната медицина на малките животни и на компанийните животни, с които се занимаваме ние", обясни ветеринарният лекар Гергана Герасимова.
Автор на снимката с рижава котка: Pixabay/Alexas_Fotos.
Автор на снимката с куче с две различни на цвят очи: Pixabay/angel1238812.
Автор на снимката с коте под завивка: Pixabay/cat823.
Антимикробната резистентност спрямо антибиотици и недостигът на медицински специалисти са двете основни предизвикателства, за които трябва да се работи сериозно в Европа. Това каза в интервю за БНР директорът на Европейския център за профилактика и..
Широкото използване на антибиотици по целия свят по време на пандемията с Ковид-19 може да е увеличило "тихото" разпространяване на антимикробната резистентност. Това сочат нови данни на Световната здравна организация. Само 8 процента от хоспитализираните..
Общото събрание на ООН ще проведе днес среща на високо ниво за антимикробната резистентност – проблем, който към 2050 г. може да е причина за смъртта на 10 милиона души годишно. Темата на срещата е "Инвестиране в настоящето и гарантиране на..
Използването на вече съществуващи ваксини, както и разработването на нови имунизационни препарати могат да намалят смъртните случаи заради антимикробна резистентност. Те също така ще понижат количеството използвани антибиотици, както и ще спестят..
България за поредна година е сред държавите в Европейския съюз с най-висока употреба на антибиотици , сочат данните, публикувани днес от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията . У нас се наблюдава и повишение с 246..
Постоянната смяна на правителства в България пречи на приемането на национална програма за борба с антимикробната резистентност. Това заяви за „Хоризонт“ доцент Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести. При прекомерната..
Ще спасим ли малките квартални магазинчета, ако на 13-ти февруари не посетим големите търговски вериги? Няколко организации призоваваха за общонационален бойкот на търговските вериги и хранителните магазини този четвъртък. Заради високите цени те..
Случай като този от село Брезе следва да бъде сигнал . Той трябва да ни покаже, че промяна трябва да има и по отношение на законодателството, и по отношение на модела на финансиране . Това заяви пред БНР зам.-председателят на УС на Националното..
Когато излезе проектобюджетът, ще видим дали той е реалистичен или е " история, която управляващите ще опитат да продадат на ЕК и ЕЦБ , за да не бъдат съдени, че са се провалили с фискалния показател и да остане единствено инфлационният" при..
Млада жена от Горна Оряховица се бори с онкологично заболяване и се нуждае от сериозна финансова подкрепа. За лечението на 45-годишната Габриела Лазарова в турска клиника са нужни близо 400 000 евро. Хората от родния ѝ град са обединени да..
Относно матурата по математика след 12-и клас Боян Захариев, директор дирекция "Образование" в "Отворено общество", изказа мнението си: " Важно е за какво се ползват определени изпити. Те могат да се ползват за няколко неща. Едното е ако са..
България има да направи големи, едри и бързи стъпки към своята културна интеграция в ЕС. Това мнение изказа пред БНР Асен Асенов, създател на поредица от международни фестивали, сред които и "One dance festival". " Страната ни може би е..
Две години след опустошителното земетресение в Турция всички усилия са насочени основно към възстановяване на жилищата на пострадалите. Знамената в Турция на 6-и февруари бяха свалени наполовина в памет на загиналите над 53 хиляди души. За оцелелите..
Дългогодишният творчески тандем маестро Йордан Камджалов и маестра Мая Василева се впускат в ново професионално предизвикателство. Мая Василева..
Случай като този от село Брезе следва да бъде сигнал . Той трябва да ни покаже, че промяна трябва да има и по отношение на законодателството, и по..
" В момента Десислава Иванчева е заплашвана с убийство от жена, която лежи доживотна присъда, и никой нищо не прави ". Това съобщи пред БНР..