София Садогурска: Черно море е подложено на огромен натиск, но защитени зони ще му помогнат

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Интервю на Мария Петрова с морския биолог от Украйна София Садогурска

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Черно море и животът в него са изправени пред сериозни заплахи, но могат да ги преодолеят. Това заяви в интервю за БНР морският биолог доктор София Садогурска. Тя съчетава работата си в Института по ботаника към Националната академия на науките на Украйна с дейността си в екологичната организация "Екодействие" (Екодiя). Садогурска е и един от експертите, които миналата година участват във филма на "Грийнпийс" – България "Аз, морето: Живот в мълчание". Какви са най-големите проблеми пред водния басейн, как те могат да бъдат решени и защо Черно море е уникално – можете да прочетете и чуете в интервюто на Мария Петрова със София Садогурска за предаването "Хоризонт до обед".

Доктор София Садогурска израства на Кримския полуостров и от ранна възраст има възможност да наблюдава хора, които обичат Черно море и се грижат за него. Морският биолог отчита, че в момента има много рискове за живота в морето.

"Мисля, че е важно да знаем какви са заплахите за Черно море, когато говорим за това как можем да му помогнем. В Черно море има много проблеми, но районът е уникален, което всъщност го прави по-уязвим спрямо настоящите заплахи в света. Една от тях свързана с климатичните промени. Това е доста труден проблем за разрешаване тук и сега. Той изисква много внимание, действия на национално ниво и на равнището на международните процеси.

Друг проблем е замърсяването в Черно море, включително с пластмаса и отпадни водни. Тази ситуация е малко по-лесна за разрешаване чрез въвеждането на някои политики. Това е и темата, за която всички хора могат да допринесат чрез използването на по-малко пластмаса за еднократна употреба. Проблемът с еднократните пластмасови сламки не е нещо, което съществува само в океаните, далеч от нас. Това се случва и в Черно море, точно на прага на дома ни.

Разбира се, в северната част на Черно море проблем е въздействието от руската война върху околната среда. Това е нещо, което вероятно няма да можем да разрешим тук и сега, а ще трябва да се справяме с проблема в бъдеще", обясни изследователят.

София Садогурска на плажа в румънското село Вама Веке

Садогурска също подчерта колко уникална е екосистемата на водния басейн.

"Когато говорим за Черно море, мисля, че понякога хората не го намират за толкова интересно, каквото всъщност е. Ако питате някого: "Какви невероятни морски екосистеми познавате", те вероятно ще се сетят за кораловите рифове, за ярките цветни риби, костенурките или нещо подобно. Това, което имаме в Черно море, от една страна, е просто невероятно, красиво, но също и напълно уникално.

Черно море е полузатворено море. Има много малка връзка със Средиземно море. Също така има уникален аноксичен слой на дъното, т.е. без кислород. Освен това има много ниска соленост, както и много реки, които се вливат в него. Това създава условия, които не бихте могли да откриете, където и да било по света. Това води до уникално биоразнообразие в Черно море, но в същото време го прави по-уязвимо.

По отношение на биоразнообразието бих казала, че имаме видове, които не можете да намерите на друго място по света. Това са ендемични видове и Черно море е доста известно с тях. Има ендемични групи организми, които са частично следствие и от историческите процеси на образуването на Черно море, и от относителната изолация на морето. Има също и уникално екосистеми като например "Филофорното поле на Зернов", което се намира основно близо до украинското крайбрежие, но не е и толкова далеч от Румъния. Това е уникална екосистема, която можете да сравнявате със Саргасово море в Атлантическия океан, което, разбира се, е по-известно. Но нашето "Филофорно поле" е изключително и уникално. Има видове, които са се адаптирали да живеят точно на това място. Точно такова е полето с водорасли Филофора, които не са прикрепени към дъното. Става дума за червени водорасли, така че мнозинството от видовете, които живеят в тази екосистема са с червен цвят.

Това са неща, за които хората често не знаят и не са наясно колко са разнообразни и уникални. Лично аз вярвам, че имаме нужда от повече подводни снимки и видеа, така че всеки да може да преживее и види това разнообразие и красотата на нашите екосистеми", каза морският биолог.

Екоакция във Вама Веке призова за спиране на сондажите на газ и нефт в Черно море

България не бива да се отказва от проекти за нефт и газ, обявиха от енергийното министерство

Екоактивисти подават жалба до ЕК заради въглищни централи

Екоорганизации алармираха за над 170 нефтени петна в Черно море за година

София Садогурска добави, че въпреки войната с Русия, започнала с руската инвазия през 2022 г., в Украйна не спира работата по екологично законодателство.

"Реалността в момента в Украйна, разбира се, е много трудна заради продължаващата война. Но това, което се опитваме да подчертаем и което е доста очевидно, е, че въпросите на околната среда и на климатичните изменения не могат да бъдат отлагани. Не се занимаваме само с последиците от войната, които, разбира се, са унищожителни, а на първо място естествено са хуманитарните проблеми. Всички други теми обаче също трябва да бъдат решавани. Работата и приемането на законодателство, свързано с околната среда, не спряха. В някои случаи за това е необходимо допълнително окуражаване от обществото и неправителствените организации.

На този етап в украинското законодателство има много пространство за подобрения в екологичните политики във връзка с процеса по присъединяване към Европейския съюз. За нас това е възможност да приложим по-добри закони. Учените, представителите на неправителствените организации и обществото се надяваме на закони, които са по-благоприятни за околната среда и опазването на природата. Има неща, които могат много да се подобрят, например създаването на нови защитени зони", каза експертът.

Садогурска обясни също, че представителите на академичните среди в Украйна осъзнават, че ролята им вече не се изчерпва само с това да бъдат професионалисти в своята научна област.

"В момента, имайки предвид въздействието на войната върху околната среда, мисля, че учените участват все повече в това да комуникират и да опитат да обяснят ефекта и на по-широката общественост, включително в други държави. Бих казала, че има много дейности от страна на украинските учени, които са свързани не само с чисто научната им гледна точка. Те опитват действията им да имат по-широк обхват", каза морският биолог.

Садогурска настоя всички държави, които имат излаз на Черно море, да се грижат повече за него.

"Мисля, че е наистина важно всяка държава да поеме отговорност за нейната част от Черно море, защото то е общ въпрос и обща ценност. Вътре в него няма граници, но защитата на конкретни места по крайбрежието е отговорност на конкретните страни. Смятам, че на държавно ниво все още е много важно да бъдат предприето директни действия чрез създаването на повече морски защитени зони. Доколкото знам, това е релевантно за България, но и за нас в Украйна, както и за всички черноморски държави.

Ако говорим за по-общия подход, Европейският съюз има цел да защити поне 30% от териториите и акваториите. Тази цел не е само на европейско ниво, има и международни протоколи. Това е целта, която светът заяви, че искаме. Вероятно вече е време да действаме, защото тези 30% от планетата трябва да имат защита към 2030 г. Вече сме 2025 г, така ще ни остават 5 години да реализираме тези цели. Възможно е това да бъде направено, но действително трябва да се замислим кои части от Черно море искаме и има нужда да защитим.

Трябва да закриляме тези уникални места, защото Черно море вече е подложено на огромен натиск. В нашия случай има голямо въздействие заради войната, много петролни разливи, както и проблеми в северната част. Това означава, че трябва да имаме дори по-силни защити в районите, където, за щастие, екосистемите не са засегнати и не са замърсени. Всяка държава трябва да предотвратява замърсяването, пластмасовите боклуци, но създаването на защитени зони е ясното и постижимо нещо, което всяка държава може да направи", подчерта изследователят.

Доктор Садогурска остава борбена и с поглед в бъдещето, а през септември участва и в екоакция на границата между България и Румъния, в която доброволци от 5 европейски държави настояха за забрана на нови сондажи за нефт и газ по дъното на Черно море.

"Имам много надежда за Черно море. Разбира се, има много заплахи, идеи за допълнително разработване на проекти за нефт и газ в региона. Но Черно море ни е показвало много пъти, че е доста устойчиво", заяви морският биолог София Садогурска.

Споделете

Районът е уникален, което го прави по-уязвим спрямо настоящите заплахи в света

София Садогурска: Черно море е подложено на огромен натиск, но защитени зони ще му помогнат

В Украйна работят по екологични закони дори във военно време, обясни експертът

БНР подкасти:

Стари отоплителни уреди ще бъдат заменени с екологична алтернатива в Монтанско

Райони от Африка и Азия не разполагат с метеорологични служби. Обсъждат интегрирането им

Хисаря - първата дестинация член на Асоциацията на историческите термални градове

Емил Кабаиванов: НСОРБ ще иска преходен период за новата такса смет, не отлагане

Сдружение "Деветашко плато" представи три нови туристически маршрута

Безплатен онлайн курс помага на общинските служители да създадат енергийни общности

През последните 10 г. все повече щъркели изпълват небето над България

Владислав Горанов за Бюджет 2026: Взети са мерки и в приходите, и в разходите

Прокуратурата прецизира част от обвиненията срещу варненския кмет и повдигна нови

Александър Николов: Ако "Лукойл Нефтохим" спре да работи, това ще е във вреда на всички

Предавания

За БНР

Програми

Радио България