Балканските войни и следата, която оставят в историята на България, са фокус на "Образованието влиза в час".
Как се преподава този период от историята в системата на средното образование и какво знаят учениците? Дали българите от преди сто години са тежали повече на мястото си? Какви са примерите, които даваме на подрастващите чрез уроците по история днес?
В дискусията в "Нашият ден" участват дванадесетокласниците в образователен профил "История" Кирил Колев, Калоян Пенов и Александър Златанов и тяхната преподавателка в столичното 138-о училище "Проф. д-р Васил Златарски" Мария Николова.
"При темите, свързани с българските войни след Освобождението от османско владичество, винаги има един шаблон, който е изискуем за преподаването на такъв тип уроци. Причините, последиците, техниките на работа, задължителното изискване – работа с историческа карта... Могат да се разработят дидактични задачи, свързани с линия на времето, т.е. хронологично подреждане на факти от хода на войните или таблици за систематизиране на знанието. За мен винаги е важно да се разгледат войните в исторически контекст. Всяка една от нашите войни е свързана с т.нар. "Български национален въпрос" и там е акцентът.
За мен е много важно учениците да разберат, че Балканските войни са едно естествено продължение на освободителните борби на българите още от началото на Османското завоевание. Разбира се, от 18-и век, когато в Европа се заражда и развива, в следствие на индустриализацията, модерният национализъм, този проблем навлиза вече на едно по-друго равнище. В нашите земи родоначалник на модерния национализъм е Отец Паисий.
След Руско-турската освободителна война със Сан-Стефанския мирен договор от 3 март този национален идеал, който нашите възрожденци ни оставят, е политически реализиран с помощта на Русия. Оставям настрана конюнктурните политически интереси на Великите сили. Но те са в основата на последвалото разпокъсване на българската територия с Берлинския договор.
И това разпокъсване на българската национална територия (историко-географското землище) води до зараждането на Българския национален въпрос. Основен акцент това е да се създаде държава България, която да включи своите национални граници. На второ място, да се възстанови справедливостта – това е завет от възрожденците и борците за църковна независимост.
Можем да кажем, че Българският национален въпрос приключва с Втората световна война, защото след това при променената международна обстановка и ситуация в България този въпрос получава друго наименование – нашият национален интерес вече е определян като великобългарски шовинизъм."
Чуйте цялата дискусия в звуковия файл.
Снимки – Архиви, 138-о училище "Проф. д-р Васил Златарски", БНР
Д-р Димитър Печилков , началник на Детското кардиологично отделение към НКБ, говори в "Lege Artis" за това дали и по какъв график се извършват детските сърдечни операции в Наионалната кардиологична болница . Преди седмица се появи информация, че са спрени детските сърдечни операции в НКБ. По думите на д-р Печилков графикът за извършване на..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" обсъдихме придвижването без автомобил в голям град с еколога Ивайло Попов. Ивайло Попов изтъкна, че е важно да разберем какви са ползите от придвижването без автомобил и обратно, какви са вредите от използването на личен автомобил. "Не е тайна, че автомобилите са причина номер едно за шумовото..
В рубриката "Темите на деня" обсъждаме инициативата "Аз съм тук – проект за достъп до изкуство на възрастни хора". В разговора се включват организаторката на проекта Надежда Дичева и участничките Валентина Селничка и Зоя Брънчева. Според Надежда Дичева е факт е, че обществото ни е много фокусирано върху инициативи за млади хора и деца. "Вярвам, че..
В Деня на биологичното разнообразие за зависимостта на човека от оцеляването на видовете в "Нашият ден" говори Радост Ценова от Българска фондация "Биоразнообразие". Биологичното разнообразие е важно за нашето оцеляване, тъй като човекът е неразривно свързан с природата. По думите на Ценова Фондация "Биоразнообразие" осъществява различни..
Миналата неделя църквата чества мироносиците – жените, които, отивайки при гроба Господен, за да помажат тялото му със скъпоценно миро, откриват, че той е празен и първи научават вестта за възкресението. Тези безименни жени, за които не научаваме почти нищо друго от Библията, са едни от малкото, които в дните около залавянето и убийството на Христос..
"Когато дойдеш на Чемерна (Чумерна) пред очите ти се появява една твърде чудесна картина. На която и страна да погледнеш, окото ти има на що да погледа..
Изнесеното студио на предаването "Нашият ден" от град Елена продължава с интересен разговор за първото класно училище "Даскалоливница", основано от..
В деня на Светите равноапостоли Константин и Елена предаването "Нашият ден" пренася своите слушатели в град Елена – място, съхранило възрожденския дух..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg