Зоокътът в Павликени - райска градина с места за отдих и люлки за децата

Зоокътът в Павликени

Снимка: Здравка Маслянкова

Репортаж на Здравка Маслянкова за ''Закуска на тревата''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Една от забележителностите на Павликени е в центъра на града, но това не е паметник или красива достолепна сграда с богата история. Това е общинският зоопарк с десетки породи птици и бозайници.

Зоокътът е като райска градина с места за отдих и люлки за децата. Безплатен е за посещения, но хората, които идват от близо и далече, не пропускат да оставят пари в дарителницата на зоопарка. С набраните средства се купуват нови животни.

В област Велико Търново единственият зоокът е в Павликени. Посетителите са от близо и далече, разглеждат го безплатно и си имат любимци.

Общинският зоокът в Павликени е създаден преди 58 години. В него се отглеждат 212 животни от 28 породи, разказва ветеринарният техник Даринка Михайлова, чийто баща е създателят на зоопарка, а тя самата се грижи за животните от три десетилетия и също си има любимци:

"Любимите на всички ни са мечокът Васко, кенгуруто, камилата, маймуните. По-специални грижи се полагат за щраусите, на маймуните не трябва да се дава сладко. Тревопасните се гледат по-лесно".

Част от клетките на животните в павликенския зоопарк в момента се ремонтират и разширяват. Затова го няма и любимецът на всички – мечокът Васко, временно е изпратен в зоологическата градина в Ловеч. С разширението на зоокъта се чакат и нови животни, разказва директорът Сезаин Мехмедов:

"Ще доставят рис, козирог, много видове водоплаващи. Разширяваме се с още 4 декара, закупени от общината. Ще има нова сграда за обучения и занимания с децата. Отдавна искахме да имаме хищник. За риса не са толкова големи изискванията и издръжката не толкова скъпа. На риса се дава месо на ден като на вълка – около 2 кг, не е като при лъва – по 15 кг всеки ден.

Мечокът Васко вече е на 15 години. Мечките живеят около 35 години, в цветуща възраст е той и ще се опитаме отново да го оженим. Маймуната, която кукурига, не си изпълнява много мъжките задължения към невестата си. Затова взехме нови мъжка и женска. Надяваме се от новите маймуни да имаме поколение.