Иска или не иска, въпреки яростната съпротива на петролните магнати, въглеродната енергетика ще се наложи да отстъпи на водородната; при това, колкото по-скоро се случи, толкова по-добре: екологията и климатичните промени вече поставиха ултиматум на човечеството. Там е работата, че проблемите за откриването на работещи масово алтернативи в този смисъл не са никак малко и те не опират единствено до диктата на парите – водородът не е първичен източник на енергия както традиционните изкопаеми горива, не се среща в свободно състояние в природата, не са намерени достатъчно оптимални решения за неговото съхранение, което все още не е достигнало промишлената фаза на развитие. Необходими са сериозни вложения в инфраструктура: скъпи контейнери, тръбопроводи, платформи, изградена мрежа от станции за зареждане... да не говорим за преодоляването на вездесъщите човешки страхове и лесните мисловни стереотипи, с които ще се наложи да се справят образованието, индустрията, нашият обичаен бит. До къде стигна човечеството в опитите си да го направи? Какво на практика означават съвременните възможности на прототипните автомобили, които засега с четири килограма водород изминават до 600 километра? Неосъществима фантазия ли са водородните градове с водородни къщи? И как стоят нещата у нас, що се отнася до близкото бъдеще?
Отговорите на директора на Института по водородни технологии проф. Цвети Цветков съдържат доста повече от повърхностен оптимизъм и дежурна надежда.
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Марко Видал е поет, но също така и преводач от български на испански език. Човек, който обича да пътува чрез езиците и културите. Издател на едно съвсем малко и ново издателство, посветено на превода и популяризирането на литературата на малките езици. А само една малка част от неговите литературни маршрути минават през Испания, България, Узбекистан...
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
На днешния 21 февруари в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" ще се състои среща-разговор с изтъкнатия археолог академик Васил Николов. Темата на..
Само икономически ли са мотивите за решенията на американския президент Доналд Тръмп, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев,..
"Адвент – повест за добрия пастир" е една от най-известните книги на исландския писател Гюнар Гюнарсон, която продължава да вълнува читателите и до днес...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg