Цялата история и практика на съвременната медицина е изградена върху откриването на повтарящи се модели в обем данни. Откак Хипократ основава медицинската си школа в древна Гърция преди около 2500 години, наблюдението, експериментът и анализът на данни са неизменна част от битката за здравето ни.
А в уменията да разпознават модели, да класифицират и да прогнозират, алгоритмите са много добри.
Едва ли някога изкуственият интелект ще измести лекарите от професията им, но има редица области, в които комбинираните усилия на хора и алгоритми дават добри резултати.
Телемедицината, която най-общо включва всякакъв вид диагностика, лечение и превенция, при които лекар и пациент не са в една и съща стая - навлиза устремно и предлага богати възможности.
"Ако можете да направите снимка на нещо и да му сложите етикет, можете да създадете и алгоритъм за неговото откриване. И накрая най-вероятно ще разполагате с по-точна (и сигурно по-ранна) диагноза, каквато не е по възможностите на почти никой лекар", пише Хана Фрай в книгата си "Здравей свят! Как да бъдеш човек в епохата на компютрите."
Телемедицината, освен че би ни спестила часове чакане пред лекарски кабинет, е добра в проследяването на състоянието при хронично болни и е от помощ в места, лишени от медицинска грижа.
Разбира се, възникват и немалко етични въпроси като например къде ще бъдат данните, които алгоритмите събират и обработват и кой ще има достъп до тях.
Отговори на тези и други важни въпроси търси събитието "Телефон, телемедицина, медицина… каква е разликата?". Повече за програмата чуйте от Петко Желязов от "Рацио".
"Телефон, телемедицина, медицина… каква е разликата?" е на 28 юли, четвъртък в "София тех парк", част от серия професионални събития на "Рацио" с вход свободен и предварителна регистрация.
Художничката Петя Илиева толкова много пътува по света и на толкова необичайни места я отвежда неутолимото ѝ любопитство, че мине не мине време и гостува в Покана за пътуване с някоя интересна история. Неотдавна тя представи платната си в Мароко, но не се е задоволила да стои само в галерията с нейните картини в типично български стил, ами се е..
България за първи път има свой представител в Глобалната младежка академия ( Global Young Academy – GYA ). Това е гл. ас. д-р Александра Миланова от Института за балканистика с Център по тракология при БАН. Тя беше избрана сред стотици кандидати от цял свят заради своите високи академични постижения, международни изяви и обществена ангажираност...
Въпреки че за тях се чува по-рядко, добри примери и щастливи истории в българските училища има много. За да се промени картината на средното ни образование обаче, тези примери би трябвало да се проучат внимателно и да се намери начин те да станат норма. Като че ли най-ярки са случаите в "проблемни" райони, общности и селища, където достъпът до..
На 26 април 2025 г. (събота), от 11:00 до 15:30 часа Физическият факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" отваря вратите си за всички, които искат да прекарат няколко интересни и ползотворни часа, вдъхновени от науката – ученици, учители, родители, деца, студенти, изследователи и граждани. В рамките на събитието посетителите ще могат да видят, че..
Фондация "Ела и ти" дава възможност на хора в неравностойно положение да се наслаждават на природните гледки, да се докосват до красотата на водопади, пещери, планински залези. Каузата сплотява доброволци и хора с увреждания, създава предпоставки за споделени преживявания, преходи в зимната планина, състезания по планинско бягане, гребане с драконови..
До осми май в Пловдив продължава ежегодната изложба на съвременно изкуство "Арт позитив 2025". Тази година темата, вдъхновила произведенията е "Прозрачно"...
Новото българско кино, което приковава зрителите към екрана, провокира у заинтересованите от филмовия процес въпроси за това какви са ключовите аспекти на..
Изложбата "Какво ни свързва?" беше открива в Софийския арсенал за модерно и съвременно изкуство. "Какво ни свързва" е един вид "стоп-кадър", опит – без..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg