Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Тодор Тодоров: Как да"изчислим" с титан или уран украинците, които загиват всеки ден?

Украйна - проклятието на ресурсите и екокатастрофата от войната

Ленард де Клерк: Военните ще продължат да отделят твърде много въглеродни емисии

| Репортаж
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Съединените щати и Украйна не подписаха споразумението за редкоземните метали. Сделката се смяташе за първата стъпка към преговори за примирие между Киев и Москва с посредничеството на Вашингтон. Идеята беше за създаване на "Фонд за инвестиции в реконструкция", в който ще постъпват пари от минерали, петрол и газ, а Украйна да вкарва в него половината от печалбите си. Според експертните оценки редкоземните метали и минерали могат да задоволят огромен процент от американската индустрия.

Още преди да тръгне за Вашигтон Володимир Зеленски отказваше да подпише споразумението, защото не защитава достатъчно интересите на Украйна. След близо 10-минутната кавга в Овалния кабинет Зеленски напусна Белия дом.

Напрежението между Киев и Вашингтон засега е кулминацията след рязката смяна на американската политика към Русия. Москва не пропусна да се възползва от протегнатата ръка и веднага сложи на масата оферта за своите редки и ценни залежи - многократно по-големи от тези в Украйна. Какво ще се случи със залежите в окупираните от войските на Кремъл украински земи, също е неизвестно.

"Късметлия съм, че съм роден в демократична държава" - казва американец, обгърнат със знамето на страната си на протест пред американското посолство в Киев. Напоследък протестите там зачестиха. Вторият мъж в анкетата на англоезична украинска медия допълва, че Тръмп не прави това, което Америка трябва да направи. Проявата е заради решението на Вашингтон да не подкрепи осъждащата третата година от руската пълномащабна война срещу Украйна резолюция на ООН, но това не беше единственият протест пред посолството на Съединените щати в украинската столица - мнозина се събраха срещу сделката за минералните ресурси.

"Украйна има огромен набор от ресурси – над 117 вида полезни изкопаеми – минерали, метали. Над 3000 находища, които се разработват и други 17 000, които не са разработени", обяснява в интервю за "Събота 150"енергийният експерт от организацията "За Земята" Тодор Тодоров.

Според данни на Би Би Си в Украйна има доказани залежи от 19 милиона тона графит - една от петте най-ценни редки суровини, ключова за изработката на батерии за електрически превозни средства. Това е само пример за богатството на природни ресурси.

"Този цинизъм, който внесе Тръмп – с това да изчислява американската помощ с ресурси, които трябва да придобие от Украйна: има една стара максима за проклятието на ресурсите", отбелязва Тодоров. Според него "това е колониалният стил" - някой идва, изравя нещо и оставя след себе си лунен пейзаж. Как да"изчислим" с титан или уран украинците, които загиват всеки ден, коментира Тодор Тодоров.

В очакване на изборите в Съединените щати миналия октомври президентът Зеленски включи природните богатства на Украйна в тогавашния си план за мир с цел да осигури продължаване на американската подкрепа в случай, че Тръмп се върне в Белия дом. След като това стана, Тръмп направи ново раздаване на картите със залог редките метали, като - случайно или не - посочи, че не знае дали в бъдеще те ще бъдат украински или руски. След това представи като гаранция за сигурността на Украйна самото присъствие на американски работници там - теза, която според Тодор Тодоров не отговаря на истината, тъй като с модерните технологии отварянето на стотици хиляди работни места е мит. По находищата ще се работи с много повече машини и много по-малко хора.

Климатологът Ленард де Клерк потвърди в интервю за "Събота 150"богатството на украинските природни ресурси, но отказа да прогнозира цената му и да го съпостави с финансовата помощ, която Вашингтон е осигурил в подкрепа на Киев. За Де Клерк проблемът е много високият въглероден отпечатък на войната.

"Наскоро публикувахме актуалните ни оценки за последните 3 години. От началото на пълномащабната война замърсяването е с 230 милиона тона въглеродни емисии. Само за да придобиете представа - това е равно на произведеното от Австрия, Унгария, Чехия и Словакия взети заедно за една година. Никак не е малко!"

Всеки ден война носи опасност от нова трагедия като тази в Нова Каховка, където огромни площи бяха наводнени заради целенасочена атака срещу язовирната стена. Разливът след потъването на руски танкери в Черно море е друг емблематичен пример, като и ударът по защитния саркофаг в Чернобил и окупацията на най-голямата атомна електроцентрала в Европа.

Природата може да се справи с естествени явления като ураганен вятър или суша, но не и с изкуствено създадени бедствия - отровена и изгорена почва в житницата на Европа. Ако след ракетен удар възникнат пожари и в населени места, и в гористи местности - силите се насочват основно за спасяване на хората и горският масив изгаря, посочва Тодор Тодоров и припомня добре известната природна закономерност - колкото повече растителност има, толкова повече се пречиства въздухът.

Запитан какъв е въглеродният отпечатък от производството на оръжия и употребата им, Ленард де Клерк подчертава:

"Военната техника е много въглеродо-интензивна. Например - изтребител Ф-35 използва огромно количество керосин, когато лети. Същото важи за танковете и за бойните кораби. Доста малко са засега данните за емисиите, които се отделят глобално в следствие на употреба на бойна техника. Според едно изследване става дума за 5,5 на сто от световните емисии. Ако наистина е така, това е повече от търговското корабоплаване и гражданската авиация взети заедно."

Но Европа цели ръст в продукцията на военна техника и това е част от новия курс към по-голяма самостоятелност. В същото време как се съчетава със зелените цели и представения план за чиста индустрия, който трябва да направи европейската икономика и по-силна, и по-конкурентна на Съединените щати и Китай?

"С планираното увеличение на инвестициите в отбрана - особено в Европа - количеството на въглеродните емисии неминуемо ще скочи. А в същото време цивилната промишленост се декарбонизира. Жизненоважно е и отбранителната индустрия да тръгне по този път, защото иначе споменатите 5,5 на сто ще станат 10 и дори 20 процента.

Най-лесният подход е енергийната ефективност - т.е. продукцията на отбранителните комплекси да използва по-малко изкопаеми горива на километър изминато разстояние или на прелетяна миля. Освен това част от решението е и преминаване към възобновяеми авиационни горива. Но дори да се комбинират тези два подхода - военните ще продължат да отделят твърде много въглеродни емисии. Все още сме далеч от декарбонизирането им", отбеляза Де Клерк, който е оптимист, че Европа може да остане лидер в борбата с климатичните промени.

Опазването на природата дава още един много силен мотив за подкрепата на Украйна - колкото по-бързо се достигне до справедлив и траен мир в международно признатите й граници, толкова по-бързо ще започне справянето с екологичната катастрофа там и ще бъде потърсен отговор на следващия труден въпрос - как да намалим замърсяването в световен мащаб, а не само в демократичните страни.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
инж. Цветан Паров

Цветан Паров: Учените са по-спокойни за глобалното затопляне от политиците

Антарктика има механизми  да пази леда си от слънцето - това са установили български учени. Двугодишно изследване хвърля светлина по темата. Става дума за най-дългото в света температурно проучване на недрата на ледниците . Става въпрос за три ледника. Ледник Перуника е част от голямо ледено поле, което се нарича Балкан . За нас беше интересно..

публикувано на 01.07.25 в 10:31
Балин Балинов

Балин Балинов: За фотоволтаик на балкона трябва да съобразиш три закона!

Единствена алтернатива на "енергийния Джулай" - ежегодното повишаване на цените на тока, за много от гражданите остават  балконските фотоволтаици . Това мнение изрази пред БНР Балин Балинов от "Грийнпийс – България". По думите му, "за балконските фотоволтаици в момента трябва да се съобразиш с три закона !" Периодът на..

публикувано на 30.06.25 в 11:19

МОСВ бави решение за обявяването на нова защитена местност в ПП "Странджа"

Повече от година МОСВ забавя решение за обявяването на нова защитена местност в Природен парк "Странджа". Предложението е на ръководството на парка и е подкрепено с научна обосновка и експертни становища . Местността, която трябва да получи статут на защитена, се намира между селата Евренозово и Близнак . Там е открито находище на..

публикувано на 30.06.25 в 06:55
Снимката е илюстративна

Здравния туризъм - възможности и реалности в областта на балнеолечебните процедури

Община Минерални бани е известна с лечебните си минерални води и природни ресурси , които помагат на хората при различни здравословни проблеми и стимулират здравословния начин на живот.  Тук може да намерите помощ при болки в ставите, нервно напрежение и други хронични заболявания, а природата и чистият въздух правят престоя още по-полезен за..

публикувано на 24.06.25 в 12:05

Правозащитниците доволни от отпушването на казуса със "Струма" през Кресненското дефиле

Дългогодишният спор около изграждането на автомагистрала "Струма" през Кресненското дефиле е към своя край. Министерството на околната среда и водите обяви, че всички жалби, свързани с проекта, са оттеглени, а делата – прекратени , благодарение на постигнато споразумение между правителството и природозащитни организации. Предвижда се трайно..

публикувано на 12.06.25 в 07:00
Вера Стаевска

Без вятърни и соларни централи в горите! Петиция за законови промени набира сила

Да спрем сечта на гори заради вятърни и соларни централи – призовават от инициативата "Зелени закони". От организацията са започнали подписка – "Право на природа" , за законодателни промени в Закона за горите и Закона за ВЕИ и вече имат парламентарна подкрепа за внасяне на тези предложения. Целта е възобновяемата енергия да се развива,..

публикувано на 10.06.25 в 11:50

Борбата със замърсяването с пластмаса е фокусът на Световния ден на околната среда

Намиране на решение на замърсяването с пластмаса – това е призивът на днешния Световен ден на околната среда .  Кампанията тази година иска да окуражи както всеки отделен човек, така и организации, правителства и различни видове индустрии да възприемат устойчиви практики за системна промяна за по-здравословно бъдеще. Генералният секретар..

публикувано на 05.06.25 в 01:00